Проучване на "Алфа рисърч" отчита значителна преднина за новия политически проект около Румен Радев и лек спад в готовността за участие в предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Изследването е проведено между 23 февруари и 2 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани и представя моментна картина на обществените нагласи около месец и половина преди вота на 19 април.
Готовност за гласуване
Около 3 млн. българи заявяват категорично намерение да гласуват на предстоящите избори. Това е лек спад спрямо края на 2025 г., когато готовност за участие са декларирали между 3,1 и 3,2 млн. души.
Според анализа на "Алфа рисърч" след първоначалния ръст на мобилизацията около декемврийските протести и появата на нов политически проект, през последните месеци се наблюдава охлаждане на електоралния ентусиазъм. Социолозите посочват, че компроматните конфликти, институционалните скандали и липсата на ясна политическа перспектива започват отново да отблъскват част от избирателите.
Електорални нагласи
Моментната картина на обществените нагласи показва значителна преднина за новия политически проект около Румен Радев - "Прогресивна България", който получава 32,6% подкрепа сред решилите за кого да гласуват.
Според анализа на агенцията електоратът на новата формация е съставен от няколко основни групи - негласували на предишните избори, бивши симпатизанти на БСП и "Възраждане", както и по-малки групи избиратели от други партии.
Практически няма политическа сила, която да не губи част от периферията си заради появата на новия проект на бившия президент, отчитат от "Алфа рисърч".
На второ място се нарежда ГЕРБ с 19,7%, като партията на Бойко Борисов запазва основното си ядро от избиратели, въпреки плавния отлив, регистриран още в края на миналата година.
ПП-ДБ остава на трето място с 12,6%, но губи част от подкрепата, натрупана по време на протестите през декември. Според анализа коалицията продължава да има по-силни позиции в София и големите градове, но отчита по-сериозна ерозия извън тях.
Следват ДПС с 9,6% и "Възраждане" с 6,4%. Това са петте формации, които към момента имат най-голяма вероятност да влязат в следващия парламент.
Под 4-процентната бариера остават БСП (3,6%) и МЕЧ (3,5%), като и двете партии губят значителна част от периферните си избиратели именно към новия политически проект около Радев.
Още по-слаби са резултатите на "Величие" (1,8%), АПС (1,6%) и "Има такъв народ" (1,2%).
Според "Алфа рисърч" разнородният профил на избирателите около този нов политически субект създава сериозен потенциал за кампанията му, но може да се превърне и в предизвикателство за бъдещата политическа устойчивост на формацията.
Доверие в партийните лидери
Проучването отчита и продължаваща криза на политическото лидерство, като доверието към повечето партийни лидери остава ограничено основно до собствените им симпатизанти.
Изключение прави Румен Радев, който има 37,1% одобрение срещу 35,2% неодобрение, като подкрепата за него идва основно от негови лични привърженици и симпатизанти на партии като БСП, "Възраждане", МЕЧ и други формации от периферията на политическата система.
При останалите лидери балансът е ясно отрицателен. Бойко Борисов има 18,4% доверие срещу 62,6% недоверие, като протестите от края на миналата година и оставката на правителството оказват негативно влияние върху рейтинга му.
Новият председател на БСП Крум Зарков получава 14,2% доверие срещу 39,9% недоверие, като според анализа той е изправен пред задачата да спре отлива на избиратели от партията и да превърне личната си популярност в електорална подкрепа за левицата.
Лидерите на ПП-ДБ също получават подкрепа основно от собствените си симпатизанти. Асен Василев има 12,6% доверие, Ивайло Мирчев - 11,7%, Божидар Божанов - 10,9%, а Атанас Атанасов - 8,4%, като при всички тях недоверието надхвърля 50%.
Подобна е ситуацията и при останалите партийни лидери. Костадин Костадинов има 11,2% положително отношение, Радостин Василев - 9,8%, Слави Трифонов - 7,2%, Ивелин Михайлов - 6%, а Делян Пеевски - 5,8%, при почти 80% отрицателно отношение.
Според анализа на "Алфа рисърч" появата на нов политически играч прави предстоящата предизборна кампания значително по-динамична в сравнение с последните избори. Социолозите отбелязват, че при тази ситуация размествания в електоралните нагласи и изненади до самия изборен ден не са изключени.
Честността на изборите
Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% - по-нечестни.
Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване - в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни. Предизвикателството обаче е, не да има само леко отместване, а да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен.
