Ако очаквате в следващите редове да прочетете нещо на кулинарна тематика, свързанo с шунки или готвачи, жестоко се лъжете. Даваме старт на най-новата ни рубрика - PET CAFÉ. В нея ще ви срещнем със стопаните на котки/кучета, породисти или осиновени, с ветеринарни специалисти, треньори и психолози.
Нашата задача е да ви покажем и докажем, че грижата за домашни любимци не е непосилна, че плюсовете са повече от минусите и разбира се, да разбием всички митове свързани с отглеждането им, консултирайки се със специалисти.
Познавам Мария лично от не повече от година. Тя е част от рекламна агенция Knoway - една от малкото фирми, които позволяват на своите служители да водят на работа и своите любимци, ако всички в офиса са съгласни.
Така на една бизнес среща с техен клиент се запознах с Мария и с другия главен герой от нашата история - Шунката. Шунчето така и не събра кураж да ме доближи, но тази фина и добричка клепоушка ме спечели от раз така както само едно мило куче може да успее за по-малко от 1 минута.
Едно временно решение - 11 години по-късно
Срещаме се с Мария и Шунката в Борисова градина, в третия ден от „истинската зима" - когато хаосът от първия сняг беше утихнал, заменяйки напрежението с блестящо синьо небе, пронизващ вятър откъм Витоша и хрупкав сняг под краката ни. Идеално време за снимки и разходка с Шунка, която е с окачване 4х4 и нито лед, нито сняг я спира да бяга.
Мария се запознава с Шунката преди 11 години и половина. Дори познавала майка й и четирите й сестрички. За съжаление, те загинали, блъснати от коли. Макар и на по-малко от 30 дни, малката започнала да излиза сама и да се разхожда. Мария я намира да скимти в една трева премръзнала доста далеч от майка й. Прибира я уж само за малко, колкото да я стопли, но оттогава са заедно. „Ако трябваше да избирам, пак бих постъпила по същия начин"- разказва с огромна усмивка Мария.
Най-добрата порода кучета
Макар че някои ще определят Шунката като улична порода, според Мария тя е виден представител на рода Индийски марш нахал.
Един от последните пъти, в които Мария и съпругът й отиват на палатка в гората неизменно взимат и Шунката. Но тъй като палатката е твърде малка, решават да оставят кучето отвън , за да си оставят достатъчно място вътре. Да, ама не - Шунката е на друго мнение. Опитва се да влезне отвън, пробва се да копае, пробва се какво ли не, за да влезе при тях - безуспешно. „Както си седим обаче, цялата палатка се стоварва върху нас, защото тя се затичала и засилила, опитвайки се да влезе отгоре"- смее се Мария. „Толкова е нахална в някои моменти, че ако имаш порода щеше да се казва индийски марш нахал".
Това неминуемо води и до следващия ми въпрос - дали като малка е правила бели? „О, да - като беше малка ми изяде матрака. Прибирам се един ден и намирам цялата стая пълна с хвърчащи памуци и стърчащи пружини. Обувки ми е изяждала, слънчеви очила, доста неща", усмихва се Мария и потупва Шунчето леко по гърба.
„Тя не може да седи сама вкъщи. Когато я оставяхме като малка вкъщи, виеше до скъсване. Затова ходя на работа с нея. Много благодаря на колегите и на всички затова, че я търпят и обичат. Тя си стана част от колектива. Даже се майтапим с нея - викаме й Луканката, Наденичката и т.н.".
Това съответно води непосредствено и до следващия ми въпрос свързан с кулинарното й име. „Ами как - дойде си естествено. Отначало й викахме Чушка. Ама аз винаги измислям прякори, без да искам. Иначе и викаме Ера, галено от Пантера", казва с огромна любов в гласа Мария.
Край нас минава майка с количка, в която детето едва диша, опаковано като Мат Деймън в „Марсианецът". Питам Мария как се разбират Шунка и децата й. Нека не забравяме и за един от най-старите и „мъдри" съвети на различни експерти по народна медицина, които препоръчват животното да бъде изхвърлено в момента, в който жената забременее. „Ами пълни глупости са това. Как ще си изхвърлиш животното навън! Когато се роди първото ни дете, просто не пуснахме Шунето в стаята, в която спеше той. В момента, в който той започна да се движи и да щъка - двамата станаха голяма партия. Все пак, домашните кучета се ваксинират и обезпаразитяват редовно. Според мен рискът да се разболее навън е много по-голям отколкото от кучето вкъщи. И без да имаш куче можеш да се заразиш. Кучето е незаменимо - внася толкова позитивна енергия вкъщи".
И други митове...
И тъй като говорим за митове, неизменно стигнахме и до другата тема, предмет на големи спорове, а именно кастрацията. Мария е кастрирала Шунката след първото й разгонване като малка.
„Много рано свършихме тази работа и въобще не й се отрази - нито го преживя тежко, нито напълня, нито рискувахме да забременее. На много хора им жал за животните и се притесняват, но ветеринарните специалисти са толкова добри, техниката и упойките са толкова напреднали, че това е една рутинна интервенция. Така й удължаваш живота и й спестяваш един куп болежки на стари години", казва Мария.
В процеса на разговор стигнахме отново до темата за т.нар. separation anxiety, от което страда Шунката, а именно - страха да остава сам сама вкъщи. Питам Мария как са се справили с този проблем, тъй като и моето куче имаше такъв, като беше малко. Подобно на нас, и Мария тренирала Шунка вкъщи - влизали и излизали по няколко пъти. В случаите, в които след като излезели тя не плачела, се връщали и я награждавали хубаво с лакомства, за да стимулират подходящото поведение. Имала периоди като малка, в които виела по дванадесет часа нон стоп. Още нещо, с която Мария печели адмирациите ми - тя и семейството й се справят с проблема, без да я опрат до най-лесното за мнозина „решение"- да я изоставят.
От време на време, Шунката получава подобни „включвания" и плаче, когато е оставена. Преди време на Мария отива на среща с клиент и й се налага да остави Пантерата с колегите си за два- три часа. Тя застава до вратата и започва да вие жално. На всичкото отгоре знаела да си отваря вратите, та колегите в офиса постоянно я следели да не избяга. Заляли я с есемеси с текст: „Марче, кога се връщаш?"
Шунка на море и на ски
За мнозина основен проблем, когато става дума за домашни любимци е: „Как ще пътувате с това куче?!" Оказва се, че пред Мария и Шунка този проблем не стои - взимат я навсякъде със себе си. „Водили сме я на море, планина, на ски. Разбира се, не в голям курорт, а в един по-малък. Веднъж изтича един огромен наклон тичайки, след мъжа ми, който се возеше на влек. Въпреки че беше стръмно, го изпревари. Не знам как издържа. Заради нейното виене я взимаме навсякъде с нас и е свикнала да оцелява навсякъде и да се запознава с нови хора. Взимаме я по заведения. Слава богу, вече ни пускат на доста места с нея".
Сред любимите им dog-friendly заведения е Кино Влайкова. Мария казва, че на повечето места искат да гарантираш, че животните са спокойни и ще стоят кротко в краката ти. „В клуб ДНК са ме пускали последно. В градския транспорт я возя често - взимам й билетче и всичко, а хората й се радват".
Времето е твърде студено, а вятърът прекалено прорязващ, за да се разхождаме още, въпреки че компанията е толкова приятна. Стигам до офиса за по-малко от 15 минути, ухилена широко и заредена заредена с усмивки от неформалната ми среща с Мария и Шунка, пардон - Пантерата.
