Китайската заплаха за $1 трилион в търговската война със САЩ

Търговската война между САЩ и Китай влезе в нова фаза на бърза ескалация. Администрацията на Доналд Тръмп заплаши да въведе нови митнически тарифи върху почти всички стоки от китайския внос. Пекин отговори с обезценяване на юана. САЩ реагира с обвинение срещу Китай във "валутни манипулации", а разломът между двете страни накара Goldman Sachs да промени прогнозата си за увеличен риск от рецесия.

Размяната на удари разтърси световните пазари, което води до заплаха за глобалната икономика. Какво ще се случи занапред - остава непредсказуем проблем.

Китай предупреждава, че е готов за битка, ако се наложи. А страната има едно изключително мощно оръжие в арсенала си - тя е най-големият кредитор на американското правителство.

На теория, Пекин може да провокира паника на пазарите, ако пусне част от американските облигации на стойност 1,1 трилиона долара, които притежава. Емитирането на огромен обем от тези облигации ще доведе до срив на цената им, рязко повишаване на лихвите и скок до небесата при разходите по заеми на американците.

Има обаче много сериозни причини, поради които Китай вероятно никога не би пристъпил към подобна мярка.

На първо място - този ход може би няма да има желания ефект. На второ място - той може да доведе до тежки последици за собствената национална икономика.

"Ядрената опция"

През последните няколко седмици Китай предприема мерки в подкрепа на юана, като сигнализира, че обезценяването на валутата е имало за цел да послужи като предупреждение. Въпреки че двете страни планират поредна серия от търговски преговори през септември, президентът на САЩ Доналд Тръмп все пак може да отговори с тежки мерки.

Ситуацията е изключително нестабилна и е предразположена към нова ескалация. На това се дължат и притесненията, че Китай може да се възползва от притежанието си на американски облигации.

Ако Пекин наистина иска да стресне Вашингтон, една от най-силните заплахи би била удара по стойността на държавните ценни книжа. Това би довело до внезапно повишение на лихвените проценти, а доколкото те служат като показател за стопанските и потребителските кредити, цената на корпоративната задлъжнялост, ипотеките и лизинговите заеми ще се увеличи. Икономическият ръст на САЩ ще бъде блокиран. Доларът също може да пострада, колкото повече се разпространява паниката на пазарите.

Парадоксът на Пекин

В действителност, подобен ход е свързан с големи рискове и не съвпада с настоящата стратегия на Китай. Майкъл Хърсън, бивш главен представител на Министерството на финансите в САЩ пред Пекин, коментира пред CNN, че "основната мотивация на Китай в момента е да успее да удържи на натиска от страна на Тръмп".

Издръжливостта е поставена на първо място. В този смисъл, освобождаването на американските държавни ценни книжа ще бъде контрапродуктивно. Ако Пекин предприеме подобен ход, ще обезцени оставащите облигации. А този резерв им е необходим за защита на националната валута.

Експертите смятат, че Китай може да се опита да създаде изкуствено обезценяване на юана през следващите месеци, за да може да поеме част от натиска, оказва върху икономиката, без да доведе до изтичане на капитали от страната.

Друг възпиращ фактор е нежеланието на Китай да навреди на опита си да привлича чуждестранни инвестиции към своите пазари на акции и ценни книжа. Приходът на външни капитали е необходим, за да предпази валутата си по време на търговската война. Ако Китай прибегне към удар чрез държавни ценни книжа, ще изпрати изключително притеснителен сигнал към световните инвеститори.

Съмнителен ефект

Доколко подобна мярка би ударила реално Съединените щати? Бившият икономист на финансовото министерство Брад Сетцър има по-скоро скептично мнение по този въпрос.

"В момента, в който подобна политика започне да оказва сериозно отрицателно влияние върху САЩ, Федералният резерв най-вероятно ще реагира", казва той.

В доклад от 2012 г. до Конгреса, Министерството на отбраната на САЩ изтъква, че Фед е "напълно способен" да откупи американските облигации, които Китай евентуално освободи на пазара с цел да се възползва от последиците за икономиката.

Освен това Китай няма твърде богат набор от алтернативи за 3.1 трилиона долара инвестиции в чужди резерви. Германските и японските облигации биха били решение, но в най-добрия случаи те предлагат нулева възвръщаемост.

1,63% лихва върху 10-годишните щатски държавни облигации е много по-добро предложение на фона на отрицателната възвръщаемост от 0,59% на еквивалентните германски ценни книжа, които стигнаха до нови рекордно ниски стойност преди седмица. Това би означавало Китай да плаща на германското правителство за привилегията да му дава заем.

Китайската заплаха срещу американските облигации остава валидна. Но поне засега - за Пекин тя не е привлекателна опция.

Новините

Най-четените