Немският финансов министър Волфганг Шойбле неведнъж е демонстрирал, че не е почитател на осигуряването на спешна помощ за Кипър. Натискът за сключване на споразумение за спешна помощ обаче в последните седмици сериозно нараства - и според материал в "Зюддойче Цайтунг", Берлин като че ли се е отказал от съпротивата си.
Цитирайки неназовани правителствени източници, вестникът отбелязва, че други страни-членки на еврозоната, Европейската комисия и ЕЦБ настояват да се постигне споразумение за Кипър.
Брюксел и Европа като цяло се опасява, че ако Кипър бъде оставен да се плъзга към фалита, той би могъл да съсипе всичко постигнато до момента в овладяването на кризата в еврозоната.
Все пак обаче спешната помощ не е лишена от рискове
Кипър спешно се нуждае от около €17.5 млрд. кризисно финансиране, основно за да възстанови закъсалия си необичайно голям банков сектор. Кризисна помощ с такива мащаби обаче приблизително би се равнявала на годишния БВП на страната и би увеличила държавния дълг на Кипър до потенциално неудържимо ниво.
Международният валутен фонд (МВФ) дори поиска през декември помощта да бъде съчетана със сериозно отписване на дългове.
Има индикации напоследък, че крайната сума вероятно ще се окаже по-ниска. Първо, Никозия твърди, че банките й не се нуждаят от толкова помощ, колкото първоначално се е смятало. Второ, агенциите вече съобщиха, че Русия вероятно ще се включи в спешната финансова помощ за Кипър, облекчавайки бремето за Европа.
Опасения за пране на пари
Причинвите Русия да е склонна да участва и Германия да иска да се въздържи са еднакви. Кипърските банки отдавна са удобен дом за руските олигарси, търсещи място с ниски данъци, където да държат състоянието си.
Един от резултатите е гигантски банков сектор с активи на стойност около €150 млрд., много по-големи от икономическите показатели на държавата. По-важното обаче са опасенията в Берлин, че Кипър се справя доста зле с борбата срещу прането на пари.
Никозия шумно отрича обвиненията, че не се старае достатъчно да възпрепятства прането на пари - и наскоро се съгласиха да разгледат потенциални реформи, с които да преодолеят слабостите в банковата им система.
Държавата също така вече е предприела няколко реформи, за да може да кандидатства за европейска помощ - и неуморно изтъква, че голяма част от проблемите й са резултат от отписването на гръцки дългове миналата година.
"Мисля, че отношението към нас скоро ще се промени и ще получим финансовата помощ, от която имаме нужда," заяви кипърският финансов министър Васос Шиарли пред Associated Press в интервю тази седмица. "Не искаме подаръци. Искаме заем при разумни условия, какъвто вече е бил предлаган на други държави-членки."
Последната дума за помощта за Кипър ще е на немския парламент
Според съобщенията от края на януари в "Зюддойче цайтунг", Шойбле остава все така противник на спешната помощ. Той обаче изглежда все по-изолиран в Европа. Миналата седмица бе критикуван от шефа на Европейската централна банка Марио Драги заради твърденията му, че Кипър не е "решаващ за системата," с други думи, недостатъчно голям, за да може евентуален фалит на държавата да застраши сериозно останалата част от еврозоната.
Все пак Шойбле не е единственият в Берлин, който има съмнения. Помощта за Кипър, след като бъде договорена от финансовите министри на еврозоната в Брюксел в следващите седмици, трябва да бъде одобрена и от немския парламент.
А одобрението й, предвид предстоящите общи избори през септември, вече не е толкова гарантирано. Коалиционните партньори на Ангела Меркел - ориентираните към бизнеса Свободни демократи, изразиха сериозен скептицизъм по въпроса за спешната помощ за Кипър и вероятно биха приели един отрицателен вот като начин да изострят иначе скучния имидж на партията си за електората.
Има сериозни противници на идеята дори в Християндемократическия съюз на самата Меркел
Християндемократът Кристиан фон Щетен, председател на парламентарната комисия по въпросите на малкия и среден бизнес заяви, че би се противопоставил на помощ за Кипър, ако въпросът бъде поставен на гласуване.
"Кипър кандидатства за помощ преди 7 месеца и оттогава досега се удържа на повърхността с плащания от Кипърската централна банка," коментира Щетен. Той добавя, че действията на страната оттогава се следят внимателно и "ако мнозинството реши да прехвърли пари за Кипър от фонда за финансова помощ, не бих могъл да разбера това". Щетен обяви, че ще гласува против всякакви предложения да бъде отпусната помощ на Кипър.
Вероятно по-сериозен обаче е фактът, че опозиционната Социалдемократическа партия, изпитваща затруднения да привлече вниманието на немските гласоподаватели, демонстрираха, че те вече не са склонни да следват Меркел, когато става дума за сериозна помощ за страни-членки на ЕС.
Преговорите обаче продължават. Само преди дни кипърският финансов министър Васос бе в Хага за разговори с новия шеф на Еврогрупата - Йерун Диселблум. Подробности как е преминала срещата липсват, но със сигурност сред основните й теми са били мерките за борба с прането на пари.
