След председателството на Съвета на ЕС премиерът Бойко Борисов и управляващата партия ГЕРБ могат да си направят положителна равносметка за доверието на електората. Това показват данните от регулярното тримесечно проучване на Алфа Рисърч.
Успоредно с това обаче, нарастващата активност от страна на опозицията, проблемите в социалната сфера и периодично изострящите се вътрешно-коалиционни противоречия, очертават някои от възможните капани пред властта, които да доведат до промени в общественото мнение през есенния политически сезон.
Засега обаче електоралните нагласи остават без особени промени. ГЕРБ регистрира ръст от 1,5% спрямо март и остава първа политическа сила с 24,5% от доверието на избирателите, следвана от БСП (20,1%). Обединените патриоти отбелязват лек спад (5,0%) и почти се изравняват с ДПС (4,9%).
Под бариерата от 4% за влизане в парламента остават Воля на Веселин Марешки (2,2%) и обединението "Демократична Бълария" (също 2,2%), както и партия "Възраждане" (0,4%).
За сметка на това расте делът на нежелаещите да гласуват - 34,6%. За друга политическа сила биха гласували 6,1%. търсят друга политическа сила. От "Алфа рисърч" отичитат, че високият дял на хората, усещащи се непредставени от настоящите парламентарни партии, показва, че въпреки неуспешните опити от последните години, все още има потенциал за нови политически субекти.
Междувременно политикът с най-висок личен рейтинг остава държавният глава Румен Радев. Той обаче губи 5% от доверието си спрямо март. Отливът на подкрепа не се отразява на негативните мнения, които се запазват около 10%, но се увеличава делът на колебаещите се в преценката за неговата дейност.
Правителството запазва привържениците си практически без промяна (20% одобрение). Успешният край на Европредседателството намалява критиците му с 2 на сто, но общественият отзвук след бягствата на затворници и убийството на един от тях, катастрофата с военния хеликоптер и протестите на майки на деца с увреждания, му костват и 1% спад на привърженици.
Подкрепата за кабинета се разколебава и от липсата на сериозни промени и резултати в базови за социалната инфраструктура сектори като здравеопазване, образование, правосъдие, сигурност. Конюнктурните решения неутрализират моментните напрежения, но оценките за работата именно в тези направления изпъкват с високата си критичност.
Министрите с най-висок рейтинг през юни 2018 г. са Томислав Дончев, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева като захариева влиза на мястото на военния министър Красимир Каракачанов. Подкрепата от майките на деца с увреждания за Бисер Петков води до леко подобряване на неговите позиции.
Другата значителна промяна през юни е с негативен знак. Сериозен спад е налице при вътрешния министър Валентин Радев, въпреки че проучването е провеждано на терен преди вота на недоверие.
Няма промяна в отношението към основните държавни институции. Имайки предвид дългогодишния устойчиво нисък рейтинг на Народното събрание, си струва да се отбележи първият слаб ръст в одобрението му от началото на мандата, както и повишеното одобрение за Председателя на парламента Цвета Караянчева (което достига 24%). Главен прокурор, съд и полиция остават с критично ниски нива на доверие.
Сред партийните лидери Бойко Борисов запазва най-високо доверие (37,2%, с ръст от 1,6%), следван от Красимир Каракачанов (25,2%) и Корнелия Нинова (23,3%). Както най-рейтинговият министър на Обединени патриоти, обаче, така и лидерът на БСП, губят популярност в сравнение с месец март.
Традиционно ниският рейтинг на Волен Сидеров спада с още 2% до 4,5%. Единственият от националистите, който бележи ръст – и като министър, и като партиен лидер – е Валери Симеонов (16,4% - ръст от 5 на сто).
Сумарно взето обаче разногласията вътре между националистите, както и с големия коалиционен партньор, водят до отстъпление в електоралните им позиции.
Темата „Белене“ продължава да разделя българското общество. 30% са на мнение, че атомната централа задължително трябва да бъде построена, но за мнозинството икономическият фактор е решаващ – според 59% проектът си струва да се реализира само, ако е икономически изгоден.
Аналогична е ситуацията и по отношение на евентуални рискове, свързани със строежа на централата. 30% нямат притеснения, но 69% изказват едни или други опасения. Сред тях най-съществени са рисковете от аварии и екологично замърсяване (46%), следвани от финансово икономическите (29%), геополитическите (23%), вътрешно-политическите (20%).
По-младите хора, гледащи на проекта през призмата на по-дълъг житейски хоризонт, както и тези с по-високо образование, са много по-склонни да отчитат нивата на риск и да се въздържат от подкрепа за проекта.
