Когато си дребно куче от породата корги, името Голиат едва ли е най-подходящото име за теб. Но Кейти Адкинс обича своя Голиат от все сърце и досега вярва, че той е изпълвал това име със смисъл, въпреки че в началото му го е дала на шега.
"Донякъде в началото беше на шега, защото беше толкова нисък. Но той определено смяташе, че е с размерите на Голиат. Беше изпълнен с енергия и много умен", казва Адкинс за кучето си.
Когато Голиат внезапно умира, за нея усещането е "като да изгубиш най-добрия си приятел". Така че когато работодателят й я пуска в два дни отпуска, за да може да скърби за кучето си, тя е изключително благодарна за проявеното съчувствие.
"Тя веднага ми каза да не се притеснявам за нищо, свързано с работата, и да отсъствам колкото време ми е нужно", разказва Адкинс.
Подобен жест обаче е рядкост. Повечето шефове далеч не са толкова щедри и подобна молба служителят да бъде пуснат в отпуск за няколко дни, за да може да скърби по починалия си домашен любимец, на много места ще бъде посрещната най-малко с учудване, а понякога дори с присмех.
И все пак. Работната среда се променя и с навлизането на новото поколение служители домашните любимци стават по-популярни и в офиса, и у дома. Грижите, посветени за косматите приятели на човека, вече са индустрия за милиарди долари в глобален мащаб, а на места дори самите офиси си имат домашен любимец.
В тази среда все по-голяма тежест придобива въпросът дали трябва човек да има право на отпуск, когато любимото му куче, котка, заек, папагал, рибка и т.н. почине?
Домашните любимци - все по-често присъствие в офиса
Според най-голямата германска компания за пазарни изследвания GfK, над половината от хората по света са притежавали поне един вид домашен любимец, от рода на куче, котка, риба или птица, през 2016 г.
"Разпространението на домашните любимци и начина, по който те въздействат на живота ни, наистина много се увеличи в последните 5-10 години", казва Дан Райън, специалист по набиране на персонал в Американската асоциация за управление на човешките ресурси.
Той изтъква неща като хемотерапия на домашни любимци, антидепресанти за домашни любимци и операции за подмяна на стави на домашни любимци като неща, които са станали все по-популярни.
Грижата за любимците е голям бизнес – миналата година браншът е достигнал 110 млрд. долара в глобален мащаб, показват данните на Euromonitor International.
Тази популярност се наблюдава и на работното място, доколкото все повече офиси предлагат екстри като "Ден да доведете кучето си на работа".
Други са го утвърдили в ежедневната си култура: офисите на титани на Силициевата долина като Google и Amazon са пълни с кучета, компанията за сладоледи Ben & Jerry's посреща охотно "K9-5ers" на служителите си, а токийската IT фирма Ferray е и дом на котките на персонала си.
Една маркетингова фирма в американския щат Минеаполис дори предлага "отпуск по майчинство за любимец", като дава на служителите възможност да отсъстват, за да прекарат повече време с нов любимец и той да свикне по-бързо с новата среда.
И все пак, въпреки посрещането охотно на кучета в офиса на компании, когато се случи трагедия и трябва да се сбогуваме с животните, станали наши житейски спътници... дали мениджърите ще бъдат също толкова подкрепящи?
Адкинс работи в Тенеси като бранд специалист в Mars PetCare, най-голямата фирма за храни за домашни любимци в Америка.
Въпреки че изглежда очевидно компания за продукти за домашни любимци да е склонна да даде на служителите си отпуск след смъртта на любимец, дори в Mars PetCare служителите нямат гарантирани дни за скръб - към всеки случай се подхожда индивидуално.
Възможно ли е това да се промени? И трябва ли да бъде разрешено на човек да отсъства заради смърт на домашен любимец?
Според Сюзън Стелик, директор на програмата по мениджърски комуникации в Нюйоркския университет, въпросът е доста по-сложен, отколкото може да се очаква на първо време.
