Голяма част от финансовите проблеми на българина се дължат на слабата ни икономика. Броят на трудово заетите е едва 40% от цялото население. Икономическата ни система се свива; тя трудно осигурява заетост, както и мъчно създава и подготвя нови хора за работа.
У нас не се произвеждат стоки (например машини, битова техника или компютри), които да са познати и търсени в света. Заради малките количества, също и добрите ни храни не могат да станат световно приети. Принадената стойност от добивната индустрия тече към много малко ръце и се множат доказателствата, че приватизацията на подземните ни богатства е била заграбване.
Секторът на услугите създава по-голямата част от икономическия продукт, но той в нашия случай е по-скоро обслужващ, отколкото съзидателен. Страната ни все още не се радва на международен туристически престиж. В IT имаме позиции, но пак вместо да градим свои марки, обслужваме нуждите на външни компании.
Няма модерни заводи, няма лаборатории (България дава четири пъти по-малък дял от доходите си за наука от средната европейска държава), има логистични проблеми, енергията е мръсна. Суровата икономическа реалност предполага, че финансовите ни дела също ще бъдат потиснати.
Капиталов пазар в депресия - и малко пари
Така е: не само, че българинът има малко пари, но и капиталовият пазар е обхванат от депресия. От сегашна перспектива единственият шанс за някакво събуждане там е приватизацията на Българска фондова борса, ако се намери купувач. Е, има подобрения в банковите услуги като например мобилно банкиране, но графиката на кредита гледа надолу, а сред фирмените заеми един на всеки четири е проблемен.
Има сфери, които процъфтяват заради кризата, например адвокатските услуги и полиграфията, явно защото на безработния българин му остава повече време да чете на хартия и да пие кафе. Но като цяло икономиката ни изглежда овехтяла като стар гардероб, който все още побира дрехи, но мирише на нафталин, грози стаята и вече дразни домакинята.
Има много данни, че нещата стоят така, но ще изтъкна, че между второто тримесечие на 2009 г. - идването на ГЕРБ на власт - и второто тримесечие на 2012 г. броят на заетите е намалял с почти 400 хил. души, според Евростат. По-важно е, че броят на ражданията между 2009 и 2011 г. е намалял с 14%. Това е фрапантно.
Което ме кара да се питам какво става и така стигам до въпроса: а дали някои проблеми за икономиката на България всъщност не идват от света на финансите? Не сме Ню Йорк, но и у нас борсата е счупена и навсякъде се търкалят subprime кредити. Не е да нямаме неприятни финансови спомени: вземете заличаването на първите банки (12 + 9 на брой), хиперинфлацията (предизвикана не от печатане на пари, а от натиск върху платежния баланс) и странните условия на Велчевия дълг.
На макрониво не се наблюдават затрудненията, очевидни на отраслово и микрониво. Правителството има пари: налице е голям излишък по републиканския бюджет заради преизпълнение на приходите от ДДС (скъпите горива) и неосъществени европейски проекти; дефицитът ще е по-малък от очаквания.
Добър растеж за БНБ
Резервните активи на Българската народна банка в края на август за пръв път надхвърлиха 15 млрд. евро. Наистина, в това число влиза и онзи милиард от лятната външна дългова емисия, но и да се приспадне той, между август 2009 и 2012 г. резервите на БНБ растат с над 15%. Нелош резултат и за търговска банка в днешни дни.
Централната банка на пръв поглед няма в какво да бъде упрекната: за същия период количеството пари в обращение е увеличено с 15.8% до сегашните 8.88 млрд. лв. Но от базата данни проличава, че за разглеждания тригодишен период депозитът на управление "Банково" в управление "Емисионно" е нараснал с почти 40% до близо 6.3 млрд. лв. Докато правителството е харчело пари, БНБ е трупала.
Този депозит понякога се нарича и "чистата печалба от валутния борд". Той се формира от управлението на международните активи на БНБ, включително специалните права на тираж от МВФ. Предназначението му е да гарантира стабилността на банковата система.
