На запад тези кучета стават особено популярни, след като един представител на породата се превръща в меме. Впоследствие дори се появява криптовалута, кръстена на кучетата - Dogecoin.
В Япония, откъдето идват, обаче Шиба ину са истинска легенда.
Японците са изключително горди с породата и то не защото тя се превърна в световна интернет знаменитост. В Страната на изгряващото слънце спорят точно колко древна е породата, като някои кинолози смятат, че Шиба ину са най-добри приятели на човека още отпреди 14 хил. години преди Христа.
Причината за подобни смели твърдения са намерени останки от кучета с размера и структурата на породата.
Скални рисунки от 7000 година преди Христа категорично изобразяват именно Шиба ину по начина, по който кучето е изглеждало по онова време.
Въпреки това външният му вид остава сравнително непроменен оттогава насам, което е само още един повод за гордост сред японците. И въпреки иконичния им статут, произходът на името им е пълна загадка.
Ясно е, че "ину" означава куче на японски. "Шиба" пък се превежда в най-широк смисъл като храсталак, затова кинолозите предполагат, че наименованието на породата идва от местността, в която Шиба ину ловуват.
Да, те са били и си остават отлични ловни кучета - умни, находчиви, пъргави и енергични.
Хилядолетия наред те оцеляват чудесно сред планинските местности на Япония благодарение на гъстата си козина и здраво тяло. В наши дни в Япония, а и по света, породата се приема и като идеалното куче за гледане в домашни условия.
Собственици на Шиба ину се шегуват, че те са по-близки до котките като характер, защото са независими и не търсят на всяка цена човешко внимание. Живеят спокойно и в апартаменти и умеят сами да се забавляват, но пък имат и нужда от разточителни ежедневни разходки, защото са доста подвижни.
Втората световна война се оказва сериозен удар за развъждането на породата. Преди това има по-голямо разнообразие от "инута". Мино ину е било със същия цвят на козината, но с по-сплескана муцуна и по-кръгли уши. Санин ину пък не са имали толкова лисича муцуна и са били по-светли от познатите ни днес кучета.
По една или друга причина оцелява само Шиба ину, които са комбинация от различните видове "ину".
За сметка на това именно след Втората световна война започва интензивното селектиране на породата, за да изпъкнат най-добрите ѝ качества. Задачата не е лесна и през първите няколко години селекция Шиба ину са заплашени от пълно изчезване, a освен това избухва и епидемия от чума по животните.
През 50-те години на миналия век за щастие проблемите пред развъждането на кучетата е преодоляно и те стигат не само до повече японски домове, но и до Европа и САЩ.
Въпреки че те са радост за собствениците си, последните не могат да отрекат и един огромен минус - тази порода пуска наистина много косми, ама наистина много. Шиба ину сменят козината си изцяло два пъти годишно, само че през останалото време също отделят козина и то немалко.
Затова и редовното ресане не е просто прищявка, а е абсолютно задължително.
