Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Зимата идва - за Европа това може да значи тежка енергийна криза

Недостигът на газ вдига сериозно цените на електроенергията и отоплението, а при една студена зима това може да означава много и големи проблеми Снимка: iStock
Недостигът на газ вдига сериозно цените на електроенергията и отоплението, а при една студена зима това може да означава много и големи проблеми

Зимата наближава и този факт буди все по-дълбоки притеснения в Европа, където мрачните прогнози за енергийна криза предвещават сериозни социални сътресения.

Ако есента и следващата след нея зима се окажат особено студени, това може да окаже огромно влияние пазарите - от тези за горивата до тези за храните, като на места недостигът на електроенергия може да се превърне в сериозна криза.

У нас вече се чуха дори гласове, които да припомнят за "Виденовата зима", макар че поне засега това звучи предимно като най-лош, но все пак възможен сценарий.

Къде е целият проблем?

Цените на газа и на тока продължават да се увеличават, достигайки рекордни нива на целия континент. Покрай това и покрай мерките на правителствата за възстановяване на икономиката се оформя инфлация, която вече се усеща. На свой ред, по-високите цени създават сериозни смущения във веригите на доставки, което води до по-голям риск за дефицит на някои стоки.

А на всичкото отгоре, ако зимата в Европа се окаже студена, ниските запаси от природен газ може да се окажат недостатъчни за покриване на всички нужди на бизнеса и на домакинствата.

Дори без повечето от наличните фактори в момента, ако зимата е студена, с тези по-високи цени на газа и на електричеството мнозина щяха да се сблъскат със значителни сметки за отопление. Сега обаче това може да излезе от сферата на неудобството за отделните хора и фирми и да се превърне в широкомащабен проблем, засягащ солидни части от населението.

Условията за създаването на тази криза се натрупват от години. Опитите за ограничаване на консумацията на природни горива с цел запазване на климата доведоха до това Европа да става все по-зависима от възобновяемите източници на енергия като вятър и слънчева енергия, докато инвестициите в изкопаеми горива намаляват.

Политиката в областта на околната среда също принуди някои държави да затворят своите електроцентрали на въглища и на атомна енергия, които биха могли да служат като резерв във време на недостиг на природен газ.

Снимка: Pexels

Същевременно с това такъв недостиг вече се очертава. Цените на газа в Европа само за тази година вече се увеличиха три пъти, след като най-големият доставчик на природен газ за континента - Русия, ограничи допълнителните доставки на синьо гориво, за да попълни собствените си запаси за зимата.

В обичайна ситуация държавите потребяват повече природен газ през зимата заради по-ниските температури и нуждата от отопление, като често разчитат на запасите си, които да покрият нуждите им и да не създават напрежение върху доставките през студения сезон. След това през късната пролет и лятото те попълват тези запаси и до към 1 октомври са готови да посрещнат новата зима.

Тази година нещата не стоят по този начин.

"В Европа зимата продължи почти до май с по-ниски от средните температури. Освен това регистрирахме застудяване през януари и февруари в Азия, Европа и Северна Америка, което рязко увеличи нуждите от газ за отопление и производство на електроенергия", коментира пред "Дойче веле" Жан Батист Дюбройл, старши анализатор към Международната агенция по енергетика (IEA).

Ако студената зима и студената пролет повишиха консумацията на електроенергия през първата половина от годината, горещото лято и нуждата от прохладата на климатиците също вдигнаха потреблението.

Допълнителен утежняващ фактор беше и "събуждането" на бизнеса и на индустриите след края на локдауните, което задвижи икономиката, но също така доведе и до повишена консумация на електричество заради допълнителните усилия да се навакса пропуснатото.

Картинката се запълва от това, че междувременно опитите на Китай да се откаже от въглищата като източник на енергия засилиха "апетита" на страната към природния газ, правейки конкуренцията сред купувачите на синьото гориво още по-голяма.

Русия, която традиционно осигурява голямата част от газовите нужди на Европа, се оказа в ситуация, в която не може да задоволи исканията на континента. През лятото в страната имаше някои производствени проблеми, а вътрешното търсене също се повиши през по-топлите месеци със събуждането на икономиката.

Снимка: Getty Images

Според някои има и друг важен фактор в случая - желанието на Кремъл да окаже натиск върху Германия да ускори процеса по одобрение на тръбопровода "Северен поток 2", който ще транспортира природен газ директно от Русия за Европейския съюз.

Каквито и да са причините обаче, резултатът е един - запасите в европейските складови бази в момента са на исторически ниски нива за това време на годината.

Норвегия, която доставя около 20% от природния газ, консумиран в Европа, заяви, че се опитва да помогне за запълване на тази празнина. Държавната енергийна компания Equinor обяви, че ще увеличи износа от октомври, но в близко бъдеще експертите предупреждават, че е малко вероятно натискът върху цените да намалее.

Междувременно по-спокойното време на континента е намалило производството на електроенергия от вятърни турбини, докато застаряващите атомни електроцентрали в Европа се затварят все по-често или са по-склонни към прекъсвания - което прави газа още по-необходим.

Всичко това подтикна редица държави да се обърнат към онова гориво, от което толкова силно искат да се откажат - въглищата.

Проблемът е именно в течащата все още трансформация към възобновяеми източници, подтиквана с множество зелени закони в отделните държави. Заради нея много от държавите в Европа имат дота по-ниски запаси от въглища, а наложените политически ограничения допълнително оскъпяват употребата на твърдо гориво.

Така на практика освен недостиг на газ, на много места в Европа в момента има и недостиг на въглища, което е довело до това производители на електроенергия от Европа да се обърнат към Русия за доставки. От въгледобивния сектор на Русия обаче заявяват, че ако търсенето на твърдото гориво от Европа се повиши значително, оттам няма да могат да отговорят напълно.

Подобно нещо също така би върнало с години назад опитите на Европейската комисия (ЕК) да развива зелени политики в енергетиката и да намали въглеродния отпечатък на страните от континента. А дори на фона на краткосрочните опасности от енергийна криза, това продължава да е нещо изключително важно.

Според Сара Браун, анализатор на пазара на електроенергия към компанията Ember, вече се виждат преките доказателства от това как измененията в климата имат пряк ефект върху живота на хората, но и върху икономиките на отделните държави.

Пред "Дойче веле" тя цитира множеството наводнения и летни горски пожари, като само бедствието в Германия ще струва на страната над 30 млрд. евро, като тук в сметките не се включват стотиците загубени животи.

Подобни екстремни климатични ситуации връщат местните икономики много назад, принуждавайки ги да спират производства, да възстановяват щети и да влагат още допълнителни пари за защита от природни бедствия.

А на фона на това, че климатичните аномалии са в основата и на сегашната криза с цената на газа, влиянието на времето навън върху икономиката въобще не трябва да се подценява.

Това обаче едва ли топли онези, които ще бъдат ударени най-тежко от резкия скок в цените на тока - както сред обикновените потребители, така и сред бизнеса. Всичко това ще изисква силни държавни реакции, които да опитат да блокират този продължаващ ръст в цените, като същевременно с това да осигурят и някакъв буфер за най-уязвимите сектори и хора.

Както у нас, така и в цяла Европа, темата тепърва ще придобива важност, като тя може да стане предпоставка за наистина сериозно натягане на социалното напрежение.

Единственото, което остава, за да се избегне поне засега всичко това, е да се надяваме, че ни предстоят топла есен и мека зима.

   

Най-четените