Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Клинчето е символ на поражение"

"Клинът е символ на поражение" Снимка: iStock
"Клинът е символ на поражение"

Когато за първи път видях човек с дънки в театъра, усетих, че нещата с българския "стайлинг" не вървят на добре.

Грозните ми подозрения се потвърдиха, когато негово величество анцугът нахлу масово в гардеробите и се настани трайно там и върху телата на хора, които не изглежда като да са активни спортисти.

Казах си, че след като немалка част от сънародниците намират за приемливо да обикалят наляво-надясно с анцуг и да му викат умилително "екипче", няма накъде повече. И се оказа, че съм била в жестока грешка.

Защото на преден план изплува друг колос на спортното облекло - клинът.

Очевидно анцузите изискват твърде много усилия, защото нерядко са снабдени с ципове и връвчици, докато клинът не затруднява излишно своята притежателка и само се нахлузва.

После сякаш се превръща в течност, която заема формата на тялото, върху което е сложена, и повече не помръдва.

Тези няколко метра ликра, трико или вискоза, които е трябвало да се превърнат в дреха за спорт, йога, стоене у дома и комфортна бременност, тихом-мълком изместват от женските дупета всякаква друга алтернатива, включително и свръхнепретенциозните дънки.

Че тенденцията е чисто българска - не е, първи по клиновете полудяха момичетата в САЩ. Модата обаче някак прелетя океана, кацна у нас и категорично отказва да си тръгне. Напротив, все повече жени намират за напълно нормално да шляят по клин наляво-надясно и дори да отидат с такъв на училище и в университета.

Да положиш малко труд по облеклото си е изкуство, от което все повече жени абдикират напълно доброволно.

"Да ми е удобно, пък на другото - м*йната му" със сигурност не е сред мантрите за добър стил. "Анцугът е символ на поражение", казвал легендарният Карл Лагерфелд, а думите му със сигурност важат и за клиновете.

Просто си се предал и... си надянал каквото ти се е изпречило пред очите. Това е наша интерпретация, пак е на Лагерфелд.

Макар че като че ли за да го опровергаят, някои дами залагат на "стилни решения" като кожен клин, клин в животинска шарка, на цветя, на животинки, на анимационни герои. Ана Уинтур, дългогодишното гуру на Vogue, с ужас си припомня как на едно интервю за работа кандидатката дошла с клин на анимационни лисици.

А щом най-влиятелната жена в света на модата така ненавижда клинове, сигурно има защо.

И, не на последно място, клиновете не са за всяка фигура. Знаем го още от вица за Марийка, която изяла 10 пастички и в задачата се пита защо носи клин.

Малко неща са по-тъжни от черен клин, добил сив оттенък от разпъване по формите на притежателката си, или клин на рози, които след обуването неусетно са се превърнали в едри зелки.

За кошмара "клин в телесен цвят" даже няма да отваряме дума, както и за явлението "camel toe".

Затова слушайте покойния Лагерфелд и не се предавайте дотам, че да слагате клин извън спортните занимания и домашния релакс.

Или пък се осланяйте на някои от десетките окуражаващи цитати из интернет като този, че "Диамантите бяха най-добрите приятели на жените, но после се появиха клиновете". Ваша си работа...

   

Най-четените