Натрупаната в депозита сума съответства на активите на една средно голяма банка на българския пазар. Казано с други думи, големи средства стоят блокирани в БНБ, за да можем да спасим някоя банка, ако евентуално фалира. Това е лукс, при положение, че законът за БНБ не предвижда подобни намеси.
Според правилата на българския валутен борд, с международни резерви трябва да се гарантират не само парите в обращение, но и други пасиви (задължителните резерви на банките, парите на правителството и др.), тоест някакъв процент над 100% от паричната маса.
Има ли граница в трупането на гаранции
Но има ли граница в трупането на гаранции? Покритието на лева с международни валутни резерви вече гони 200% (в края на септември е 192.2%). Това налага да зададем въпроса: не следва ли БНБ да увеличи паричното предлагане съобразно нарасналите валутни резерви?
Най-правилният начин да се направи това е да се "преточи" депозитът на управление "Банково", тоест примерно половината от него бъде пусната като пари в обращение. В момента депозитът се гарантира с валута и злато, тоест се дава безсмислената гаранция на гаранцията. Ако поправим това, паричната маса у нас може да се увеличи с няколко милиарда лева, без това да застраши борда. Говорим за монетарен стимул в размер до 5% от БВП.
В момента валутният борд на България поддържа твърдо съотношение в пасива: сумата на парите на правителството, задължителните резерви на банките и средствата на другите депозанти в БНБ е равна точно на количеството пари в обращение плюс депозита на управление "Банково." В края на септември т.г. сумата на всяка от двете равни половинки е 15.167 млрд. лв.
Като приспаднем парите за плащане на Велчевия дълг, покритието на лева (банкови резерви + пари в обращение) с валутни резерви е около 180%. Управителят на БНБ Иван Искров през 2010 г. е коментирал, че в българските бордови условия покритие на паричната маса от 140% е напълно безопасно.
Ако на българския вътрешен пазар се пуснат в обращение допълнителни 3 млрд. лв., от което паричната база ще нарасне до около 12 млрд. лв., покритието на българския лев с валутни резерви ще е 150%. Тоест българските пари ще имат своето покритие доста над логичните 100%, съответно разменният им курс с германската марка ще се запази без проблем 1:1.
Всеки ще се сети за инфлацията, но няма никаква необходимост операцията да се прави гръмко. Правителството не може да нарежда на БНБ каква политика да води. Но БНБ би трябвало да се замисли дали нейната резервна политика не е самоцелна и дали тя не предизвиква дефлационни течения в нашата икономика. Предвид новия европейски банков надзор, а и Закона за БНБ, презастраховането е излишно.
Обаче дори централните банкери да бъдат убедени за подобен монетарен стимул от количествена и теоретична гледна точка (според някои школи увеличаването на количеството на парите не води до икономически ползи), те ще зададат един много мъчен въпрос: добре, ще напечатаме тези пари, а после какво ще ги правим?
В САЩ подобен въпрос не съществува: Федералният резерв има задачата да се грижи не само за ценовата стабилност, но и за икономиката. С въпросните пари би могло да се направят данъчни отстъпки. По-китайски е да се осъществи внос на технологии или да се завърши важен национален проект с принос за заетостта.
Но в нашия институционален ред отново и отново ще се завръща въпросът: какво да ги правим тези пари? Политическата класа доказа, че не може да й се вярва; тя няма да се справи с прозрачното и производително инвестиране на печалбата от валутния борд. Да се дават пари "на калпак" - например 2000 лв. на домакинство, е възможен и ефектен, но сякаш не особено хитър ход.
Затова не можем да виним БНБ, че трупа резерви, докато хората бедстват: допълнителните пари биха се разпределили твърде неравно в обществото и в крайна сметка биха изтекли за внос, например на германски коли. Но въпреки всичко трябва да сме нащрек, защото българският валутен борд има хищен нрав.
Материалът има някаква смисъл, но за съжалние е ограничен откъм идеи. Един от основните проблеми с парите като цяло е монополът. Вместо да помпаме стил QE трябва да се допуснат алтернативни валути на местно ниво, за местните нужди. Сред успешните алтернативни валути са швейцарският WIR, LETS и много други. Не е нужно за пример винаги да гледаме Америка и другите "развити" държави, може пък нещо интересно и сами да измислим.
