В рибарското село Седанка в руския Далечен изток животът е тежък.
Повечето домове нямат основни удобства като течаща вода, вътрешни тоалетни и централно отопление, въпреки че през зимните месеци температурите редовно падат до -10°C.
Заобиколено от горска тундра и блата, административният център на района може да бъде достигнат от май до октомври само с речен кораб или с верижни превозни средства, а през зимата - единствено със снегомобил или хеликоптер.
Местните работни места са малко и повечето жители оцеляват чрез риболов и отглеждане на собствена храна.
А сега почти всички мъже в Седанка на възраст между 18 и 55 години са заминали да воюват в Украйна като част от руската армия.
Според официални данни от общо 258 души население в селото 39 мъже в трудоспособна възраст са се записали в армията.
От тях вече 12 са загинали, а още седем се водят в неизвестност.
"Сърцето ми се къса - толкова много от нашите хора бяха убити. Съпругът на сестра ми и братовчедите ми са на фронта. Почти във всяко семейство има някой, който воюва", разказва пред "Би Би Си" една от местните жени в селото.
Други жени се оплакват от липсата на достатъчно мъже. "Няма кой да нацепи дърва за зимата, за да палим печките", оплаква се група представителки на Седанка пред регионалния губернатор по време на посещението му през март 2024 г.
В Русия цялостно има проблем с недостига на мъже. Повече по темата можете да видите тук:
Седанка се намира в северозападния край на полуостров Камчатка, близо до Охотско море, на повече от 7000 км от фронтовата линия в Украйна. За сравнение, американският град Анкъридж, отвъд океана, се намира на около два пъти по-близко разстояние.
Официални данни за загиналите във военния конфликт липсват отдавна, а опитите на медии като "Би Би Си" и "Медиазона" да изчислят колко души са убити и изчезнали във войната от руска страна, дават резултати, които са най-вероятно много по-ниски от реалните.
Двете медии са изчислили, че за 2025 г. потвърдено са загинали 40 201 руски войници. Общият брой на убитите за годината обаче може да достигне около 80 хил. души, тъй като много смъртни случаи не се докладват или не могат да бъдат потвърдени от повече от един източник.
Военни експерти смятат, че потенциалния брой на руските жертви от началото на конфликта досега достига между 286 000 и 413 500 души.
Но загубите са разпределени неравномерно. И бедни райони като далечният руски Изток, където живеят и много коренни жители, са далеч по-сериозно засегнати в сравнение с големите градове на запад и столицата Москва.
Антивоенната активистка Мария Вюшкова казва, че руската държавна телевизия засилва стереотипите за коренните общности като "родени воини" и добри стрелци, за да ги насърчи да се включат във войната.
"Много коренни общности се гордеят с това наследство като част от своята идентичност. Кремъл използва тази гордост, за да набира хора за войната", казва Вюшкова.
Основният фактор за различието между градските и селските райони е разликата в икономическото развитие, доходите и образованието, казва демографът Алексей Ракша.
В резултат войниците от по-бедните региони и етническите малцинства представляват по-голям дял както в армията, така и сред загиналите, отколкото в общото население.
"За мнозина движещият фактор не е само бедността, а липсата на перспективи - усещането, че няма какво да губят", казва той.
На места като село Седанка това може да се окаже непоправим удар за местната общност. Макар и 39 души да са малка бройка на общия фон, за селото това е значителен дял от трудоспособното население.
Там една на всеки пет къщи, строени още по съветско време, е обявена от държавата за ремонт. През миналата година регионалното правителство по спешност изпрати хора да ремонтират покривите на домовете на петима от бойците във войната, и то само след като медиите раздухаха, че близките им живеят в мизерни условия.
Междувременно единственото училище в селото е обявено от властите за рушащо се, като някои от стените на сградата са застрашени от срутване.
Само месеци преди това през есента на 2024 г. в Седанка беше открит паметник на "участниците в специалната военна операция", а на церемонията са държани речи за героичността и войнския дух на местните.
На церемонията даже регионалното правителство обеща да присъди на селото почетното звание "село на воинската доблест" за участието на неговите мъже във войната.
Беше обещана и програма за подкрепа на семействата на войниците от Седанка.
Въпреки това селото все още не е получило почетното си звание, а голяма част от обещаната подкрепа за семействата така и не е пристигнала.
