Изправен пред гласуването на новото си правителско и искан вот на доверие утре, 21 юни, гръцкият премиер Георгиос Папандреу едва ли е спокоен.
Поне вотът в парламента не би трябвало да го притеснява - гръцките социалисти от управляващата ПАСОК и подкрепящите я партии имат мнозинство от 155 от общо 300 депутати. Въпреки двамата, напуснали групата на ПАСОК и станали независими миналата седмица.
На 28 юни обаче предстои в парламента да бъде дискутиран - и евентуално одобрен, нов пакет от ограничителни бюджетни мерки. След него - в зависимост от това дали ще получи "да" или "не" , на Атина ще бъде отпуснат следващия транш от 12 млрд. евро спасително финансиране от ЕС и МВФ в началото на юли.
Парите са необходими, за да посрещне плащанията по една от емисиите държавни облигации. Ако не ги плати, изпадането й в неплатежоспособност е предстоящо... А ефектът върху балканските страни повече от лош. Отново прозвучаха предсказания за излизане на Гърция от еврозоната и връщане към драхмата, които не са спирали, откакто страната натисна паник бутона за спасителни заеми миналата пролет.
Гърция е в опасна близост до България - гръцките банки имат около 30% дял от банковия пазар у нас. Но освен у нас, където държи най-голям дял, гръцката банкова експанзия се е разпростряла и в Македония, Румъния, където е с 12% дял на банковия пазар, и Сърбия.
Председателят на групата от 17 страни-членки на еврозоната и бивш премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер предупреди за възможно разрастване на кризата, която след Гърция може да обхване и други страни в ЕС.
"Участието на частни кредитори във формирането на спасителния пакет за Гърция може да доведе до това рейтинговите агенции да обявят страната за неплатежоспособна", каза Юнкер преди два дни.
Според него "Германия си играе с огъня"с огъня" с плана да намеси частни кредитори за разрешаване на гръцката криза. Това, по думите му, може да изпрати погрешен сигнал на рейтинговите агенции, които може да решат, че Гърция не е изпълнила задълженията си по изплащане на дълга.
Юнкер смята, че това може да доведе до крайно негативни последици за останалите страни от еврозоната, като кризата може да обхване и държави като Ирландия, Португалия и дори Белгия и Италия (тяхната дългова задлъжнялост се движи между 110 и 116% от БВП-то им - бел.р.), чийто дълг може надвиши този на Испания, както и страните от Балканите.
Как се стигна дотук
В периода 1999-2010 г. дефицитът на гръцкото правителство скочи от 2% на 18% от БВП (брутен вътрешен продукт) - заради прекаляването със заеми. Набълбукването с нови и нови кредити доведе до натискане на паник бутона от гръцкото правителство и спасителен пакет от над 110 млрд. евро, осигурен от ЕС и МВФ, който - вече е ясно, няма да е достатъчен.
Нетният държавен дълг на Гърция нарасна м.г. от 76% на 142.8% от БВП. За сравнение съотношението в България за 2010 г. е сред най-ниските в ЕС - 16.2% от БВП, само Естония е с по-малка стойност - 6.6 на сто от БВП. Максимално разрешените в ЕС са 60 на сто.
Спасението: нови и нови заеми - и затягане на коланите за гръцкия народ
В момента гръцкото правителство, заедно с Франция и Германия и Европейската централна банка (ЕЦБ) отчаяно се опитва да намери спасение, за да не стигне до фалит. Но и спасителният план ще струва скъпо.
Преди дни Томас Майер, главен икономист на Deutshe Bank, преструктурирането на гръцкия дълг би струвало близо 200 млрд. евро. Това е 1.5 пъти по-голяма сума от спасителния пакет помощи, който отпускат на Атина ЕС и МВФ.
"Гърция има задължения за 340 млрд. евро. От тях 170 млрд. евро биха могли да бъдат изкупени от кредиторите, които вместо тях ще получат облигации от Европейския фонд за финансова стабилност в съотношение 2 към 1. След това ще трябва да се отпуснат още 20 до 30 млрд. евро за стабилизиране на гръцката банкова система. Това означава, че проблемът може да се уреди с 200 млрд. евро", казва финансистът.
Така гръцките управляващи са изправени пред фактически тотална забрана/невъзможност да вземат каквито и да било заеми в следващите 10 години, а гръцкият народ - пред нови ограничения и абсолютно строги икономии, което означава лишаване от бонуси в здравеопазването и пенсионната система, данъчни отстъпки. Тоест - затягане на коланите до последната дупка.
