Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кой спечели и кой загуби битката в големите градове

Независимо от по-слабото представяне на ГЕРБ в големите градове и опита за наваксване на загубите от БСП през последните 4 години - левицата все още изостава на трудно преодолима дистанция.
Независимо от по-слабото представяне на ГЕРБ в големите градове и опита за наваксване на загубите от БСП през последните 4 години - левицата все още изостава на трудно преодолима дистанция.

Първа сила, но с около 100 000 гласа "назад" от себе си: това е равносметката за ГЕРБ от изборите за общински съветници на партията в най-големите градове на страната.

Въпреки оценката на Бойко Борисов за "безапелационна победа" над БСП, отливът на подкрепа за ГЕРБ в местната власт се забелязва дори в градовете, където кметовете на партията победиха още от първи тур - Бургас, Велико Търново, Стара Загора, Хасково, Габрово.

На пръв поглед, Борисов има право да се смята за победител: ГЕРБ остава първа политическа сила в съветите на почти всички областни центрове в страната - с четири изключения.

ДПС доминира в Кърджали и Търговище, а в Ямбол ГЕРБ е изпреварен не само от БСП, но и от партията "Пряка демокрация", която издигна изненадващия фаворит на кметския вот в Ямбол Валентин Ревански. В Пазарджик ГЕРБ са задминати от "Новото време" - партията, която този път издигна борещия се за четвърти кандат кмет на града Тодор Попов.

Картината обаче става доста по-различна, когато се направи съпоставка между гласовете за общинските листи на ГЕРБ на миналите местни избори през 2015 г. и резултата от 27 октомври 2019.

Данните от гласуването за ОбС са интересни, доколкото отразяват сравнително обективно състоянието на всяка от големите партии на локално ниво. Нещо повече - мнозинствата в общинските съвети са основният център за вземане на решения в местното самоуправление, независимо от публичния фокус върху личността на кмета.

Кръгът се затваря именнно на общинско ниво: колкото по-слаби са националните политически сили в основата на структурите си, толкова по-фрагментирани са общинските съвети. Колкото повече се стеснява достъпът до пряката власт по места, толкова по-слаба е мотивацията на структурите да работят в полза на централното ръководство.

Затова в ГЕРБ би трябвало да обръщат внимание на проблема, че около 20% от подкрепата за партийните им листи в общинските съвети на големите градове в България вече не съществува.

Основният пробив се е случил в София - листата на ГЕРБ за СОС е загубила около 30 000 гласа в сравнение с постижението си от 2015 г.

В Бургас и Варна общо 26 000 от досегашните избиратели на ГЕРБ са отказали да гласуват отново за партията. В Стара Загора отрицателната разлика за ГЕРБ е малко над 9700 бюлетини. В Пловдив и Русе липсват по над 6000 от гласовете, които партията е успяла да привлече в своя подкрепа през 2015 г.

Разликата "преди и сега" в процентно съотношение е над 35% в Благоевград, но няма по-драстичен случай от този в Ямбол. Предизборните сътресения в общината преди първия тур на изборите са довели до загуба на повече от 50% от подкрепата за партийната листа на ГЕРБ, регистрирана през 2015 г.

Тук драстичното разминаване не е съвсем необяснимо. Месец преди изборите Борисов свали доверието си от действащия кмет на общината Георги Славов (описан от премиера с думите "местен дерибей"), и издигна алтернативен кандидат. Ефектът беше взаимна неутрализация и отпадане на ГЕРБ от балотажа.

Общините, в които партията увеличава подкрепата за кандидатите си за общински съветници, са Видин, Враца, Монтана (благодарение на коалицията с несменяемия кмет Златко Живков), Сливен и Търговище. Сумата от 11 450 нови партийни симпатизанти в тези пет града обаче е сравнително скромна на фона на общите загуби.

Причините за тази криза вероятно могат да се търсят в цялостната амортизация от над 10-годишната доминация на ГЕРБ в централната и местната власт. Анализът на данните не е напълно достатъчен, за да покаже тежестта на фактора "Цветанов" за отблъскването на периферни гласове или за отпускане на дисциплината в самия партиен апарат.

Очевидно има значение и динамиката на местно ниво. Ако решението на Борисов да отстрани досегашните кметове на ГЕРБ в Пловдив и Русе - Иван Тотев и Пламен Стоилов - е довело до критични проблеми за структурите, то в Хасково този ход осигури победа на новия кандидат за кмет още от I тур.

Независимо от по-слабото представяне на ГЕРБ в големите градове и опита за наваксване на загубите от БСП през последните 4 години - левицата все още изостава на трудно преодолима дистанция.

Резултатите от 27 октомври показват, че БСП увеличава подкрепата за листите си в областните центрове средно с над 30%.

