На пръв поглед изглежда пълно кощунство - почивка без алкохол. Ако няма пиене, по-добре да си стоя у дома или да ходя на работа, ще каже някой.
Каква почивка е, ако не се поотпуснеш, поспиш до късно, попрекалиш и изобщо - да си позволиш нещо различно от обичайната рутина? Скучно, безцелно и стерилно - не ваканция, а казарма.
И да, и не - зависи колко ще изпиеш. И колкото по-малко - толкова по-пълноценно ще си починеш, ще заредиш и ще вземеш максимума от отпуската.
Не става дума за назидание и - не дай Боже - проповеди на тема вредата от алкохола. Нито пък дори за отпуска без капка пиене.
А за идеята, че се лишаваш от доста приятни емоции, центрирайки ваканцията си около чаши и чинии. И - тук едва ли има спор - че свободното ни време е прекалено ценно, за да прекарваме и час от него в махмурлук, особено на грижливо планирана и дълго чакана почивка.
Спокойно можем да приемем, че новопоявилото се понятие Dry tripping - трезвено пътуване, е просто маркетингова опаковка, с която туристическата индустрия се опитва да яхне тренд, уловен от статистиката. Според него милениълите и особено поколението Z не пият толкова, колкото тези преди тях.
Ако родителите им са по-склонни да се отдадат на пиянски фиести из испанските курорти, то младите предпочитат да са по-свежи, за да обиколят и видят повече и да получат по-автентична представа от местата, на които са били, вместо да се затварят по кръчми и дискотеки.
Това, естествено, са прекалено схематични обобщения. Не всички под 35 г. не припарват до парти, нито пък всички над тази възраст държат само на ол инклузив ваканция, с акцент върху яденето и пиенето.
Същото може да се каже и за представата ни за начина, по който "си почиват" британците и скандинавците, наливайки се до припадък 7 дни поред. Някои го правят, други - не. Тези, които не виждаме в Слънчев бряг, обикалят Норвегия на колело или катерят планините на Астурия в Испания, трезви като репички.
Отново на ръба на стереотипа можем да кажем, че ние, българите, не правим така, особено по отношение на алкохола. Не прекарваме почивката си в безпаметно пиене и повръщане по улиците.
Не, ние сме по-умерени - чаша-две на обяд, коктейл край басейна, биричка на плажа, и после още няколко на и след вечеря. И съответно западняшката мода и лашкане от една крайност в друга, от жестоко прекаляване в пълна трезвеност, не ни касае.
Не е точно така. Постоянното посръбване също е центрирана около алкохола ваканция, нищо че нито един път не си се напил до козирката и само сутрин ти е малко чоглаво, но по обяд се оправяш с първото питие.
Няма лошо, пък и кой не обича приятния, релаксиращ ефект на алкохола. Няма и рецепта за перфектна ваканция - това е лично време и всеки си го прекарва така, както му харесва. Един се опива от адреналин, скачайки с бънджи, друг се къпе в тонуса на серотонина след планински преходи, трети кръстосва чужди градове и държави от сутрин до вечер, а четвърти просто си пийва лежерно и не си дава много зор.
И не е проблем, че центрираната около масата почивка в по-честия случай те затваря край хотела, вилата или курорта.
Или че ако си на city break ще прекараш повече време по кръчмите, вместо да видиш повече от града - не всеки приема ежедневно търчане от по 30 000 крачки за мечтана отпуска.
Напротив - не си бил наистина някъде, ако не си опитал местната храна и напитки, по възможност в заведение, където ходят и хората, които живеят там. Но и не може да се каже, че си бил пълноценно там, ако не си излязъл от кръчмите около централния площад.
Основният проблем обаче е друг - уви, алкохолът чисто и просто пречи физически и психически. Уморява бързо, нарушава съня, води до тревожност и ако прехвърлиш мярката - отравя следващия ден. Променя плановете, прави те мързелив и апатичен, ограничава те. Той е...скучен.
И ако прекалиш, това вече не е точно ваканция, от която се зареждаш, изпразваш си главата и се освежаваш. А отпуска, след която имаш нужда от почивка.