Предпазливи и уплашени
На срещата си през уикенда финансовите министри на еврозоната отложиха решението за плащането на следващия транш по помощта за Гърция от 12 млрд. евро. Те обявиха, че преди това Атина трябва да предприеме (нови) мерки за ограничаване на разходите.
На фона на растящото напрежение в Гърция, нестихващите протести и разделението сред гръцкото общество почти 50 на 50 за и против подкрепа на нови рестрикции, ЕС иска политически "заверен" договор от страна на гръцките управляващи, че мерките ще се случат. Чуха се дори гласове гръцките милиардери да се включат в изплащането на гръцкия дълг...
Европейските министри на финансите настояха гръцкият парламент първо да одобри мерките за съкращаване на държавните разходи и плана за приватизация.
"За да се изплати следващият транш, ние трябва да сме сигурни, че в гръцкия парламент ще мине вотът на доверие към правителството и да подкрепи програмата за фискална консолидация", заяви белгийският финансов министър Дидие Рейндерс.
След новината еврото се понижи леко спрямо долара с 0.51% до 1.42 долара.
Според световните агенции новият план за първи път ще включва частни инвеститори, които ще закупят нови книжа при изтичането на падежа на сегашните. Все още няма информация за размера на новата помощ, както и доколко ще участват частните облигационери, като министрите единствено обявиха, че ще е "значителна".
Ройтерс информира, че новият план се очаква да финансира Гърция от края на 2014 г. и ще бъде в размер на около 120 млрд. евро. От тях 60 млрд. евро ще са нови заеми, 30 млрд. евро ще се привлекат от частния сектор и 30 млрд. евро - от гръцката приватизационна програма.
Всеки 40 цента от всеки долар, който САЩ харчи, са взети назаем
Благодарение на глобализацията, финансовите системи по света са обвързани по-здраво от кръвоснабдителна система. Един гръцки фалит със сигурност би раздрусал здраво пазарите, но един американски би помел всичко.
Дълговата задлъжнялост е проблем и в САЩ, въпреки че там стряскащият размер на държавния дълг от 14.3 трилиона долара.
Но проблемът с балоните на държавния дълг беше поставен публично. Президентът Обама заяви официално, че ако таванът не се повиши с 2.5 трилиона долара до август, ще настъпи нова глобална криза на финансовите пазари.
На 15 юни т.г. председателят на Федералния резерв (централната банка на САЩ - бел.а.) Бен Бернанке също отправи предупреждение, че САЩ могат да изгубят така желания си кредитен рейтинг ААА, ако Конгресът не гласува за вдигането на тавана.
Вместо да позволят фалит, демократите и републиканците трябва да развият заслужаващ доверие дългосрочен план за обуздаване на бюджетния дефицит на страната (вървящ към 2 трилиона долара или над 11% от БВП - бел.р.), заяви шефът на Фед Бен Бернанке. Той предлага стабилизиране на дефицита в съотношение към икономиката като цяло и задължителното му намаляване във времето.
Бернанке е категоричен, че е необходимо да бъдат въведени цели за съкращаване на дефицита и да бъде наложен механизъм, задействащ автоматичното му съкращаване. Ако до август не бъде постигнато споразумение, САЩ могат да просрочат плащанията си по държавните облигации...
Ако това се случи, светът наистина е изправен пред втора криза, застрашена е и стабилността на долара като резервна валута. Страните с най-големи валутни резерви в света като Китай, Русия, Япония държат част от тях в американски ДЦК - основен инструмент на финансовите пазари. В тях са инвестирали много правителства, банки, пенсионни фондове и др. Така че последствията от подобен крах биха били непосилни за прогнозиране...
Алън Грийнспан: Дълговото бреме на САЩ е плашещо
Най-дълговременният шеф на Фед Алън Грийнспан, управлявал централната банка цели 20 години, изненадващо обяви в интервю за CNBС, че САЩ трябва да увеличат данъците до най-високите им нива за последното десетилетие, за да се справят с проблемите с дълга.
85-годишният Грийнспан, известен като привърженик на свободния пазар и възможно най-малката държавна намеса, заяви: "Фактът, че аз се обявявам в подкрепа на връщането на данъчната система от времето на Клинтън е показателен индикатор колко съм уплашен от проблемите с дълга и техния размер". По времето на Буш нивата на данъците паднаха значително, като американците с годишен доход над $200 000 получиха най-големите отстъпки.
Бившият шеф на Фед защити идеята за съкращаване на разходите, за да се намали бюджетния дефицит. Той обаче подчерта, че тази стъпка изисква честност към американците, които трябва да разберат, че правителството няма как да не предприеми промени в системите за социално осигуряване и здравеопазване заради огромните дългове.
