Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Смъртта на банкнотите

На път ли сме да преживеем нов крах - когато парите умират и кошмара на ваймарската хиперинфлация...
На път ли сме да преживеем нов крах - когато парите умират и кошмара на ваймарската хиперинфлация...

Подготвяйки се за дълго четене през лятната почивка в Тоскана, банкерите от лондонското Сити изкупуват редките копия на слабоизвестна книга за механиката на ваймарската инфлация, издадена през 1974 г.

Ebay предлага добре доста използван екземпляр от "Смъртта на парите: уроци от големите немски и американски инфлации" на стартова цена от $699 (с безплатна доставка).

Решаващият пасаж е в глава 17, озаглавена "Скорост". Всяка голяма инфлация - без значение дали в началото на 20-те години в Германия, или по време на войните в Корея и Виетнам в САЩ - започва с пасивна експанзия на количествата пари. Тя остава инертна за изненадващо дълго време.

Цените на активите могат да се повишат, но латентната ценова инфлация e маскирана. Ефектът е в голяма степен като от бензин за запалка, изсипан върху огън, преди да бъде драсната клечката.

Желанието на хората да притежават пари може да се промени рязко поради "психологически и спонтанни причини", причинявайки пик в скоростта на парите. Това може да се случи със скоростта на светлината - за няколко седмици. Промяната неизбежно сварва икономистите неподготвени. Те чакат твърде дълго, за да изразходват излишните пари.

"Скоростта получи почти 90-градусов завой нагоре през лятото на 1922 г.," казва О Парсън, автор на книгата. Ръководителите на Райхсбанк са объркани. Те не могат да проумеят защо немците са започнали да се държат различно почти две години след като банката вече е повишила снабдяването с пари. Парсън твърди, че общественото търпение рязко прекъсва, след като хората губят доверие и започват да надушват "правителствени глупости".

Някои може да се усмихнат на "изненадата" на Банк ъф Ингланд при скорошния скок на британската инфлация. Отвъд Атлантическия океан критиците на Фед (Федералния резерв - американската централна банка, бел.р.) казват, че повишението на паричната база в САЩ от $871 млрд. на $2024 млрд. само за две години е запалителна клада, която ще се възпламени в момента, в който скоростта на парите в САЩ се върне към нормалните стойности.

Morgan Stanley очакват касапница на боновете, докато това се случва във Федералния резерв, предсказвайки, че доходността от американските съкровищни бонове ще се изстреля до 5.5 процента. Това досега не се е случило. Доходността по 10-годишните бонове е спаднала под 3 процента, а скоростта на M2* е останала на исторически най-ниските стойности от 1.72 процента.

Като член на дефлационния лагер, смятам, че банката и Фед са прави да запазват спокойствие и да отлагат изтеглянето на стимулите - въпреки че това решение е по-лесно в САЩ, където базовата инфлация е спаднала до най-ниските си нива от средата на 60-те години.

Но фактът, че книгата на Парсън изведнъж е обект на търсене от елитните банкови кръгове, сам по себе си е знак за типа промяна в поведението, която може да се превърне в самосбъдващо се пророчество.

Самосбъдващо се пророчество...

Оказва се, че друга книга от 70-те години, озаглавена "Когато парите умират: кошмарът на ваймарската хиперинфлация" току-що е била преиздадена. Написана от бившия депутат от торите Адам Фъргюсън - и препоръчвана от Уорън Бъфет като задължително четиво. Творбата е ярко описание, извлечено от дневниците на тези, които са преживели хаоса в Германия, Австрия и Унгария, докато империите са се разпадали.

Близката гражданска война между градовете и селата е широко разпространена характеристика на този разпад на социалния ред. Големи тълпи от полугладни и отмъстителни граждани връхлитат върху селата, за да изземат храна от фермерите, обвинени в укриване на запаси. Дневникът на една млада жена описва сцената в фермата на неин братовчед.

"В каруцата видях три заклани прасета. Оборът беше потънал в кръв. Една крава беше заклана там, където е стояла, и месото беше откъснато от костите й. Чудовищата бяха разрязали вимето на най-добрата млечна крава, така че тя трябваше незабавно да бъде отървана от мъките й. В хамбара парцал, накиснат с бензин, все още тлееше, показвайки какви са били намеренията на тези зверове," пише тя.

Пианата и роялите се превръщат в своеобразна валута, докато обеднелите до нивото на просия членове на градския елит продават символите на някогашния си статус за чувал картофи и бут с бекон. Има един мъчителен момент, когато всяко семейство от средната класа за първи път започва да разбира, че надеждните му ценни книжа и военни дългове никога няма да бъдат изплатени. След това следва необратима разруха. По-старите двойки се самоубиват с газ в апартаментите си.

