Режат една пета. От какво?

От висотата на отминалото време премислям ситуацията около скорошното предложение на премиера за повишаване на ДДС. Знаете ли, че всъщност му клъвнахме на въдицата, така да се каже. Ако не ме лъже интуицията, Бойко Борисов нямаше (почти) никакво намерение да повишава данъците в средата на годината. Овации и по-висок рейтинг управниците в крайна сметка могат да получат по два способа: или да направят нещо добро, или да не направят нещо лошо.

Най-вероятно говорейки ни за вдигане на ставката на ДДС, министър-председателят със здравия си ръководен инстинкт предприе едно класическо разлайване на кучетата, за да прокара на 5 май непопулярните си мерки под вида на по-малкото зло. Десет месеца управление и спорни резултати в икономическата сфера - броят на недоволните, които виждаха в ГЕРБ изходен път за България и гласуваха за тях на последните избори, взе опасно да намалява. Аргументите на несъгласните ставаха все по-гръмки.

Срещу тази ситуация правителството възприе стратегията „започваме отначало": обяви ангажимент да продължи отложените реформи в здравеопазването и образованието и дори посегна на пенсионното статукво. А липсващите в бюджета пари в краткосрочен период ще осигури с 20-процентно съкращаване на разходите в държавната администрация и чрез борба с контрабандата - вместо посредством директно изземване на пари от купувачите и предприемачите.

Ако все пак някой се сети да запита: какво им е специалното на тези мерки? Нали точно това очаквахме, когато преди 10 месеца дадохме гласа си за ГЕРБ? Защо всъщност това се прави чак сега? - премиерът и министрите ще могат смело да отвърнат, че вместо да вдигат данъци те са поели по стръмния път на реформите. Оттук насетне, в рамките на следващите месеци до настъпването на зимата, изглежда всеки ход на правителството е (медийно) печеливш: а) сега ви е зле, защото не искахте да ви вдигаме ДДС-то; б) процесът на реформите е тежък и вие, граждани, трябва да потърпите, а не да протестирате и така да излагате на изпитание европейското развитие на България. 

Разбира се, съществува и вариант в), при който финансовата и социалната стабилност в България укрепват, икономиката изпитва оживление, здравеопазването и образованието се подобряват, а администрацията започва да си гледа работата добре. Благодарение на пълната държавна каса се осъществява обещаното инфраструктурно развитие, а социалните трансфери нарастват. Ето тогава ще настъпи триумфът на правителството на Борисов, което ще запише деня преди Гергьовден със златни букви в партийните анали.  

Не се шегувам, напълно е възможно да ни сполети именно вариант „ве". При положение, че масираната кражба от държавния джоб спре, а икономическата конюнктура в света е положителна, няма нищо по-естествено от това страната ни, която разполага с природни ресурси, непретенциозни кадри и свободни пазарни ниши, да отбележи сериозен икономически напредък от ниската база, която отколе заема. 

Една от сериозните опасности при този сценарий е, че броят на онези, които не желаят някакъв доловим от населението ръст на просперитета да се случи именно при правителството на ГЕРБ, не е никак малък. Възможно е „старите госпожи на прехода" да вдигнат знамето на уличното недоволство точно когато икономическата ситуация започне да се стабилизира и знаковите за ГЕРБ проекти за реформи придобият по-завършен облик.  

Но да приемем, че икономическото развитие на страната до края на годината не срещне затруднения от вътрешно - политическо естество. Дори при това положение виждам проблем за успешното прилагане на новите нови реформи на ГЕРБ. Намаляването на разходите в бюджетната сфера с една пета, въпреки обещанието да не се предприемат механични съкращения, е нож с поне четири - пет остриета.  

Истина е, че държавата ни (не говоря за България, а за институцията) е организирана по извънредно бюрократичен образец. Всъщност самият преход беше подмяна на един бюрократичен речник с друг; вместо нова икономическа култура бюрократът побърза да усвои новата „пазарна" терминология. Българските чиновници са мързеливи и безидейни, затова от пицата им определено трябва да се отреже най-малко една пета. 

