Имало едно време финансови министри.
А сега да видим с какво разполагаме през 2010 г. в България. Разбра се, нямам намерение да подлагам на съмнение галантността и трудолюбието на българския финансов министър, а ще потърся отговор на въпроса доколко макроикономическата политика на сегашното българско правителство съответства на добрите световни примери и какви са перспективите пред подобна политика.
Кризата направи невалидни много от учебниците по макроикономика
Като начало ще отбележа, че кризата от 2008 г. направи невалидни много от учебниците по макроикономика, с които „академичните старци" затормозяват умовете на българския студент. Все по-настойчиво се заявява, че причините за кризите не трябва да се търсят в неизбистреното понятие „икономика на предлагането" (перифразирам нобеловия лауреат по икономика Пол Кругмън), а в недостатъчното търсене в икономиката.
Нюанс на това определение е провалът в съвкупното търсене, създавано посредством ръст на кредитирането, но това не променя общата картина.
Съответно ако макроикономическа политика означава правителството все пак да се намесва в икономическите процеси в страната, то мерките за преодоляване на кризата би следвало да се насочат към засилване на търсенето - осигуряване на подкрепа за индивидуалното потребление и бизнес инвестициите, включително чрез засилване на правителственото потребление.
Не на кризата, но не с мерки "АнтиКриза"
С правителственото потребление изглежда всичко е окей. Но за домакинствата данните показват, че реалните разходи за крайно потребление през 2009 г. са намалели с над 6.3%, което е доста над 5-процентния реален спад на цялата българска икономика. Това е един от факторите, водещ до чувствителния спад на вноса, от своя страна закърпил платежния ни баланс. Впрочем разходите за бруто образуване на основен капитал (инвестиции в активи, използвани многократно в производствения процес) за година паднаха с невероятните 27%, но значителна част от това число се дължи и на пукането на имотния балон.
Тоест ако правителството действително искаше да реагира на кризата с някакви антикризисни мерки, първо, то трябваше да ги приеме далеч по-рано, най-късно до края на 2009 г. и второ, тези мерки трябваше да увеличават съвкупното търсене.
Какво виждаме в момента? При наличие на фискален резерв от няколко милиарда (т.е. колкото са останали след вакханалията на Тройната коалиция) и срив на основните компоненти в икономиката, като мотив за антикризисната си политика правителството изтъква факта, че в бюджета зеела дупка. Антикризисните мерки са насочени към събиране на приходи в държавата (очакват се 1.6 млрд. лева) в компенсация на очаквания бюджетен дефицит - а не към стимулиране на икономиката.
Фокус-мокус - пробюджетни мерки
С две думи, с подобен фокус мерките вече не са „анти-кризисни", а про-бюджетни. Колкото и да е трудолюбив, финансовият ни министър все още не се е научил да прави злато от желязо (то и „Кремиковци" вече не произвежда), така че събирайки парите в хазната, той ще ги изземва от населението и бизнеса. Съответно правителствените разходи и потребление ще нарастват за сметка на потреблението на домакинствата и бизнес инвестициите.
С недоумение гледам на прочутата „антикризисна" мярка, прехвърляща върху работници и работодатели разходите за болнични. Или пък жонглирането с дните за отпуска през годината. Хайде сега. Това не е сериозно. Ако кризисните проблеми в страната ни можеха да се решат с подобни трикове... Този подход прилича на изстрела на ловец, излязъл за патици, но срещнал глиган. Познайте какъв ще е ефектът.
При това дори представителите на бизнеса, които заедно с дружелюбните синдикати изиграха подозрително голяма роля в разработването на списъка с 60 мерки, от своя страна посочват, че е крайно време да се определят точните времеви параметри и компетентните органи за въвеждането им. Значи и това все още не е направено?! За какво тогава си говорим?
Фискалната пустота на данък лукс
Пуст откъм фискален ефект е популисткият „данък лукс". А идеята държавата да прехвърля към бюджета си средствата от продажба на квоти за емисии парникови газове първо не е антикризисна мярка, второ ощетява предприятията-емитенти, които са действителният собственик на квотите, трето нарушава принципите на въглеродния пазар, който не беше институционализиран с цел държавите да могат да балансират бюджета си, а за да можем да се радваме на по-чиста природна среда.
Единствената светлинка антикризисен разум виждам в решението компенсациите за безработица да се увеличат до 60% от осигурителния доход, получаван преди уволнението. Компенсациите за безработица са автоматични стабилизатори на икономиката и осигуряват търсене и жизнен стандарт, безценни на дъното на цикъла. Но в България самото понятие „осигурителен доход" е толкова алхимично, че се съмнявам мярката да реализира позитивния си потенциал.
Читателят може би си задава въпроса защо българското правителство - и в частност финансовият министър, подхождат толкова многозначно с антикризисната си политика. Аз имам три хипотези, дано няма четвърти отговор. Първо, „антикризисните" мерки, целящи всъщност запълване на дупката в бюджета (а не да донесат облекчение за населението и бизнеса), ще помогнат на правителството по пътя към еврото. Ако България влезе в еврозоната, пътят пред преизбиране на това правителство е отворен.
Второ, възможно е финансовият министър да е идеен последовател на макроикономическата школа, настояваща, че по време на криза правителството не трябва да прави нищо, освен да дава бодри интервюта. Нямам против ако случаят наистина е такъв, все пак това е сериозен научен подход, защитаван от прочути икономисти като Йозеф Шумпетер например. Но тогава защо в медийното пространство толкова упорито ме убеждават, че се работи здраво срещу кризата? Чувствам се измамен.
Накрая, дори привържениците на либертаризма (концепцията за ненамеса на държавата в социалния живот) или членовете на Чаената партия, както днес е модно да се наричат десните консерватори, бързат да вземат управленските конци в своите ръце, когато дойдат на власт. Министър-председателят на България демонстрира, че нещата и у нас стоят точно така.
И качеството на инвестициите
Перспективата пред антикризисното управление в България според мен е следната: Да се разграничи - много ясно - реалния ефект, който глобалната икономическа криза нанесе на икономиката ни заради спад на външното търсене и намаляване на българския износ, отлив на производителни чуждестранни инвестиции, по-скъпи и трудни бизнес кредити - от кризисния ефект, породен от липсата на дългосрочна стратегия за развитието на българската икономика. Да го наречем структурна криза.
Крайно време е българската политикономия да реагира на житейския и научен факт, че не само абсолютният обем, а и качеството на инвестициите има значение. Но това е предмет на следващ анализ.
Засега предлагам финансовият министър да ни отговори на въпроса: Ако днес в България се обяви публична подписка в негова подкрепа, при наличието на всичките медийни средства за пропаганда, които правителството на XXI век разполага в повече по сравнение с XIX век, дали населението ще отдели от доходите си 442,793 български лева, колкото златни франка е получил прочутият му колега, за да го подпомогне?