Чужденците с долари, лири, швейцарски фракове или чешки крони живеят в разкош. Те са мразени. "Времената ни направиха цинични. Всеки виждаше враг във всекиго другиго," казва Ерна фон Пущау, дъщеря на хамбургски търговец на риба.

Огромен брой хора не успяват да предвидят случващото се. "Моите познати и приятели бяха глупави. Те не разбираха какво означава инфлация. Нашите консултанти не бяха по-добри. Банковият мениджър на майка ми й даде ужасен съвет," казва една от жените с много връзки.

"Можеше да се види постепенната промяна на вида на апартаментите им. Хората помнеха къде се имало картина или шкаф, или секретар. В крайна сметка стаите им бяха почти празни. Някои от тях просеха - не на улиците, а като ни посещаваха понякога. Знаеше се много добре за какво са дошли."

Корупцията става неистова. Хората биват събличани и събувани пред насочени ножове на улицата. Печелят тези, които - от късмет или планирано - са взели големи заеми от банките, за да купят материални активи, или индустриални конгломерати, издавали облигации.

Преразпределението на богатства

Има голямо преразпределение на богатства от спестителите към длъжниците, въпреки че Райхстагът по-късно прокарва закон, свързващ старите договори с цената на златото. Кредиторите си връщат обратно част от парите.

Плъзва конспиративна теория, че инфлацията е еврейски заговор за сриване на Германия. Валутата започва да бъде наричана "Judefetzen" (еврейски конфети), предричайки веригата от събития, които ще доведат до "Кристалната нощ" десетилетие по-късно.

Докато ваймарската история е вечно изследване на социалната дезинтеграция, тя не може да осветли сегашните събития. Катализаторът, който задейства срива от 1923 г., е френската окупация на Рур, която откъсва голямо парче от немската индустрия и стартира масова съпротива.

Лойд Джордж подозира, че французите се опитват да ускорят разпада на Германия, като подкрепят отцепническата държава Рейнланд (и те наистина го правят). За кратко бунтовниците създават сепаратистко правителство в Дюселдорф. В поетичен изблик на справедливост, кризата се стоварва върху Париж и срива френския франк.

Германия - казан на комунисти

Картагенският мир от Версай дотогава вече е отровил всичко. Става патриотичен дълг да не се плащат данъци, които биха били секвестирани за изплащане на репарации на врага. Повлияна от болшевиките, Германия се е превърнала в казан на комунисти. Спартакистите се опитват да превземат Берлин.

Работнически "съвети" е разпространяват из страната. Докери и работници по корабите обсаждат полицейските управления и изграждат барикади в Хамбург. Комунистическите Червени векове водят смъртоносни улични битки с дясната милиция.

Носталгично настроените правят сговор за възстановяването на баварската Вителсбахска монархия и старата валута - златния талер. Бременският сенат издава собствени банкноти със златно покритие. Други издават валути, свързани с цената на ръжта.

Уроците днес от преживяното тогава

Това не е картина на Америка, или Великобритания, или Европа през 2010 г. Но би трябвало да внимаваме, когато възприемаме обратното и прекалено успокоително твърдение, че това е леко повторение на "изгубеното десетилетие" на Япония - бавно и като цяло благоприятно плъзване в дефлацията, докато намаляването на съотношението на дълга към обикновения капитал упражнява своя контрол.

Япония беше най-големият световен външен кредитор, когато балонът на Nikkei се спука преди двадесет години. Процентът на частните спестявания там беше 15% от БВП. Японците постепенно понижиха този процент до 2%, омекотявайки ефектите. Англосаксонските държави нямат подобна възглавница.

Очевидно има изкушение за Запада да се измъкне от грешките на мехура на активите на Грийнспан (Алън Грийнспан - бивш шеф на Фед, останал на поста си по време на четирима американски президенти - бел.р.), кредитния балон на Браун (Гордън Браун - бившият премиер на Великобритания, който беше сменен от консерватора Камерън на изборите през май т.г.) и държавно-гарантираните задължение в Европейския паричен съюз чрез тих отказ от плащания чрез инфлация.

Но това представлява опасност за последващите години. Първо имаме дефлационния шок. След това - и едва тогава централните банки ще отидат толкова далег и ще рискуват да изгубят контрол над експеримента им да печатат - докато скоростта се увеличава.

Хайде по-добре да се занимаваме само с по един проблем едновременно, става ли?

 *М2 е паричен агрегат (пари в тесен смисъл). Паричният агрегат М2 включва М1 плюс срочните депозити плюс спестовните депозити плюс депозити в чужда валута. Тази група е известна още като квази пари. М1 - известен още като тесни пари, включва в себе си най-ликвидната част от средствата използвани за разплащане: всички пари извън банките, т.е. пари, които са в обращение в банкноти и монети.

 

Най-четените