През последните 15 години гръцките банки успешно проникнаха дълбоко в банковите сектори на всички балкански държави, осигурявайки препитание и възможност за кариера на около 23 500 служители. За да стигнем до днес, задавайки си въпроса: Как ще се отрази гръцката криза на нашия банков сектор?
Отговорът на този въпрос не е еднозначен, но в общи линии има две измерения - към настоящия момент и в бъдеще, ако приемем, че дълговата криза в Гърция ще се изостри. Започваме по ред.
Днес основните проблеми на гръцките банки в тяхната родина са увеличените темпове на спад в ликвидността и понижаващата се капитализация. Според данни на гръцката Национална банка, домакинските депозити са намалели с общо 12 милиарда евро през последните 6 месеца.
Двегодишните депозити са намалели с 8%, а спестовните влогове с 16% спрямо същия период, миналата година. Хората си теглят депозитите поради много и различни причини, оставяйки банките с намалена ликвидност и нужда от свежи пари, за да поддържат кредитирането.
Вижте обаче другия проблем.
Това е графика на акциите на гръцката Национална банка. От 48 през 2007 година, днес акциите се търгуват на 4.90 пункта. Подобно е положението и при другите три основни банки - Alpha Bank, EFG Eurobank, Piraeus Bank. Имайки предвид какви фактори движат тренда на финансовите пазари, не мисля, че скоро акциите на гръцките банки ще се повишат и това ще рефлектира положително на тяхната капитализация. Доверието на инвеститорите в гръцката икономика клони към нула.
Да се твърди, че гръцките банки нямат проблеми граничи с безумие. Всъщност колкото по-голяма част от гръцкия национален дълг се държи от банката, толкова по-големи проблеми има тя.
Що се касае до ОББ (собственост на гръцката Национална банка), Пощенска банка (собственост на EFG Eurobank), Алфа банк и Пиреос банк у нас, нещата са малко по-светли. Към момента тези четири банки се радват на добра ликвидност и капитализация.
Засега няма тенденции за пренасочване на средства към банките-майки. Иначе казано, днес нямаме основания да изпадаме в паника относно близо 30-те процента от банковия ни сектор, които гръцките банки държат.
Ако предположим обаче, че дълговата криза в южната ни съседка се задълбочи (а към днешна дата е трудно да си представим нещо друго), тя не може да си плаща дълговете, рано или късно ще се стигне до обявяване на фалит или преструктуриране на дълговете й.
Това от своя страна означава, че Гърция ще спре да плаща главниците и лихвите по своите дългове, голяма част от които се държат от четирите големи гръцки банки. Това пък би означавало още по-ниска ликвидност и неотложна нужда от прехвърляне на средства от България и Румъния към банките-майки.
Ето как, едно такова евентуално "домино" движение би оскъпило кредния ресурс у нас, което най-вероятно ще доведе до по-високи лихви. При това този сценарий изглежда напълно реален.
Разбира се т. нар. "collateral damage" ще има в изобилие. Не е трудно да си представим, че междубанковата задлъжнялост е в достатъчно обилни размери, за да въвлече и други (не само гръцки) банки в този водовъртеж.
България и Балканите нямаме интерес от задълбочаване на кризата в Гърция. Южната ни съседка е изправена пред много сериозни финансови и икономически проблеми. Moody's и Standart & Poors лесно намаляват кредитния рейтинг, но много трудно след това се възвръща доверието в икономиката.
Гръцкият банков сектор се опитва да се усмихва, твърдейки, че всичко е наред, но всъщност всички знаем, че това не е така.
Нека обаче да кажем - ОББ, Пощенска банка, Пиреос и Алфа Банк засега са стабилни. Нямаме основания да се притесняваме днес. Но имайте едно наум.
*Главен анализатор на Trend Watch Bulgaria и автор на www.marketsinside.com.
