Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На китарата Бойко и Румен генералите, на микрофона Костадин войводата

Или как ще изглежда оркестърът на българските политически партии
Или как ще изглежда оркестърът на българските политически партии

След като за последните две седмици светът се занимава със "скандала" около танцуващата финландска премиерка Сана Марин, с което рейтингът ѝ на доверие май само се вдигна допълнително, сега и българските политици изглежда са се отворили към един по-творчески устрем.

Първо през уикенда лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов и неговият верен партиен кадър Цончо Ганев пуснаха клип как пеят "Кога зашумят шумите", раздавайки се максимално в частта за "Къде е син ми Костадин, войводата".

След това в понеделник медиите обиколи и едно видео на бившия вече премиер Кирил Петков, който танцува по улиците на Бургас бачата, показвайки прилични умения.

Вярно, че в последно време може би най-често повтаряното изречение в тази страна (а май и на Балканите като цяло) е: "На китарата - Васко Жабата", но дали този музикален и творчески порив, обхващаш политиците, няма да се прехвърли и върху цялата кампания?

Така де, видя се, че музикант, който се прави на политически лидер, не е най-добрата възможна формула. Опитът със Слави Трифонов показа, че в песните си човек може и да е гневен, и решителен, но ако опита същото в политиката, се стига до провалени парламенти и организиране на не особено адекватни референдуми.

Колкото до колегите му по микрофон, които се развиват и като политици - Ицо Хазарта и Стоян Михалев... трудно е да се открият някакви забележителни политически постижения. За Калин Вельов и краткия му парламентарен дебют миналата година въобще не говорим.

А не е и като българската музика да няма нужда от раздвижване. От години насам еднотипни изпълнители пеят еднотипни песни в стил, който изглежда като смесица между поп, R'n'B и чалга. Или пък естрада, която, по думите на Ицо Хазарта, ти навява суицидни мисли.

Затова предлагаме българската политика да се намеси пряко и решително, не с квоти в БНР и БНТ за българска музика, а със собствено изпълнение. Таланти очевидно има, време е те да бъдат впрегнати да работят заедно в името на общото благо и на спасяването на българската музика.

Тук даваме някои идеи за това, което може да се превърне в оркестър "Демокрация".

На микрофона:

В този състав няма да е Цеца Мецата, а председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов, подкрепян, разбира се, от верния си Цончо Ганев, който да му приглася.

Интересен и не особено известен факт за Костадинов е, че той има записан музикален албум с народни песни, така че опитът му ще бъде водещ за установяването на този оркестър.

В него той ще извади богат асортимент от народни песни и руски класики, опитвайки се да комбинират звученията им, за да докажат, че те двете неща са почти едно и също - като руския национален интерес и българския национален интерес.

Проблемът е, че може да се окаже трудно той и Цончо да се съгласят да участват в общ състав с представители на други партии. Но не е изключено с достатъчно убеждаване да се съгласят за един оркестър на националното спасение.

Много е възможно обаче въпреки това да продължават да заплашват всеки, който не е съгласен с репертоара им, че ще го изпратят в "Белене", но някои нрави умират трудно.

На китарата:

Тук имаме не един музикант, а цяла група таланти - Бойко Борисов, Румен Петков, Росен Желязков и Тома Биков.

Биков, който сам е признавал преди, че пее и свири доста добре, макар и не толкова, колкото колегата си Желязков, е възможно да бъде изпратен на баса, просто защото някой трябва. За сметка на това ще му оставят познатата роля на беквокал.

Логично за Росен Желязков остава ролята на ритъм китарист, тъй като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който преди години се изяви по bTV, и президентът Радев, който показа талант след последната си изборна победа, се карат за това кой трябва да свири солата.

Тази битка вече ще е сериозна и заплашва с това да превърне оркестъра в нещо по-скучно и от 40-минутна песен на Dream Theater, но пък това ще е изпитание за истинската политическа воля на двамата генерали да намерят компромис и да се покажат като достатъчно мъдри държавници.

На барабаните:

Няма кой друг да е освен белокосият повелител на клекшоповете Волен Сидеров. Той има доказани изпълнения с Преслава и Гери Никол и може да въведе правилния ритъм в оркестъра. Да не говорим, че очевидно му доставя удоволствие да удря разни неща.

Току-виж, с достатъчно активност на тази група, Сидеров ще може да изразходи и достатъчно негативна енергия, за да не му се налага след това по избори и в ключови политически моменти да нахлува на разни места като БНТ, НАТФИЗ или да търси бойни преживявания по "Витошка".

На кавала:

Няма кой, защото ще има много обидени. 

Танцов пърформънс:

Кирил Петков е човекът тук, който може да покаже талант и да разчупи атмосферата с модерни латино танци (независимо от това каква музика свири оркестърът зад него). 

На изпълнения той ще обикаля и ще кани жените на танц, за да става по-весела атмосферата. Ще показва засукани движения и ще впечатлява електората, който така или иначе преди година гласува предимно за голямата му усмивка.

Проблем може да възникне, само ако вокалистът Костадинов усети, че вниманието се фокусира повече върху танцьора, отколкото върху него, и не започне да ревнува, защото тогава вече цирковете и свадите са гарантирани.

Но пък и в кръчмата, а и в българския политически живот, така или иначе въргалът винаги е бил само на една крачка разстояние.

Така че няма какво да му мислим, а посочените да започват да разучават нотите на "Комбайна-вършачка".

   

Най-четените