Обилно сиропиран с благозвучни политически заклинания проектобюджет 2014 предлага щедри чекове за неясни намерения. Реализацията им тъне в догадки, но е подсигурена чрез предварително заделяне на пари, които някой ще харчи от правилно по-правилно. И най-вече - централизирано.
Зад заявените нови политики в бюджет 2014 или по-скоро зад липсата на яснота за тях се оглежда ведомствената немощ на част от министерствата. Двата големи приоритета - образование и растеж и развитие на регионите, в момента съществуват само числово, а изказванията на ресорните министри не внасят никаква яснота за какво ще се харчат милионите. В здравеопазването картината е същата, напрежението расте, но това не пречи министърката да е доволна от бюджета. Тече и административна реформа, но никой не знае къде и как.
Тази мъгла си има политическо алиби - програмно правителство, което уж работи по своя програма, но не съвсем. Широките консултации по проектобюджета, за които ДПС обещаваше да са публични, за да са ясни позициите на двете партии, подкрепящи кабинета, се случиха. Резултатът от тях обаче така и не се разбра. БСП изчерпа темата, като побърза да си припознае отделни компромиси като запазването на данъчните преференции за първо жилище на младите семейства и половинчатата идея данъкът върху лихвите да намалява поетапно. Още по-притеснително е, че ДПС мълчи, а когато говори, го прави в множествено коалиционно число.
Така трилърът всъщност кой управлява продължава да тече, този път през бюджета.
Липсата на добре аргументирана разходна политика и заделянето на финансов ресурс в аванс за нещо, което не е ясно, е редовна практика при съставянето на бюджета. Изумителното в тези случаи е, че този провал всъщност се прокламира за голям успех. По тази формула управляващите се опитват да изкарат като голямо постижение поредното централизиране на ресурс под едноличното управление на правителството. 500 млн. лв. за проекти в сферата на растежа и регионалното развитие и 100 млн. лв. в сферата на образованието ще се харчат с решения на кабинета, с ясни цели и на състезателен принцип, гласи новото заклинание.
Внимателното вглеждане в аргументите, с които се предлага това централизиране на ресурсите под шапката на кабинета, всъщност онагледява признание за провал в секторните политики на министерствата. Обясненията, че правителството ще харчи тези пари много по-прозрачно, отколкото при разпределянето им по бюджетите на министерствата, са точно това - доказателство, че не може да става въпрос за никаква ефективност на публичните разходи.
Ако е вярно, че министерствата не могат да харчат прозрачно, следвайки ясни политики и преследвайки резултати, за какви програмни бюджети въобще говорим? И докога централизирането на ресурси ще е единственото, в което управляващите са добри? Пък и вече се вижда как някои министерства са започнали да се чувстват абонирани за бъдещите средства, които уж ще се дават на състезателен принцип.
Заделянето на целеви пари за програми за растеж и развитие на регионите цели да компенсира два дефицита - отсъствието за поредна година на политика към бюджетите на общините и неудачите около министерствата, които отговарят за регионалното развитие. Извънредни пари за развитие на регионите, разбирай строеж на пътища, редовно се отпускаха от кабинета на ГЕРБ. В унисон с новата си политика и съществуването на цели две ресорни министерства, управляващите обичат да изтъкват, че магистралите не изчерпват регионалното развитие, но ще видим какво ще направят и как ще сработи залъгалката с общините, които също ще могат да се конкурират с проекти за парите.
Извън протоколните съображения направо е неразбираемо защо премиерът Пламен Орешарски трябваше да се вижда с толкова много кметове, след като в бюджетните отношения с общините догодина няма никакво помръдване (ако не броим незначителното увеличение на субсидията за пътища и леко увеличение на стандартите за издръжка в делегираните бюджети, като училища, ясли и т.н.). Обяснението е сигурно в наложилата се тактика на това правителство.
Докато текат бурни протести, премиерът имитира диалог с някакви сговорчиви граждански организации. Докато обвиняват Орешарски, че се крие и избягва всякаква публичност, той все пак се престрашава на относителна публичност, но го вкарват и изкарват през задния вход. Що се отнася до бюджета - докато се поддържа впечатление за диалогичност, правителството си заделя 600 млн. лв., които лично ще управлява. Някакво успокоение, че кабинетът на Орешарски не схваща растежа и развитието единствено като строителство на пътища.
Заклинанието "пари срещу реформи", което не означава нищо,
защото даващите парите и натоварените с реформи са едни и същи лица, в този бюджет ни се предлага в няколко разновидности. Избирателното орязване на текущите разходи на отделни министерства видимо е ставало с цената на тежки пазарлъци, защото цял куп институции са посечени с 12%, докато други имат по-малки намаления, а при трети има ръст. Такава картина обикновено се получава, когато първо отрежеш всички поравно, а после започнеш да отстъпваш. Опитът това да се представи като плод на целенасочена политика, резултат от внимателен анализ, който ще доведе до отпадане на отделни дейности и въвеждането на тяхно място на нови и по-добри, в момента не е онагледен по никакъв начин.
Абсолютно недопустимо е замазването на картината в сферата на образованието и здравеопазването. Просветният министър Анелия Клисарова обеща с лека ръка куп промени. От тях в проектобюджета за 2014 г. няма и следа, извън запазените 100 млн. за бъдещи намерения.
В здравеопазването остава впечатление, че някой има представа какво ще се случва, но този тайнствен образ не е НЗОК и не е министърът на здравеопазването. По бюджета на НЗОК за 2014 г. първо бе планиран излишък, от който да се финансира някаква бъдеща реформа и след силен натиск се реши парите все пак да бъдат включени в разходната част на касата.Те хем ще се дават след внесен от здравния министър проект с промени в законите, които да гарантират ограничаване на злоупотребите в системата, хем се очаква с тях да се финансира дефицит, който ще се прехвърли от тази в следващата година. Тази каша съвсем не е случайна и управляващите са длъжни да кажат какво смятат да правят.
Грижата за бизнеса и в този бюджет се разминава с поеманите щедро предизборни обещания. Спорът с работодателите за минималната работна заплата и ръста на минималните осигурителните доходи се е превърнал във вечно дерби. Тези две мегатеми, използвани от държавата като удобен механизъм за пряка намеса в икономиката години наред захлупват дебата и изместват на заден план закъснели и трудни промени в регулацията на труда. Никак не е ясно дали вдигането на тези плащания ще доведе до 250 000 нови работни места, каквито БСП обещаваше по клиповете си. Но какво пък - нали това е обещание на чужд гръб, както вече започнаха да се застраховат от столетницата?
Встрани от липсата на яснота за предстоящите реформи в ключови сектори, проектобюджет 2014 не предизвиква особени критики, доколкото пази приличие в макрорамката. Бюджетният дефицит се свива спрямо актуализацията на бюджета от тази година, има стъпка към оптимизация на разходи, има напрегнати очаквания за приходите. Истинският тест за него наистина ще бъде изпълнението - особено на фона на новия закон за публичните финанси, който въвежда ограничения в безконтролното разместване на разходите. Предстои да видим дали администрацията няма да си намери начин да финтира и тази форма на отчетност и контрол.
