"The Last of Us: Последните оцелели" е явление. Не просто е най-добрата игрална адаптация на видеоигра, правена някога, но и една от най-добрите екранни истории със "зомбита"... е, добре де, с нещо като зомбита.
Историята също така е толкова въздействаща, че да откаже Зузи Аспарухова, едно от лицата на подкаста на Webcafe.bg за кино "Тихо, филмът започва", да яде гъби. Нещо, което нейният колега по подкаст Павел Симеонов-Пачето обичайно не прави.
"Аз гъби никога не съм ял, не ги обичам. Просто гледайки сериала, бях: "Хаха, казах ви. Знаех си. Аматьори", отбелязва Пачето как винаги се е пазил от зомбиподобни последствия.
Какъвто синът, такъв и бащата. Защото Драго Симеонов е против гъбичките по принцип. "Аз бих бягал и от хора с много активни гъбични инфекции, които се лющят, за да не ги прихвана", казва Драго. Сериозен е - дори е бягал от човек с пърхот.
Така влияе "The Last of Us: Последните оцелели" на зрителите. И подобно на второстепенен персонаж в зомби хорър, няма как да избягаме от темата за хитовия сериал и в "Тихо, филмът започва".
Очаква ви един инфектиран с хумор разговор за силните страни на шоуто на HBO, най-обсъждания трети епизод и зомбитата в киното по принцип. Чуйте го тук:
След края на първия сезон и новините, че ще последва не само втори, но вероятно и поне трети, Зузи, Драго и Пачето ви повеждат из дебрите на "The Last of Us: Последните оцелели", за да затвърдят добрите ви впечатления от него или да ви накарат да погледнете на сериала под друг ъгъл.
Зузи изтъква колко харесва медицинската обосновка на случващата се в сериала пандемия и на това как бива разширен показаният свят посредством странични персонажи.
Пачето, който е играл едноименната игра, посочва приликите между нея и адаптацията, но и основната разлика, довела до някои от най-силните моменти в шоуто.
Специално внимание подкастърите ни обсъждат на харесвания от едни, но отричан от други трети епизод, показващ, че в "The Last of Us: Последните оцелели" апокалипсисът не е еднакъв за всеки. В подкаста епизодът е разгледан от свеж ъгъл с важния въпрос за това може ли любовта да се роди от обстоятелствата (особено когато единият е с пушка, а другият - в ров).
Но сериалът с Педро Паскал - и играта, върху която е базиран - не са открили топлата вода при зомби историите.
Зузи споменава един от своите фаворити - "Аз съм легенда" с Уил Смит, за който стана ясно и че ще се сдобие с продължение. Но как с оглед на окончателния му финал? Пачето обяснява.
Той прави и преглед на зомбитата в киното изобщо - от произхода на думата "зомби" и първите филмови опити с този оригинален неин смисъл- като White Zombie от 1932 г. например - през "Нощта на живите мъртви" (1968 г.) и налагането на ново разбиране за думата в попкултурата.
Драго посочва и мини-революцията, която "28 дни по-късно" (2002 г.) на Дани Бойл прави с представянето на бързи зомбита, а не обичайните, едва тътрещи се ходещи трупове. И отбелязва важен факт: че във филмите за зомбита никога няма велосипеди, а в повечето случаи един такъв е достатъчен да се спасиш.
"Едно колело да имаш и не могат да те хванат", посочва за повечето екранни версии на чудовищата.
И за още заглавия си говорят - "Пътят", "Живите мъртви", "Топли тела", че дори азиатски примери като Train to Busan и Kingdom.
След епизода няма да ви мъчи глад за мозъци, но някоя класическа зомби история на екран със сигурност ще ви се услади. Ако ви е по-удобно, слушайте "Тихо, филмът започва" в Spotify:
Добра идея е и да се абонирате за "Тихо, филмът започва", за да разбирате първи за всеки нов епизод. А и за да не ви се сърди Драго. Ето къде може да откриете филмовия подкаст на Webcafe.bg:
- Apple Podcasts
- Spotify
- Google Podcasts
- Soundcloud
- Overcast
- Castbox
- Pocket Casts
- Както и през RSS за всички ентусиасти.
A как подкастърите ни предрекоха Оскарите? И за колко от категориите познаха? Отговорът - в миналия епизод: