Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Трябваше им да вкарат банкер в затвора и аз бях този банкер, съсипаха живота ми"

Присъдата на трейдъра Том Хейс трябваше да бъде пример за назидание. Сега обаче той твърди, че има доказателства, които могат да го оневинят. Снимка: Getty Images
Присъдата на трейдъра Том Хейс трябваше да бъде пример за назидание. Сега обаче той твърди, че има доказателства, които могат да го оневинят.

От пет години насам бившият финансист Том Хейс служи като пример за назидание - той стана първият банкер, осъждан някога за манипулиране на лихвения процент, който банките предлагат по заеми на лондонския междубанков пазар.

През 2015 г. Хейс бе осъден на 11 години затвор в знаково дело, а прокуратурата го определя като мозъка зад мащабна международна схема за измами.

Тогава съдия Джеръми Кук посочва, че присъдата е значително по-тежка от обичайната за подобни случаи, тъй като иска да изпрати ясно послание към всички трейдъри, въвлечени в незаконни практики.

Сега, след като изтекоха половината от 11-те години, делото на Хейс ще бъде преразгледано заради нови доказателства, а той има шанс да изчисти името си и да бъде предсрочно освободен.

Бившият банкер вече представи новите факти по случая, надявайки се те да бъдат достатъчни, за да го оправдаят и да може да излезе на свобода. 

В скорошно интервю за Би Би Си Хейс твърди, че не вини съда за решението да го вкарат в затвора, тъй като на съдебните заседатели са били представени неверни и непълни факти, довели до погрешни заключения.

"Вярвам, че ако журито бе видяло всички възможни доказателства, щяха да вземат съвсем различно решение", споделя той.

Така в крайна сметка под отговорност са подведени общо 23 души в САЩ и Великобритания, но почти всички са оправдани, тъй като защитата успява да докаже, че използваните от тях практики не са били считани за незаконни по времето на случая. Единствено Хейс и още един човек реално влизат в затвора.

За какво обаче става въпрос?

Цялата история се върти около т.нар. LIBOR (London Interbank Offered Rate) - усреднен лихвен процент, чрез който банките предлагат заеми помежду си в Лондон и използват като референтен курс за определяне на лихвите по сделки в цял свят.

LIBOR се приема за изключително важен инструмент в света на финансите с решаваща значимост за това дали една сделка ще завърши с печалба.

Той влияе на търговията с всякакви видове финансови инструменти и се определя ежедневно от едва шепа мениджъри в 16-те водещите банки по света.

В един момент те осъзнават, че могат по изкуствен път да завишават или понижават процента с цел печалба от сделки или създаване на лъжливо впечатление за ликвидност.

Тук някъде се явява и ролята на Хейс.

Според прокуратурата той е водил цяла мрежа от контакти, чрез които е упражнявал влияние върху фигурите, отговорни за определянето на LIBOR, така че лихвеният процент да върви в полза на неговата банка UBS и в частност - самия него.

Според самия Хейс обаче тази практика всъщност е била известна на всички в бранша и нещо съвсем нормално като част от естествения процес на банките да търсят максимална печалба.

"Изпращах всички имейли и правех всички телефонни разговори с ясното съзнание, че те се записват", твърди той. "Просто не вярвах, че правя нещо нередно."

За него важна роля в процеса му е изиграло решението да не бъде споменато участието на националната Bank of England, която според разкрити през 2017 г. записи също е упражнявала натиск върху други банки по сходен начин в практика, наречена low-balling.

"Никой не искаше да се занимава с истинската история. По-лесно за всички бе да погнат трейдърите. По политически съображения им трябваше виновен банкер и този банкер трябваше да бъда аз. Дадоха ми възмутително несправедлива присъда и съсипаха живота ми", казва Хейс.

Последните 18 месеца той прекарва в затвор с лек режим в Южна Англия. През 2018 г. е отхвърлена жалбата му срещу заповедта за конфискация на имуществото, което принуждава съпругата му да продаде семейния им дом и да върне на държавата почти 900 000 лири.

В момента Хейс е представил пред комисията за разглеждане на присъдата доклад от 2300 страници, включващ нови доказателства за неговата невинност.

Въпросните доказателства оспорват твърдението на ключов свидетел по първоначалното дело - Джон Юън от Британската банкова асоциация, който твърди, че е против правилата да се влияе на въпросния лихвен процент изкуствено и че той не е знаел, че това се случва. 

Новите доказателства включват разговор с участието на Юън, противоречащ на думите на свидетеля. 

С други думи - Хейс иска да докаже, че експертът на Британската банкова асоциация не просто е знаел, за подобни схеми, но ги е определял като приемливи в определени граници. Граници, които Хейс смята, че не е нарушил. 

След избухването на скандала обаче Юън променя мнението си, за да защити себе си от евентуалните последици. 

Ако новите доказателства на Хейс се потвърдят, това ще значи, че банковият сектор си позволява много повече своеволия с парите на клиентите си и много повече мръсни игри, които са приемани за нещо нормално в средите. 

Историята досега нееднократно ни е показала, че подобни волности от страна на финансовите елити могат да доведат до много по-сериозни проблеми от който и да е политически гаф. И едно затягане на контрола върху сектора може да разкрие много други нелицеприятни истини за хората, които управляват парите ни. 



Най-четените