Сгушена в скута спокойно мъркаща котка може да успокои и пренесе в по-добър свят и най-полуделия след тежък ден човек. Стига да е любител на котките де.
Мъркането е специфична котешка черта, която отличава тези животни и добавя още чар към и без това десетките им достойнства - поне в очите на любящите ги, денонощно манипулирани стопани.
Но домашните котки ли са единствените животни, които издават този специфичен, вибриращ гърлен звук?
Макар че не е напълно установено изцяло как го правят, мъркането е резултат от ритмични контракции на мускулите на ларинкса, които карат гласните струни да се отпускат и свиват бързо и да вибрират при вдишване и издишване.
Котките мъркат не само когато да доволни, но и когато се чувстват зле - изпитват болка или са стресирани. Майката мърка на котенцата и те на нея, включително и по време на хранене.
Умението за издаване на този звук прави котките уникални в животинския свят.
Домашните котки обаче не са единствените от семейство Коткови, които могат да мъркат.
Тази способност имат и гепардите, пумите, сервалите и вид рисове, които се срещат в Северна Америка - червен рис.
Останалите - лъвове, тигри, ягуари и леопарди не могат. Но пък могат да реват - нещо, което не е по възможностите на "мъркащите".
Причината е в разликата в ларинкса и в подезичната кост на големите котки, която при тях не позволява постоянните вибрации, характерни за по-малките. Но има гъвкавост на ларинкса, благодарение на което те издават рев.
Извън котешкото семейство продължителното мъркане е рядко срещано. Единствените животни, за което е известно, че са в състояние да издават този звук, са генетите. Те са далечни братовчеди на котките, но са от семейство Виверови. Смята се, че преди милиони години те са имали общ прародител.
Генетите са дребни хищни бозайници, които приличат на нещо средно между котка и мангуста. Документирано е, че поне два вида от тях умеят на мъркат.
Има обаче животни, които също издават подобни звуци, макар и не истинско мъркане, при което има постоянна вибрация при вдишване и издишване.
Енотите например издават вибриращи звуци, подобни на мъркането. Те го правят, когато са доволни и спокойни, включително както при котките малките издават характерните звуци, когато са около майката.
Макар че звукът е доста подобен, се смята, че механизмът на вокализацията е различен и се получава, когато животните имат излишна слюнка.
Някои зайци също тракат със зъби, когато се чувстват комфортно, което създава вибриращ звук. Подобни звуци са наблюдавани и при катерици и прилепи.
Но нищо от това не може да се сравни със специалното, уютно мъркане на домашната котка в скута.
