Датата е 14 юни 2020 г., когато банкерът Стефан Иванов и 16-годишният му син Макс поглеждат за последно брега в Портимао, Португалия, който става все по-малък, докато накрая не изчезва от хоризонта зад гърба им.
Предстои им дълъг път - двамата прекарват 105 дни в Атлантическия океан, за да достигнат в крайна сметка бреговете на Барбадос със своята малка гребна лодка, която строят сами в гаража си в София.
През тези три месеца ние също не откъсвахме очи от дирите им чрез онлайн карта, където в реално време виждахме къде точно в открито море се намира дуото приключенци.
Щастливият край на тази експедиция акостира на бреговете на Карибските острови на 6 октомври в 12:00 ч. местно време. Резултатът: 8 230 км. успешно взета дистанция и един световен рекорд: Макс, вече на 17, е най-младият гребец в света, успешно прекосил океан.
Как обаче започва тази история?
"Мечтаем да прекосим Атлантическия океан още преди да започнем да строим лодката си Neverest (от англ. "никога" и "почивам" - бел.ред.). Решихме да обвържем нашето пътешествие с донорството, защото за нас това е изключително важна кауза", разказват те, преди да се отправят на път.
Всъщност в България над 1150 души чакат орган за трансплантация, а на година в страната ни се извършват едва 30-40 операции. Ето защо и баща и син Иванови решават да обвържат пътешествието си с националната кампания "Да! За живот!".
Добрите им намерения обаче не са достатъчни, за да влязат в океана.
Ето защо те взимат уроци по гребане от двукратната световна шампионка Виктория Димитрова, а строежът на лодката им продължава година и половина.
Тя е направена от фибростъкло и е оборудвана със 7 сателитни устройства, 2 радиостанции и 4 компаса.
Иванови първо я тестват в Черно и Егейско море, а по време на първата им експедиция около остров Тасос природата решава да ги предизвика и им се налага да преминат през две бури.
Това обаче е нищо в сравнение с бъдещето в океана, което им готви не само вихрушки, но и безветрие, жега и какво ли още не.
През първите два месеца успяват да изминат средно по 100 километра на ден и спазват желязна дисциплина - двамата се редуват зад греблата на всеки 2 часа, споделят сами пред "Свободна Европа".
Около 70-ия ден този ритъм се нарушава от неочакван капан - бащата и синът попадат в Междутропичната конвергентна зона, където царува безветрие. Уви, това ги забавя доста, а на моменти е и причина за непоносима жега: около 38 градуса на сянка.
Бягството от нея е единствено във водата, където те се потапят за около 30 минути.
Горещините обаче не са най-голямото предизвикателство, пред което се изправят: Стефан и Макс слизат на пристанището в Лазароте за 9 дни, защото автопилотът на лодката им се поврежда.
Налага им се също да ремонтират в движение три от четирите си соларни панела, а рулят им, който също се разваля, закрепят по най-различни чудновати начини.
Има обаче и много хубави мигове: двамата например празнуват рождените си дни насред океана - на 24 август Стефан навършва 48 години, а на 25-и Макс става на 17.
"Партито ще продължи два дни в средата на Атлантическия океан и всички са добре дошли! Кой с каквото може! Океанът ни подари още призори най-голямото дорадо досега! Суши бара е открит...", пишат те в своя публикация в Instagram.
Ако сте се чудили как се хранят, това открехва леко завесата към отговора - те често хвърлят въдица и успяват да уловят най-различни риби, които филетират и си готвят на борда. Разбира се, имат и запаси от суха храна, с която основно се изхранват.
И макар риболовът да е част от тяхното препитание, много често океанските обитатели се превръщат в тяхна компания по време на приключението им. С Neverest периодично плуват делфини и косатки, а по желание на треньорката им след близката си среща с една голяма, но добронамерена акула, те я кръщават Виктория.
Към края на приключението си в профилите им започва да личи и меланхолия - Иванови споделят например, че безкрайните гребни нощи под лунна светлина пораждат мисли за живота и съзерцаване на близкото и далечно бъдеще.
Един ден пък на борда случайно каца двойка врабчета, които те кръщават Тина и Чочо.
"Те останаха през нощта - сгушени един до друг на няколко сантиметра от движещата се гребна седалка. Не ги притесняваше, че ръцете ни, държащи греблата, се люлееха над главите им или че лодката се блъскаше от вълните.
На сутринта открихме, че Тина се е преобърнала настрани, скована и неподвижна - сигурно е умряла от умора. Сложихме я във водата и докато тя изплува, една риба я взе изпод водата. Чочо остана кацнал над кабината за един час, след което излетя, потопи глава първо във водата и също изчезна", пишат те.
В този миг и тяхното пътешествие вече е към края си, а те са сменили курса си заради COVID-19, което се вижда и на картата neverest.travelmap.net, документирала техния подвиг.
Оказва се, че няма много опции за държави, където могат да акостират, а след това да летят към Европа, затова се отправят към Барбадос - единственото място заедно с Гренада, където това е възможно.
"Земя!!! Виждамe земя за първи път от 3 месеца!!! Барбадос, пристигаме!!!", гласи последният им пост от 6 октомври.
И понеже в интервю Макс споделя, че първото, което ще направи, е да си вземе едночасов душ и да легне в студено легло, се надяваме вече да го е направил.
Останалото вече е част от историята.