"Първата ми реакция, от гледна точка на човешките ресурси, отговърт тук е не", казва тя и добавя, че когато разпитала колегите си за мнение по темата, те рагирали със смайване. Въпреки това обаче, колкото повече мислила за това, толкова повече смисъл вижда в идеята.
Стелик коментира от човешка гледна точка, че мениджърите трябва да демонстрират съчувствие.
"Трябва да уважавате начина, по който хората внасят любовта в живота си. В момента, в който мениджърът не демонстрира съчувствие, служителят се обръща и казва: “Това е враждебна работна среда”", смята тя.
Отхвърлянето на подобни молби може да води до направи служителите непродуктивни, казва Гари Купър, професор по организационна психология в университета в Манчестър. Без нормален отпуск, в който да скърбят, тялото са страдащия служител "е налице в офиса, но той не носи особена добавена стойност с труда си".
Бележка от ветеринаря?
Въпреки това съществува фактът, че отпускът заради смърт на домашен любимец е далеч по-лесен за злоупотреба, отколкото например смърт на член от семейството, коментира Дан Райън и допълва: "Как може служителят да докаже, че наистина е имал куче?"
А да очакваш, че служителят, че носи бележка от ветеринаря, в която се казва, че кучето му наистина е умряло, е трудно приложимо.
Според Райън собствениците на домашни любимци не са опортюнисти, които търсят начин да се възползват от щедрите си шефове, но винаги ще има "такива хора, които винаги търсят възможност да се възползват от правило или политика на работното място".
Купър смята, че злоупотребите на хората с тази привилегия всъщност ще са доста редки. По негови думи сигурността на работното място вече не е такава, каквато е била някога и "работата вече не е доживот".
Той смята, че съмнителното поведение ще остави неприятни впечатления у отдел "Човешки ресурси", и ако някога настъпи момент да се ограничават разходите, такива дребни прегрешения ще бъдат вземани предвид.
"Има психологически договор между служителите и работодателите", когато съществуват привилегии за служителите, пояснява Купър. "Те трябва да спазват своята страна на договора, която е да осигуряват добавена стойност."
Скърбим ли за любимците толкова, колкото за хората?
Достигането до ясна дефиниция за "любимец" може да усложни нещата, казва Джон Брадшоу, директор на Антрозоологическия институт към Бристолския университет във Великобритания, който дълго е изследвал връзките между домашните любимци и хората.
"Не смятам, че е реалистично за работодателите да предлагат отпуск заради смъртта на любимец. Не защото скръбта на собственика би могла да е неискрена, а защото е трудно да се постигне ясна дефиниция за "домашен любимец", смята той.
Например собствениците може да приемат рибите и влечугите за домашни любимци, но Американската ветеринарномедицинска асоциация включва само кучетата, котките, птиците в клетка и конете като "животни-спътници", а това е само в САЩ. На други места по света картината е съвсем различна.
"Мога да си представя трудностите в определянето кой да има право на отпуск и кой не", коментира Брадшоу. Експертът в областта на човешките ресурси Дан Райън е съгласен, че ако компания реши да въвежда такава политика, тя трябва да бъде максимално ясна и недвусмислена.
Брадшоу също така твърди, че има "известни различия между скръбта, изпитвана заради домашни любимци, и тази за хора-близки роднини". Така например много собственици на домашни любимци си вземат ново животно само няколко месеца след смъртта на предното, докато скръбта по близък член от семейството трае много години след смъртта мх.
"Разпространена практика сред собствениците на любимци е да говорят за тях като "част от семейството", но това не е нещо повече от удобен начин да ги описват", допълва Брадшоу.
И все пак компаниите се стремят да задоволяват променящите се нужди на служителите си, и с нарастващата масовост на притежаването на домашни любимци, въпросът надали ще изчезне.
Така смята и Сюзън Стелик:
"Не могат да се игнорират реалните числа. Само в САЩ 68% от семействата притежават домашен любимец. Ако мнозинството от населението изживява това, компаниите трябва да се присъединят към тази тенденция."
