По темата за финансовата и икономическа криза вече е изписано достатъчно. За съжаление разсъждения във връзка с това какъв всъщност социален проблем за обществото ни е тя, почти не съм срещал. Не се говори също и за душевния дискомфорт, който кризата породи у много хора.
Моето мнение е, че в сравнение с материалния и финансов ефект, тя ще има по-силно и по-дългосрочно влияние върху взаимоотношенията на хората с близки и роднини.
За разлика от по-старите общества с пазарна икономика в България нещата са по-динамични. А днешните ни проблеми, свързани с финанси, един ден ще се решат по един или друг начин.
Показателно е как някои хора, както бързо забогатяха, така и обедняха. Немалко се сдобиха най-вече със самочувствието на собственици на жилища, на които днес е трудно да плащат данъка и парното.
В повечето случаи постъпките и състоянието на длъжника са непреднамерени. Направих лично проучване с няколко десетки пострадали и стигнах до извода, че хората са в затруднение въпреки усилията, които полагат. Естествено, има и изключения. Най-често обаче става дума за проблеми, свързани с прекомерни очаквания за бъдещето, както и с липса на опит и финансова грамотност.
Атаката от страна на финансовите институции и най-вече липсата на финансов опит накара много хора у нас да си повярват, че са успели материално и най-вече да свикнат с мисълта, че са си уредили живота. Практиката показа, че в повечето случаи не е така. За "успели хора" в този смисъл би могло да се разглежда третото поколение на материално свободните хора, каквито у нас по обективни причини няма. С времето и възпитанието идва и отношението към парите. Да се харчат по-малко от колкото се изкарват е умение.
Неслучайно все по-популярна става практиката на заможните хора да даряват по-голямата част от богатството си или да ограничат достъпа до капитали на наследниците си. Целта е да предпазят децата и внуците си от щетите, които почти винаги нанасят "лесните пари". Нещото, от което пострадахме и всички ние.
Цялата тази динамика и бърза смяна на житейския статус днес, в трудните времена ще ни е от полза. В западните общества имат термин "социална смърт". Тя настъпва, когато един човек, идващ от семейство с традиции и добър статус, влезе в прекомерна задлъжнялост към институции и хора. За него се предполага, че няма да му стигнат оставащите години живот, за да си стъпи на краката и той бива заклеймен като "социален труп". Естествено "етикетите" не правят хората, но явно често има основание за подобно категоризиране.
Ние в България чак толкова няма да пострадаме. Колкото и насериозно да са се взели някои, като собственици на предмети или "преуспели хора", надявам се, че повечето ще преживеят "падението". Тези, които успеят да си направят изводи, макар и по-бедно материално, ще заживеят по-богато духом.
С този текст отправям апел най-вече към пострадалите хора с разбити приятелски и роднински взаимоотношения. Хора, намерете сили и способност да приемете ситуацията и да се преборите най-вече с емоционалните си проблеми!
Може да загубите пари, но се постарайте да не губите близки и приятели и да си вземете урок!
За в бъдещето е ясно, едва ли има някой, който не осъзнава логиката: "Не бих искал да ти стана поръчител, защото искам да си останем приятели!" .
Какво да правим обаче с вече погубените дългогодишни приятелства? Как и дали да ги възстановим? Всички знаем, че с напредване на възрастта такива е почти невъзможно да се изградят наново.
Нужни са компромиси, усилия и мъдрост, защото възстановените взаимоотношения ще помогнат и на двете страни да си върнат емоционалния заряд, който е в пряка връзка и с материалния просперитет.
Така че:
Длъжници, обадете се на кредиторите или поръчителите си!
А вие пострадали бъдете добронамерени и склонни на компромиси!
От това всички ще спечелим!
*Авторът е водещ на семинар "Живей финансово независим!
Избягай от оковите на съвременното робство!"
За повече информация:
www.ChochoEnchev.com
