Кучето е безценен другар, но върви с голям и на моменти ужасно досаден и натежаващ ангажимент - разходките.
Зима, лято, студ, дъжд, жега, липса на време, умора, досада или мързел - четириногият си има своите нужди, и на всеки стопанин се случвало задължителните излизания да му идват в повече.
Често, за да се разнообразят, хората с кучета приемат разходките като време не за животното, а за вършене на още нещо за себе си, и посвещават вниманието си на телефона, вместо на домашния любимец.
Други пък опитват да отметнат две в едно и комбинират разходката с ежедневния си джогинг, с каране на колело или разходка и на бебето.
Специалистите обаче предупреждават, че това е крайно непрепоръчително - в най-добрия случай даваме противоречиви сигнали на кучето. В най-лошия обаче има опасност животното да се нарани, както и стопанинът.
"Това е като да шофираш и да се разсейваш", обяснява пред Си Ен Ен Лесли Син, ветеринарен поведенчески специалист. По същия начин човек не обръща достатъчно внимание на кучето и понякога само миг невнимание може да е достатъчен за голяма беля.
Хора, които слушат аудиокнига или подкаст, говорят по телефона или зяпат социалните медии, е много по-лесно да не забележат потенциално опасни ситуации като връхлитащи колоездачи, коли или други кучета и да ги видят, когато вече е прекалено късно.
"Трябва да си нащрек през цялото време - на улицата може се появи неуправляем автомобил, от ъгъла да изскочи тротинетка. По всяко време може да стане нещо опасно", коментира Джейкъб Холиър, който има компания за разхождане на кучета в Атланта, САЩ. Затова той позволява на своите служители да ползват телефона си по време на разходки само ако трябва да правят снимки на животното, за да ги пратят на стопаните.
Самите кучета също са в състояние да си навредят със склонността си да ядат или дъвчат всякакви опасни за тях неща.
Ако стопанинът не внимава, любимецът му може да докопа и излапа какво ли не - от опасните за кучетата пилешки кости, през угарки до умрели плъхове. Това може да стане толкова бързо, че човекът дори да не разбере и съответно ако кучето се разболее, да няма представа за причината.
Рискът не е само за животните. Хората, които ги разхождат, също могат да се наранят, докато зяпат в телефона си, включително и да се спънат в кучето. Дори има проучване, което установило, че травмите по време на разходки на кучета са скочили четворно от 2001 до 2020 г.
Освен с физическата сигурност на любимеца, проблем може възникне и с обучението и поведението му - особено при животни, които тепърва се дресират. В някои случаи може дори да се стигне до увреждане на менталното здраве на четириногия.
Разходките не са само за изразходване на енергията, физическа активност и ходене до тоалетна. Те имат и влияние и върху психическото здраве на кучето, обяснява поведенческият специалист Вали Партасарати.
Ако стопанинът не обръща напълно внимание на това, което кучето прави, може да подава объркващи сигнали. Например ако остави четириногия да души един храст, но го дръпне от следващия, това ще обърка и дори раздразни животното.
Партасарати припомня, че миризмите и опознаването на света чрез тях са особено важни за кучетата и те трябва да могат да душат, за да се чувстват спокойни.
Обонянието на кучетата е над 10 000 пъти по-силно от това на хората и ние дори не можем да си представим колко много информация събират те с носовете си.
"За мен идеалната разходка е когато кучето има много време за души и опознава средата. Те си имат собствени приоритети, да ползват носа си е като да четат новините", обяснява специалистът.
Друга грешка, която може да се допусне, е дърпането на кучето на каишката, което се случва по-често, ако човекът не е съсредоточен върху животното. Кучетата имат вроден рефлекс да се дърпат, ако нещо се опитва да ги влачи, и резултатът при опъване на повода е, че любимецът също започва да дърпа в обратната посока и спира на едно място.
Това е дразнещо за тях, но в някои случаи може да бъде дори опасно за гърлото и трахеята, особено при по-малки породи и с каишки около врата, а не през гърдите.
А и в крайна сметка разходката е времето, в което стопанинът може да се посвети на кучето, да засили връзката си с него и да се фокусира върху нуждите му. То, като верен приятел, ще се отплати многократно.
