Китайската икономика е наистина огромна. Към момента е втората най-голяма икономика в света с 18,3 трилиона долара брутен вътрешен продукт за 2022 г., изоставяйки единствено от САЩ.
И докато Китай е най-големият износител в глобален мащаб и на второ място по внос (отново зад САЩ), то по един друг показател също изостава сериозно от своя северноамерикански конкурент.
Оказва се, че китайският юан е чак на пето място сред водещите валути с едва 7-процентен дял в световната търговия. Твърде малко на фона големите амбиции в Пекин.
Въпреки икономическата и политическата си мощ, страната така и не успява да се наложи на глобалните финансови пазари.
Засега. Управляващата комунистическа партия при всички положения е поставила за цел в дългосрочните си планове да измести американския долар като водеща резервна валута.
Какво обаче представлява това понятие?
В исторически план обикновено най-стабилната и най-популярна валута в световен мащаб става логичният избор за повечето страни да я използват за своя държавен резерв. Сигурността и устойчивостта на емитиращата държава са водещи при избора, така че да е сигурно, че въпросната валута няма да се срине и обезцени.
През последните 500 години последователно Португалия, Испания, Нидерландия, Франция и Великобритания са били държавите, които са доминирани световните финанси, докато на преден план не излиза американският долар след края на Първата световна война.
Вече около 100 години това е водещата световна валута, като от 2008 г. насам около 75% от глобалните транзакции са извършвани с долари. В момента американската валута в световен план заема 60% от емитирания външен дълг и също толкова голям дял от резервите на централните банки.
Въпреки че хватката на долара върху постепенно намалява, никоя друга валута не се доближава до тези нива.
Все пак текущата фрагментация на световния ред и все по-ясното регионализиране на международните отношения открива възможности за Китай да издигне статуса на своя юан.
Въпросът е повдигнат и на миналогодишния 20-и Национален конгрес на комунистическата партия, където изрично е подчертана необходимостта от промотиране местната валута.
В конкретни действия това означава все по-голямо използване на юан за закупуване на петрол, газ и други суровини от Русия, Иран, Венецуела и държави от Африка. Китай е най-големият консуматор от 2017 година насам, така че подобно действие определено има значение.
В оценка на ускорените усилия за разширяване на влиянието на юана, анализаторът на Credit Suisse Золтан Позар отбеляза посещението на президента Си Дзинпин в средата на декември в Саудитска Арабия, което включва срещи с останалите лидери на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
Позар дори стига дотам, че да обяви "раждането на петроюана" и цитира намерението на Си в рамките на следващите пет години да бъде драстично задълбочено сътрудничеството в енергийния сектор, включително чрез сделки с държави от Персийския залив за разработване на находища в оспорваното Южнокитайско море.
Намерението на Пекин е до 2025 година всички сделки по тези споразумения да се заплащат в юани на Шанхайската борса за петрол и газ в опит за "пренаписване на правилата на глобалния енергиен пазар."
Подобни отношения вървят паралелно със задълбочаващите се връзки с изолирани държави като Сирия, Иран, Севрна Корея, Венецуела и Русия.
Например от началото на войната в Украйна китайският юан се издигна до третата най-търгувана валута на московската борса, а 17% от държавният резерв вече е деноминиран в китайска валута.
В този смисъл се извежда на преден план и системата за банкови разплащания CIPS, която не само се явява основна алтернатива на SWIFT, но и позволява на тежко санкцонираната Русия да не бъде напълно изключена от световната банкова система.
През лятото на 2022 г. пък Китай постигна споразумение с централните банки на Индонезия, Малайзия, Сингапур, Чили и Банката за международни разплащания за създаване на споразумение, чиято цел е създаване на нова схема за обединяване на държавни резерви.
Всяка страна в споразумението участва с по 15 милиарда юана (около 2,2 милиарда долара) и може да получи достъп до останалите пари във фонда.
Самото споразумение не е голямо, но с него и още подобни статусът на китайската валута се издига постепенно за сметка на долара.
Може ли наистина да бъде устойчив конкурент?
Последните няколко години определено не са особено лесни за китайската икономика. През 2022 г. последствията от COVID-19 пандемията, застаряващо население, намаляваща работна ръка, търговска война със САЩ и още редица фактори доведоха до втория най-нисък растеж за последните пет десетилетия.
Официалните данни показват, че брутният вътрешен продукт (БВП) на втората по големина икономика в света е нараснал с 3% за последните 12 месеца.
Това е доста под заложената цел на правителството за 5,5%, по-зле от онези 8,1% през 2021 г. и доста далеч от двуцифрените рекорди в началото на века - сериозен проблем, който вреди на търговските партньори, тъй като води до по-ниско търсене на горива, храни или друг внос.
Китай бързо трябва да върне икономиката си обратно в релси, ако иска да укрепи доверието във валутата си и да я превърне във водеща.