Предлагам да се плати за АЕЦ Белене с тези 3 милиарда, ако ни ги приемат руснаците в левове де Така ще излезе доста по-евтино и без лихви - доста по-малко от 22 милиарда. Ама едва ли. Според мен трябва да се даде на държавата толкова колкото да се разплати с бизнеса - на който колкото виси, че да се размърдат и между фирмените плащания. И никакви "подаръци 2000 на семейство" или нещо подобно... Защото накрая наистина ще стане както са казали - парите ще бъдат "инвестирани" в нови мерцедеси, или пак ще бъде финансиран строителния балон... "Бизнесмените" ни просто не са дорасли за това да правят инвестиция в нещо което да води до повишена добавена стойност на икономиката.
Ще ми бъде интересно откъде се появява "печалбата" на въпросния валутен борд. Не случайно слагам кавичките. Но това не е най-важното, май истинският въпрос е - каква е функцията на борда, и какво е реалното му влияние (страничните ефекти също), върху икономиката ни. Оказва се, поне доколкото съм разбрал, че изземва една от основните функции на държавата - възможността, чрез инвестиции директно да влияе върху икономиката. Под претекст, че на политиците не може да се вярва. Този извод звучи твърде недемократично. Но това, че никой не обръща внимание звучи направо налудничаво. Разбирам, че финансовата стабилност е важна, но от друга страна, повече от половината население живее под прага на бедността. При това ситуацията се влошава. На фона на огромна безработица, имаме сериозен ресурс, който не се употребява. Капитал + работна ръка = ? Цялата работа звучи толкова ирационално, че започваш да се питаш, дали пък грешката не е системна -т/е на системата, а не на политиците. В крайна сметка политиката си има функции и те не би трябвало да се заключват, до спечелване на изборите и делегиране на отговорностите - било то и на БНБ. Та затова сложих кавичките, май ще се окаже, че печалбата на борда си е чиста загуба за населението. А н-то в БНБ, директно поставя кавички.
3 Елисавета Домовчийска | 22.10.201213:47 Не съм много сигурна в това, което ще кажа, но икономическият растеж е следствие от по-бързото обръщение на парите, а не от наливането на още пари в обръщение. ------------------------------------- Принципно да, но ако нямаш достатъчно пари в обръщение, се стига до момента в който никой няма пари да плати за нещо, и се получава огромна междуфирмена задлъжнялост. Дет се вика едва ли не до бартер се стига ако парите в обръщение са недостатъчни за икономиката.
Начинът да се увеличат парите в обращение не е в печатането им. Защото аз помня отдавна и помня края на 1996 и началото на 1997 г., когато получени те пари трябваше веднага да се харчат и то за храна, защото се обезценяваха скорострелно. Прав е авторът на статията, че банките трябва да генерират някакви идеи по въпроса. Колкото до валутния борд аз не го намирам за хищен а за необходим. Не виждам причина периодично да се подхваща темата, поне докато икономиката ни е на този хал и причината не е в борда а в неспособността да произвеждаме и предлагаме конкурентноспособни изделия и услуги .
Парите ще дойдат от банките стига да са налице идеи и проекти, които заслужават внимание. Да не се връщаме назад и да си спомним как всички активи на държавата се продадоха на РМД и за жълти стотинки. Големите печалби които се реализираха през първите години на така наречената демокрация се наляха в мутренските прогимназии, вили по курортите в чужбина, изядени и изпити , вместо да се насочан към изграждане на производство.Всички си мислеха, че това ще продължава вечно. Темата е необятна и ще си сърбаме попарата за това че всички гледахме отстрани.
Верно ли? Я напиши един проект и иди до банката.
Бориславе причината според мен да не може да се оперира с тези пари е че това не са един камион пари които седят и чакат да ги изтеглиш и купиш казани за едрена централа или друго.
