Кучето е най-добрият приятел на човека, а хората понякога сме най-жестоки и егоистични с най-близките си. Ако сложим чихуахуа до вълк трудно ще открием прилики между прародителя и днешния му наследник, и тази промяна не е станала случайно.
От хилядолетия хората селектират различните породи кучета според целите си. Дълго време това е било нужно, за да се "формират" помощници със съответното поведение и роли - пазачи, ловци, овчарски кучета, впрегатни и т.н.
От около 2 столетия обаче селективното развъждане се посвещава и на външния вид на животните.
Хората решават, че определени черти са "сладки", искат кучета, които да стоят в скута им и изглеждат добре, и индустрията се завърта.
Появата на стандарти за породи, както и на забавления като изложби допълват картинката. Започват да се търсят кучета с неестествено къси муцуни, неестествено къси крака, прекалено големи или прекалено малки размери. За целта се набляга на тези черти, стига се до кръвосмешения и предаване на генетични дефекти, както и до масово и често безконтролно развъждане.
••• Кучето е и нещо като украшение:
Резултатът е, че по света има кучета, които не са в състояние да се възпроизвеждат и да раждат естествено, а освен това са предразположени към прекалено много болести.
Ето и едни от най-прекалено селектираните и податливи на здравословни проблеми породи:
- Френски булдог
При кучетата има моди, а в последните години това са едни от най-търсените любимци. Което има цена.
Както всички породи със "сплескана" муцуна, или т.нар. брахицефални, френският булдог е минал през години развъждане, за да придобие достатъчно късо лице. То обаче води до стеснени дихателни пътища, затруднено дишане, хъркане, склонност към прегряване, бързо изморяване - т.нар. брахицефален синдром.
Тази структура на муцуната прави кучетата по-податливи на кожни, очни и ушни проблеми, такива със зъбите и дори с гръбнака.
Склонни са и към развитие на дисплазия на тазобедрената и лакътната става.
Но може би най-шокиращото е, че огромната част от тези животни не могат да се размножават и да раждат естествено. Заради късите и масивни тела и непропорционална анатомия на таза често за мъжките е трудно да се чифтосват и са налага изкуствено осеменяване.
Прекалено изменената анатомия на животните води и до това, че женските рядко са в състояние да родят естествено - главите на кученцата са прекалено големи спрямо таза на майката.
За капак фактът, че френският булдог диша трудно заради плоската си муцуна, може да бъде фатален при раждане. Затова тези кучета обичайно раждат с цезарово сечение.
••• Още за френския булдог:
Подобни са проблемите и на останалите брахицефални породи като английски булдог и мопс
- Дакел
Толкова издължен гръбнак и къси крака не са нещо, което се появява естествено.
Навремето дакелите са били селектирани с подобно телосложение, за да могат да се използват за лов на язовци, а след това и на лисици, влизайки в тесни дупки. След това се превръщат в домашни кучета, и стремежът към още по-дълго тяло и по-къси крака продължава.
Логично, подобна анатомия вещае болести на гръбначния стълб и особено т.нар. междупрешленна дискова болест - състояние, което води до болки и дори до парализа.
Късите крака трудно носят несъразмерното тяло, което е предпоставка за проблеми със ставите.
По-чести са и генетично предавани проблеми със зрението и слуха, както и сърдечни болести.
- Немски дог
Нежните гиганти са прекалено големи, поради което - за съжаление - живеят изключително кратко - 7-10 години.
Породата е стара и представлява кръстоска на мастиф с хрътка. С времето обаче развъдчиците започват да наблягат на размера, който днес е неестествено гигантски.
Вследствие на това животните са предразположени към редица здравословни проблеми - дисплазия на тазобедрените стави, утолемяване на сърцето, прекомерно и опасно разширение на стомаха, мускулна атрофия както и някои ракови заболявания.
Заради селекцията за гигантски размер подобни проблеми имат и огромните санбернари, които са податливи на дисплазии на ставите и проблеми със сърцето.
- Шар Пей
Специфичното при тази стара китайска порода е набръчканото лице, и то също е резултат от селекция и търсене на животни с повече бръчки. Набръчканата кожа при шар пей е резултат от генетична мутация, и съответно тя се възпроизвежда, тъй като най-дълбоките гънки са най-търсени.
Проблемът е, че същата мутация води и до специфично за породата заболяване, известно като шар-пей треска. При тази болест животните периодично вдигат температура и имат възпалени стави. Може да прерасне и до проблеми с бъбреците.
Набръчканата кожа води и до задържане на влага и мръсотия и съответно - по-голям риск от инфекции. Гънките натискат и клепачите и има риск от очни проблеми.
Екстремните гънки при тези кучета са появяват едва през XX век, когато породата е открита от развъдчиците на Запад. В самия Китай столетия наред животните са били с по-умерени гънки.
••• Това се случва, когато една порода стане много модерна:
