Котките могат да се държат доста откачено, а един от най-неприятните изрази на странностите им е хапането.
Стопаните на такива четириноги знаят, че атаката може да дойде неочаквано, включително човекът да бъде издебнат и животното да скочи на крака му, без изобщо да е провокирано. Или пък да се извърне и да ухапе този, върху когото точно допреди една секунда е лежало и мъркало доволно.
Като цяло котките хапят много, включително и така че да оставят рани.
Защо обаче го правят и има ли начин стопаните да спрат или поне контролират атаките?
Първо - има разлика между поведението на малките котенца и порасналите котки. Тя се вижда и по ръцете на собственика - ако те са целите в драскотини, значи човекът наскоро се е сдобил с малко коте.
На тази възраст животните опознават света около тях именно с хапане, драскане и опитване на всичко. В естествената си среда те биха правили това с братчетата и сестричетата си от котилото, както и с майка си. Това е начинът да се научат да използват "оръжията" си за истински лов, когато пораснат.
В котилото те научават и маниери - останалите котки в него няма да се оставят да бъдат хапани и драскани и така животните научават кое е приемливо поведение и кое - не.
Често обаче те се озовават в новия си дом, преди да минат пълното обучение на котилото, и започват да се учат на лов върху стопанина си. Той пък е склонен да остави четириногото да го хапе и драска. Така то научава, че ръката му е играчка.
Малкото коте няма как да знае, че зъбите и ноктите му причиняват болка, затова и трябва да му бъде показано - както би направила друга котка.
Съветът на специалистите е стопанинът да издава звук на болка и да отдръпва ръката си, когато животното посегне. И да не му позволява да приема ръцете и пръстите му за плячка. Вместо това може да предложи истинска играчка, далеч от ръцете си.
При възрастните котки причините за ухапванията са няколко.
Като начало, това може отново да е форма на игра, особено ако животното не е научено от малко, че трябва да освобождава енергията и ловните си инстинкти върху обект, различен от стопанина. Нападенията може да са и знак, че не си играете достатъчно със животното - като хищник то има нужда да "ловува" редовно и да насочва инстинкта си към плячка под формата на играчки.
Типичен пример за "ловно" хапане е когато котката скочи върху ръката на човека, обгърне я с предните си лапи, захапе и започне да рита и драска със задните. В природата тя би постъпила така с по-едра плячка, но тъй като наоколо няма такава, насочва поведението си към човека.
Често това е и причината котката да нападне "отникъде" - да изскочи от някое прикритие и да се метне върху крака на стопанина си. Това е обичайното дебнене и атака от засада, което би правила и в естествени условия.
Котката може да хапе и за да изрази емоция.
Когато тя лекичко гризне кожата - понякога и докато я ближе, тя може би просто показва любов - по нейния си начин. При такива ухапвания няма други знаци на агресия като съскане и показване на нокти.
Когато котките се ближат една друга - или ближат стопанина си - това е техният начин да се социализират. Ако последва гризване или рязко ухапване обаче това може да е знак, че ответното внимание от страна на собственика ѝ идва в повече. В такъв случай е добре животното да бъде оставено на мира, за да се успокои.
Ухапването може да е знак и за обратното - търсене на внимание. Така котката може буквално да иска да каже "Здрасти", за да бъде забелязана. Ако стопанинът отвърне, животното бързо ще се заучи, че това е начинът да получи каквото иска и ще продължи да хапе. Затова е добре в такива случаи да не се отговаря - човекът просто трябва да се обърне.
Най-неприятно е неочакваното нападение, докато човек просто гали котката.
Както мърка и стои доволна в скута му, тя е в състояние да се обърне и да го захапе жестоко в следващия момент.
Една от причините може да е, че сте помилвали част от тялото, която животното "пази" - като корема или края на гръбнака при опашката - повечето котки не обичат да бъдат докосвани на тези места.
Друга причина често е, че при котките свръхстимулацията и превъзбудата могат да дойдат доста бързо и рязко, а ухапването или драскането значи, че искат да спрете. Обикновено тези животни не харесват да бъдат милвани прекалено дълго и лесно започват да се чувстват некомфортно. Когато решат, че толкова им стига, може да реагират бурно като при болка или заплаха, т.е. с атака.
Често котката дава знак, че вече не иска да бъде галена - спира да мърка, тръска опашка, свива уши. Това е моментът да спрете.
Ако все пак нападне - не отвръщайте. Това ще предизвика котката да отвърне и да се "озлоби" още повече.
Естествено, като всяко животно, котката може да реагира с агресия, хапане и драскане, когато е уплашена или тревожна. Това е естествен защитен механизъм, а и четириногото дава предостатъчно знаци, че се чувства заплашено - съска, извива гръб и настръхва.
Котките могат да реагират по-остро и ако имат някакво заболяване и изпитват болка. Това ги прави по-малко търпеливи и по-лесно раздразними. Ако животното започне да се държи необяснимо агресивно, е добре да бъде прегледано от ветеринар.
Но най-важното е да се примирите, че котките хапят. Ако не искате излишни нападения и рани - не ги провокирайте с груба игра и не се опитвайте да ги гушкате, ако не искат. И не отвръщайте на агресията с наказание - така само ще стане по-зле.
И почиствайте и дезинфекцирайте раната от ухапването, разбира се.