Листата, оглавявана от Калоян Паргов в София, почти удвоява поддръжниците си в сравнение с тежката загуба на доверие през 2015 г. Очевидно, основната роля за тази промяна се дължи на инерционните сили от кандидатурата за кмет на Мая Манолова.

БСП се представя много добре в Русе, където надграждането на гласовете в реални стойности е двойно. Червената листа в Русе изостава с около 1000 гласа зад тази на ГЕРБ, но кандидатът за кмет Пенчо Милков води в междинното класиране преди балотажа. В Ямбол БСП изпревари ГЕРБ по брой бюлетини както за кмет, така и за общински съветници.

Ръст на подкрепата за левицата има и във Варна, където бившият образователен министър Анелия Клисарова се включи в кметската кампания в "12 без 5". Разколът между местната структура на БСП и "Позитано" 20 обаче доведе до ситуация, в която партията не успя да се възползва от пълния си потенциал. Социалистите са втора политическа сила в Общинския съвет, но отпаднаха от балотажа, където Иван Портних (ГЕРБ) ще защитава мандата си срещу Костадин Костадинов от "Възраждане".

Въпреки класирането за втори тур на кметските избори в Ловеч и Сливен - резултатите в двете общини показват, че БСП губи гласоподаватели за партийните си листи в сравнение с 2015 г.

ДПС заслужава специално внимание заради факта, че успява да възстанови силите след кризата около отцепването на Лютви Местан/ДОСТ и тежкия удар на парламентарните избори през 2017 г.

Само преди 2,5 години Движението за права и свободи отчете загуба от 35% на реални гласове при изборите за Народно събрание. В крилото на Местан се оказаха кметове на ключови за ДПС общини в Южна България.

Сега партията показва, че е възстановила старите си позиции в местната власт, като спечели общо 33 кметски места от първи тур, включително в центъра Кърджали и всички прилежащи към него общини. Без изключение. При това - листите за партията в няколко от големите градове на страната са увеличили (символично) избирателите си в сравнение с предкризисните резултати от преди 4 години.

Допълнителните гласове за ДПС са регистрирани например в общини като Благоевград, Варна, Монтана, Пловдив, София, Стара Загора, Русе, Търговище и др.

Сумата от гласове за партийните листи на ДПС в областните градове е по-нисък от общия брой на бюлетините, подадени в страната за ВМРО, НФСБ и "Атака", взети заедно.

Но за разлика от стабилизираните позиции (и географската концентрация) на Движението за права и свободи, националистическият вот в страната е в регрес - както заради нежеланието на лидерите от "Обединени патриоти" да делят местната власт помежду си, така и заради чувствителния спад на подкрепа за партиите на Валери Симеонов и Волен Сидеров, включително в родните им общини Бургас и Ямбол.

Независимо от предварителните прогнози за силна битка в Пловдив - повторното издигане на Славчо Атанасов като кандидат на НФСБ/ВМРО е довело до разочароващи резултати за партийните листи, с отлив от над 6800 гласа в сравнение с 2015 г.

Частният случай на Местни избори 2019 са резултатите от местните избори за "Демократична България".

От гледна точка на абсолютни стойности, десницата губи 31% от подкрепата, която листите на "Реформаторския блок" са регистрирали през 2015 г.

И все пак - разпределението на силите в Блока от преди 4 години обаче няма нищо общо с днешния вид на коалицията. По-силната от липсващите партии СДС влезе в съюз с ГЕРБ, за да прелее от влиянието си по места към управляващите. "Движение България на гражданите" играеше за алтернативни кандидати в много общини - включително, подкрепяше Мая Манолова на кметските избори в София, като лансира паралелна листа с общински съветници.

В Пловдив резултатът за листата на ДБ спада с около 40% в сравнение с 2015 г., но причините отново са свързани с особеностите на местния терен. На миналите избори Реформаторите в Пловдив застанаха зад опозиционната (тогава) кандидатура на Здравко Димитров-Зико. Сега той се явява на кметските избори като кандидат на ГЕРБ - т.е. голяма част от "липсващите" близо 4500 гласа от листата за "Демократична България" са негови лични симпатизанти и/или хора, предпочели да не гласуват на местния вот.

В София ДБ също събира по-малко реални гласове и дори остава трета политическа сила след БСП. Все пак дясната коалиция ще разполага с един съветник повече в сравнение с групата на "Реформаторския блок" в СОС в мандата 2015-2019.

Резултатите на "Демократична България" в почти всички останали областни центрове на страната обаче остават пренебрежимо ниски. В градове като Габрово, Добрич, Ловеч, Пазарджик, Сливен, или Видин листите им за общински съветници събират по-малко от 1000 гласа подкрепа.

Малкият брой мандати от тези избирателни райони при парламентарни избори вероятно ги правят и по-непривлекателни за активна кампания. Но липсата на силно национално покритие залага критични слабости за ДБ преди следващото явяване на важни избори само след 1,5 г.

Най-четените