Вечният въпрос. Как да дадеш на българина едни пари и да го накараш да не ги изхарчи за коли, апартаменти и скъпа техника? 1. Да ги раздадеш под една или друга форма, директно на хората, няма да сработи. Най-много да довлечем и последната бракма от Германия и да изкупим всички iPhone-и... Останалото ще изхарчим в големите хранителни вериги, които почти не предлагат български продукти. Демек ще стимулираме вноса и ще издухаме парите. 2. Да ги вкараме в проекти? С нашите държавни поръчки и шуро-баджанащина, резултатите ще са почти същите. Най-много печалбите на фирмите да се "инвестират" в поредния потенциално празен хотел. 3. По проекти в индустрията и земеделието? Понеже се справяме отлично в усвояването на парите от Евро-проекти и никой не прибира едни пари с фантомни постижения и/или развитие. След това парите ще се изхарчат или по т.1 или по т.2 в зависимост от размерите им. 4. Инвестиция в дребния бизнес? С тази бюрокрация, кой смее да развива дребен бизнес? Да виси по цели дни на опашки по институциите и да го връщат по 5 пъти. Няма как да стане, докато не се реформира администрацията. Изводът е, че като нямаш икономика и предприемаческо мислене, за каквото и да се предназначат тези пари, ще потънат в бездънната яма на безсмисления внос.
Хубава статия, но невярна. Валутните резерви са само привидно притежание на БНБ. По-голямата част от тях всъщност не са нейни. Една част са на правителството (така нареченият фискален резерв), друга част са на банките (резервите им), трета част са на Фонда за гарантиране на влоговете. Механизмът на печатане на пари в тая държава не е въпрос на активно действие на БНБ - обратното е, ако се търсят съответните банкноти и монети, тя ги отпечатва, но така че количеството отпечатани банкноти и отсечени монети да не е повече от резервите в евро. Всъщност, да, БНБ може да отпечата доста повече пари, но със същия успех - тя просто ще си ги държи на склад, тъй като от тях няма нужда, никой реално няма да й ги поиска. Необходимостта от повече банкноти и монети може да се получи ако има раздвижване в самата реална икономика - повече сделки, повече нужда от средства за осъществяване на тези сделки. Като се има предвид, че по-голямата част от сделките все пак се случва с безналични плащания. Повече банкноти и монети също така няма да раздвижат кредитната дейност - и в момента банките пращят от пари, но са твърде предпазливи да ги дават на заем, тъй като може и да не си ги получат обратно. Всъщност, почти гарантирано е, че една част със сигурност няма да получат обратно, като се има предвид статистиката за случващото се до момента, състоянието на бизнеса у нас и калпавото законодателство. Проблемите в тая икономика са други, не произтичат от липсата на пари. Идват от липсата на правила, от престъпността, от рекета, от растящата мутризация и връщане към тоталитарните порядки. Призовавайте към по-добри условия за правене на бизнес, а не за печатане на пари. Последното в най-добрия случай няма да доведе до нищо, и слава богу той е най-вероятният. В най-лошия, то се знае - получава се инфлация. Това е.
Бойчо,ти наистина си една малоумна,но безопасна игла. Разсмиваш всички с мечтите си за АПК и ТКЗС ,за гнусната дума,която само комунистите употребяват - ПРОИЗВОДСТВО,дума,която трябва да бъде извадена от речника за столетия напред. защото с вашето производство за долнопробни пазари,като бившите соц.републики се свърши.Вече се търси ПРОИЗВОДСТВО,ама с качество,а не консервите и Респромите,които червената хунта на кхмерите изнасяше и по която толкова се прехласваш... Не бих те опандизил,нито наказал - ти си шутът на форума,червения балончо с който си правим дъвка.
И Бойче - мутрите са си ваши,вие създадохте Мултигруп,вие комунистическите запъртъци - Луканов,Лилов,Веждито,Илия Павлов,Румен Петков,Р.Овч - вашите хора.
Анти, знаеш ли какво производство се търси в момента? Такова дето ти плащат по 2 - 3 долара за 12-часов работен ден - високотехнологично. Комунизма му на Бойчо няма общо с тая работа. Китайският има, в тясна дружба с Apple. Ама и нас ще ни огрее, не бой се.