Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за частното финансиране на партиите. Той оспорва отделни текстове от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс.
Държавният глава иска да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс, свързани с даренията на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци.
Според държавния глава оспорените разпоредби подменят целта на партиите и накърняват конституционните основи на българската политическа система. Застрашен е основният принцип на политическия живот в страната - плурализмът.
Създават се предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите. Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот, пише в мотивите на държавния глава.
Тези рискове застрашават устоите на демокрацията, смята президентът.
Няколко са мотивите в искането на президента за установяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс.
Според Радев, разпоредби от Закона за политическите партии и от Изборния кодекс противоречат на Конституцията.
Тъй като цялата власт в принадлежи на народа, според Конституцията, тази власт трябва да е организирана, а разпокъсаните индивидуални идеи и мнения да бъдат канализирани. Плурализмът изисква да има законова възможност много партии да посредничат в изразяването на идеите от целия спектър на обществото. Държавата трябва да създава условия за свободно развитие на гражданското общество, част от което несъмнено са политическите партии. Тази уредба на политическите партии на конституционно равнище задължава законодателя да регламентира тяхното финансиране, ръководейки се от политическия плурализъм като основно начало.
Заради липсата на лимит за финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, президентът смята, че има противоречие с Конституцията. Заради редакцията на чл. 21 от ЗПП - дейността на политическите партии "може да" се финансират от държавна субсидия, държавният глава допуска, че партиите може да не получат държавни пари за своето съществуване.
"Смисълът от държавното финансиране на политическите партии е в това - да бъде оказвана подкрепа на партиите, така че да поддържат ефективни партийни структури, които работят в интерес на избирателите и да не попадат в зависимост от икономически интереси на големи корпоративни дарители. Държавната субсидия се предоставя, за да защитава политическия плурализъм, да подкрепя политически субекти, които са получили значителна избирателна подкрепа и да служи като бариера срещу корупцията", пише в мотивите на президента.
Според него приетата с чл. 21 от Закона за политическите партии уредба застрашава многообразието от политически партии.
Народният суверенитет, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно управление. Съгласно него цялата държавна власт произтича от народа и се реализира непосредствено или чрез органите, предвидени в Конституцията. Значението на държавното финансиране е отчетено в установените европейски практики.
Позовавайки се на общите правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании, Радев изтъква, че държавата трябва да осигури подкрепа за политическите партии, която следва да бъде в приемливи размери.
"Принципът за неутрално бюджетно финансиране е заложен и в чл. 17, пар. 4 от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации. Съгласно тази разпоредба средствата от общия бюджет на Европейския съюз могат да съставляват до 85 % от разходите на една европейска партия.".
Политическите партии са сдружения с политическа цел, които служат на интересите на народа. За това имат ограничения в тяхната дейност и във финансирането от лица, които осъществяват дейност със стопанска цел.
Опасността от законовите промени е, че политическите партии ще работят за печалбата на определени търговци, част от която ще се връща под формата на дарения, мотивира искането си към КС президентът Радев.
Държавният глава не оспорва възможността хората да изразяват политическата си воля чрез заплащане на членски внос, дарения или завещания към партиите. Това предполага формирани убеждения от физическо лице, каквито поначало не могат да имат юридическите лица, макар да са правни субекти.
"Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба", обяснява Радев защо иска да бъде ограничено финансирането на партиите от фирми, еднолични търговци и юридически лица.
"В този смисъл предвиждането в чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗПП юридически лица и еднолични търговци въобще да правят дарения в полза на политически партии трудно може да намери опора в Конституцията", мотивира се Радев.
Ако бъде преодоляна конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 и нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна ще има сливане на партия и държава. Това ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията, предупреждава държавният глава.
По силата на чл. 4, ал. 2 от Конституцията държавата трябва да създава условия за свободно развитие на гражданското общество, част от което несъмнено са политическите партии, пише президентът.
Мотивът му е, че концепцията на "широко отворени врати" за дарения, няма да са в състояние да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители. Законът не поставя изискванията към произхода на средствата, а визира единствено ограничения към субекта, който ги предоставя на политическата партия.
Накърнени са конституционните основи на българската политическа система, очертани в чл. 1, чл. 4 и чл. 11 от Конституцията. Оспорените разпоредби в Закона за политическите партии (ЗПП) нарушават тази конституционна концепция и застрашават демократичните устои на българската държава, мотивира се държавният глава.
За промените в Изборния кодекс, които засягат даренията на партиите, президентът пише, че политическите партии са не само посредник, но и основен участник в изборите. Участието в избори е първо предназначение на партиите.
За да допринасят за провеждането на честни избори, политическите партии трябва да действат почтено, като формират политическата воля адекватно на действителните мнения и идеи у народа, без зависимости от икономически или друг характер, пише Радев.
Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 3, ал. 2, т. 3 и ал. 3, т. 3 от Изборния кодекс юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в избори. Така недостатъците на правната уредба в ЗПП, породени от финансирането на политическите партии от юридически лица и еднолични търговци, се пренасят и в изборния процес, обяснява президентът.
Според него с промените законодателят създава условия за несъразмерно толериране на политически субекти в предизборната кампания. То ще бъде производно на зависимостта между финансираните и финансиращите и ще бъде налице преди избирателят да изрази свободно волята си.
Президентът предлага Конституционния съд да определи като заинтересувани институции Народното събрание, Министерския съвет, Сметната палата и омбудсмана.
Президентът Румен Радев вече наложи вето на 16 юли върху промените в Закона за държавния бюджет за 2019 г., което обаче беше отхвърлено от парламента на 24 юли.
