"Фискалната политика на правителството е с предизборен характер и далеч от нуждите на населението. Публичната политика представлява заплаха за финансовата сигурност, а оттам и на националната сигурност на България." Това заяви от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ и бивш министър на финансите Кирил Ананиев при представянето на мотивите за искания вот на недоверие към сегашното правителство.
От ГЕРБ официално искат вот на недоверие заради финансовата и икономическата политика на кабинета.
"Нашата парламентарна група предложи проект за вот на недоверие. Решихме да акцентираме върху най-големият му провал - неадекватна финансово-икономическа политика. Тя е отражение върху всички сфери на държавата. Темата е голяма. Ще се спра на някои аспекти и как се отразява на публичния сектор", коментира Ананиев.
По думите му правителството е допуснало "неконтролируема инфлация", с което е довело до обедняване на населението и икономически срив.
Според Ананиев също така предстои бюджетният дефицит да надхвърли 3,5%, а външният дълг - 10 млрд. лв. в нарушение на Маахстрихтските критерии на Европейския съюз.
Бившият финансов министър също така обясни, че заради всичко това датата за влизане в еврозоната - 1 януари 2024 г., е застрашена. Той определи, че заплаха има и за изпращането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и други оперативни програми.
"Не съм сигурен, че сте компетентни. Поне да бяхте обърнали внимание на забележките на международните институции относно дефицит, дълг, разходи. Заемаме 4-то място в ЕС по инфлацията. Към май т. г. е нараснала с 15,6 на сто. Само при хранителните продукти инфлацията е 23 процента. България е на второ място в ЕС по годишен ръст на цените", заяви депутатът от ГЕРБ.
Той коментира също така, че за последните 9 месеца се предлага шеста макроикономическа прогноза, като според него тя не е достоверна.
"България вече липсва от международната карта на инвестиционните проекти", заяви още Ананиев и допълни, че спадът на сертифицираните инвестиции е с 86%.
Депутатът от ГЕРБ прогнозира още, че през есента предстоят сериозни фалити на общини.
Като пример за неточни оценки на макроикономическото планиране той отбеляза "надценен растеж, подценена инфлация, висок бюджетен дефицит и огромен държавен дълг, изпреварващ ръст на вноса над износа, нереалистично понижаване на безработицата и критичен размер на фискалния резерв".
