Знаете ли кога са изборите? Вероятно не.
Вероятно не знаете и че ще са точно шести парламентарни избори за 3 години. Евентуално сте наясно, че ще са 2 в 1 - заедно с тези за Народно събрание ще има и за евродепутати.
Също толкова вероятно е и да не ви интересуват каквито и да било детайли около политиката в точно този момент - текат някакви скандали, шефката на митниците е арестувана, главен секретар на МВР е с повдигнато обвинение, за служебен премиер е назначен някакъв доста нелеп чичко, който настъпва мотиката всеки път, щом си отвори устата.
Просто ви е писнало от всичко това и го регистрирате с периферно внимание, докато скролвате фийда за резултатите от мача, ревю на някой нов сериал и клипче със смешни котки.
Естествено, политическата апатия не води до нищо добро в обществен, а оттам и в личен план.
Но тя е и знак за нещо изключително положително - българите живеят по-добре и, най-вече, са се отучили от стария социалистически навик да разчитат някой друг - в случая политиците - да оправят живота им. Престанали са да чакат от държавата и "някой отгоре" да им плати тока, да им изучи децата и да им намери хубава работа.
Да, основната причина интересът към предстоящите на 9 юни да е мижав, е състоянието на политиката у нас. Избори след избори дават един и същ резултат - нови избори, и няма как това да не доведе до апатия и отвращение у избирателите.
Апатията към всичко политическо е напълно естествена след няколкото години, в които всички бяхме свръхфокусирани върху управлението на страната - първо дойде пандемия, а след това - война.
Последващата умора и желание за пренасочване на вниманието към по-малко натоварващи, плашещи и поляризиращи теми са напълно нормални.
И обратното - не се вижда нещо фатално да се е случило след няколко години на постоянни турбуленции, смени на правителства и безкрайни избори - и то на фона на война, енергийна криза и инфлация.
Държавата не се затри, всички свързани с нея обществени сектори си работеха не по-зле отпреди и животът си течеше обичайно.
За все повече хора няма и особено значение служебно ли е правителството, или редовно, и кой точно е министър - от практическа гледна точка разликата вече май не изглежда чак толкова съществена.
Но може би не си даваме сметка и за друг фактор - ние просто живеем по-добре. Има причина да сме отвратени от политиката, но липсата на интерес към нея говори и за факта, че имаме по-уреден и спокоен живот.
Не сме забогатели рязко в последните години, но в сравнение с отпреди 2 десетилетия стандартът ни се е подобрил значително. Според анализ на Института за пазарна икономика у нас БВП на глава от населението в стандарти за покупателна способност е скочил над два пъти за този период.
Ако през 2000 г. средно сме имали 29% от покупателната способност спрямо средноевропейското ниво, то през 2023 г. имаме 64%.
Да, не са 100%, нито пък над тях, и още сме най-бедните в ЕС, но промяната е огромна и това се усеща от повечето хора.
По-добрият живот далеч не се изчерпа само с по-високи доходи.
Средата също има огромно значение и тя също се е променила в положителна посока.
Градовете са по-чисти и спретнати, в кариерата се напредва с труд, а не с връзки, и дори хората по улиците се държат по-любезно едни с други.
На битово, ежедневно ниво нещата отдавна са по-сигурни, спокойни и предвидими за средностатистическия гражданин. На него отдавна не му се налага да оцелява - финансово и дори физически, а води нормалния, макар и с известни ограничения живот на член на ниските слоеве на средната класа.
Или както биха казали политолозите от началото на века - преходът отдавна свърши.
А с него и наследеното от годините на социализма мислене, че някой друг трябва да ни оправи, че държавата трябва да се грижи и да храни всеки, че политиците са водещата сила при определянето на качеството на битието на всеки.
Преди се уповавахме на тях, за да ни осигурят по-добър живот. Сега разчитаме на себе си и най-накрая се научихме, че благоденствието на конкретния човек зависи на първо място от него, а не от депутати, парламент или държава.
Спряхме да питаме "А на нас кой ще ни даде париии?", защото разбрахме, че безплатен обяд няма.
Вече все повече живеем в настоящето, а не в бъдещето или миналото, и по някакъв начин незаинтересоваността от политическия процес е изражение и на това. Защото с нея показваме, че в по-голямата си част като общество не искаме нищо да се променя коренно и радикално. С политическата си апатия демонстриране, че тук и сега за нас е ОК и ни устройва.
Но трябва да осъзнаем, че това е така благодарение и на политиците.
Все пак това е идеята на демокрацията - те са овластените от нас да задават и следват посоката, която ние искаме. Те налагат определени правила от наше име, а всички заедно ги спазваме, за да живеем по-добре. Те са помогнали за базата - промяната в обществото и нравите, която да позволява всеки да може да разчита първо на себе си.
В България има още много работа за вършене - от политиците и обществото - не само защото можем да живеем и още по-добре. А защото нищо не ни е гарантирано, нито поднесено на тепсия. И със сигурност не бихме искали да живеем по-зле.
