Какво би представлявала перфектната котка? Красива, общителна, но не гальовна до наглост и досада. Пухкав величествен сфинкс, който стои около вас и излъчва спокойствие и величие, без да скача в скута постоянно.
Тази котка съществува - норвежката горска котка. И носи в гените си почти хилядолетна история и спомен за викингите, с които е пътувала по моретата.
Сред основните характеристики на норвежката котка, наричана в родината си skogkatt - горска котка, са големият ръст, гъстата и дълга козина и перфектна адаптация към дома и всички негови обитатели - включително деца и други животни.
Смята се, че това е древна порода, която се е развила естествено в горите на Норвегия и без човешка намеса. За приликата ѝ с диво животно допринасят и характерните уши - подобно на риса и норвежката котка има снопчета козина на върха на ушите.
Това обаче не означава, че тези котки са диви. Те се привързват силно към хората, с които живеят и далеч не настояват да скитат навън постоянно. Но държат на собствено пространство, вместо бедспирно да се отъркват в краката ви или да се гушкат. С други думи - тази котка няма спи в леглото ви цял нощ, но това не значи, че няма да скочи при вас поне за кратко.
Но ще остане в същата стая и ще държи под око вас и всичко, което се случва в къщата - като всяка привързана котка.
Те са любопитни, игриви и равноувесени, което значи, че се разбират чудесно и с деца. Както и с други котки и дори кучета.
Това животно е идеално пригодено към суровия климат на Норвегия - с гъста, дълга козина за отлична изолация. Доста е едро - може да стигне над 8 кг и 90 см. с опашката. Обичат да се катерят на високо.
Норвежката котка е със солидна мускулатура, силна костна структура и широки гърди. Задните крака са по-дълги от предните. Ушите са големи, широки в основата, издължени в края и с доста козина по тях.
Козината ѝ е двойна, като външният слой е водоустойчив и с по-дълги косми, а вътрешният е по-къс и осигурява топла изолация от студа.
Живеят средно 16 години.
Смята се, че предците на тези котки може да са наследници британските късокосмести котки, донесени в Норвегия от викингите преди около 1000 години, и на дългокосмести котки, дошли по тези земи с кръстоносците през XIV век.
Друго тълкувание за появата на дългата козина е еволюцията и адаптация на късокосместите котки, разнесени още от римляните в Европа.
Норвежките саги споменават "обитаващи планините приказни котки, способни да се катерят по скали, както другите не могат". Тъй като норвежките горски котки са изключително добри катерачи, се смята, че именно предшествениците им са увековечени в сагите.
Споменати са и в преданията за богинята Фрея, чиято каляска е била теглена от две горски котки.
Доста е вероятно прадедите на тази котка да са плавали с викингите и корабите им, за да ловят мишките на борда.
В началото на миналия век породата е била пред изчезване заради постоянното ѝ кръстосване с други котки. Тя обаче постепенно се възстановява и дори е обявена през 50-те години за официалната котка на Норвегия от крал Олав Пети.
Ако има нещо, което да разваля цялата идилия, то е точно красивата козина на тази писана, която изисква поддръжка. Макар и да не е най-взискателната котка в това отношение, тя трябва да се реше веднъж седмично, а, естествено, основният проблем е скубането и смяната на козината през пролетта, когато допълнителната изолация от зимата пада.
Тогава се налага по-сериозно ресане и чистене на дома, но извън този период норвежката котка се скубе умерено.
Тези животни растат по-бавно и достигат пълна зрялост на около 5 години. Остават живи и игриви и като възрастни, но не са прекалено активни и нито изискват някой да се занимава специално с тях. Тъй като обожават да се катерят, е добре да имат тази възможност, както и достъп до друго любимо занимание - гледане през прозореца.
И докато я оставяте да ви прави компания без задължително да търсите постоянен физически контакт, норвежката горска котка ще бъде идеалният домашен любимец.