Но подводните камъни направо стърчат от водата: форсирани съкращения без наложителната предварителна подмяна на чиновнически труд с нови технологии могат допълнително да влошат сегашното некачествено обслужване, което получаваме от администрацията. По коридорите на ведомствата ще се развихри лов на партийни вещици. И къде ще отидат тези хиляди неподготвени за реалния живот хора, които държавата евентуално ще уволни?

Ясно къде - ще се влеят в масата на безработните, като пътьом НОИ им изплати отпуските и останалото полагащо им се при прекратяване на служебното правоотношение. Често това ще е обезщетение в размер 6 и повече брутни заплати. И в краткосрочен план бюджетните разходи всъщност ще нараснат. 

Но ако става дума да се режат заплатите на чиновниците, аз съм твърдо против. Дори най-свестният човек, който продължително време взема държавна заплата в сегашния й масов размер, или ще развие хроничен мързел, или ще се корумпира, или ще се принуди да напусне системата. Без да подбирам, цитирам условията на първото в регистъра свободно място за държавна работа, което се предлага в момента. 

„Финансов контрольор. Столична община, район (...) Изисквания за заемане на длъжността: висше икономическо образование, степен магистър, специалност Счетоводство и контрол. Минимум стаж по специалността 3 години. Основна заплата - 460 лв." В същия район на главния юрисконсулт се обещават 470 лв. Това е фарс. Надявам се, че стратегията на министър Дянков не предвижда тези хора да получават оттук насетне с 20% по-малко. 

Според мен е крайно време заплатите в бюджетната сфера поне да се удвоят. Това е напълно възможно при положение, че в администрацията се назначават предимно млади и амбицирани служители, административните феодални старци се изпроводят у дома по живо по здраво, а несвойствените дейности и разходи се сведат до минимум. Хайде сега, не е чак такава трагедия, ако финансовият министър ходи с велосипед на работа. Всъщност ако министърът действително прозре страданията на столичните велосипедисти, може и да направи нещо по въпроса... 

Също така, у нас има прекалено много пара-държавни структури, които са финансирани под една или друга форма от държавата. Наложително е държавните пари към полудържавните организации и органи да спрат. Изглежда ми например напълно справедливо синдикатите да започнат да се самоиздържат. 

От нова спортна зала София има нужда. Ако може - и от повече басейни, както и от чиста и незастроена Витоша. България има нужда от подобрена пътна и културна инфраструктура. Обаче от вертолети „Кугар" и „Пантер", а като цяло и от армия, страната няма нужда. Повтарям, от армия България няма нужда. Бюджетът на Министерството на отбраната за 2010 г. е 890 млн. лв. и запознати говорят, че ще бъде изчерпан до края на месец септември; бюджетът на МВР е почти един милиард - а хората продължават да се озъртат боязливо, когато се движат по улиците. 

Уместният обект за реформи с цел бюджетни икономии не са пенсионерите, здравеопазването и образованието, или предоставянето на публични услуги на бизнеса и населението, а именно армията и полицията. Но първата от оскъдните ни кризисни приходи бърза да изхарчи 300 млн. лева за бойна техника, а втората е отново привилегирована, като в МВР съкращенията ще са не една пета, а 10%. 

В това ясно проличава американският стил на Борисов, тъй като изправен пред набъбналия бюджетен дефицит на САЩ, 44-тият президент също реши да свие публичните разходи, с изключение единствено на средствата за Пентагона. 

Разбирам, имаме ангажименти по линия на НАТО, а тези 300 млн. лева за вертолети ще платят годишните пенсии на едва има - няма 120 хиляди пенсионери, което е капка в морето. Но след като действително трябва да издържаме всичките тези генерали и офицери, нека поне ги накараме да вършат нещо. Например нека помагат на пенсионерите да пресичат улицата.

Новините

Най-четените