Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Атомният реактор се взриви, а футболистите на Строител (Припят) продължаваха да си тренират...

Отборът на Строител (Припят) през 1983 г.
Анортозис бяга от Фамагуста

Цели 13 пъти шампион на Кипър, известният футболен тим на Анортозис е създаден през 1911 г. в приказно красивия морски град Фамагуста. Там играе до 1974 г., когато турските войски окупират Северен Кипър. Цялото население бяга от града, който опустява, и до днес в него няма живот, а само рушащи се сгради. Заедно със значителна част от населението, Анортозис се мести в Ларнака, където играе и до днес на стадион „Андонис Пападопулос”. А съоръжението във Фамагуста и до днес тъне в бурени.
Водата удавя Гаучос Епекуен

Основан в началото на ХХ век, аржентинският курорт Вила Епекуен се намира до соленото езеро Лаго Епекуен, на 600 км от столицата Буенос Айрес. До 70-те години градът с 5000 души население процъфтява, преди водите на езерото да започнат да заливат града в резултат на човешка намеса. През 1985 г. водата подкопава дигите и залива града, заради което се налага спешна евакуация. Това е краят на местния футболен отбор Гаучос Епекуен, който играе с успех в регионалната лига на провинция Буенос Айрес. Подобно на испанския Атлетик (Билбао), тимът разчита само на местни футболисти и се явява футболната гордост на града. Но водата удавя и него.
Фашистите ликвидират Орадур-сюр-Гран

На 10 юни 1944 г. фашистите от СС разстрелват и изгарят общо 642-ма жители на френското градче Орадур-сюр-Гран, от които 207 деца и 245 жени. Мъжете са разстрелвани направо на площада, а жените и децата изгарят живи, затворени в църквата. Руините стоят и до днес, като тежък спомен за Втората световна война. Трагедията става причина местният футболен тим да прекрати съществуването си. В годината преди зверството съставът на доктор Жак Десюрту изиграва над 30 мача, последният от които спечелен с 5:0.
Без футбол на Южните Сандвичеви острови

Навремето Грютвикен се явява нещо като столица на Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови. Разположени на 1600 км източно от Южна Америка, островите са британско владение. През 1928 г. на тях се провежда футболен турнир, а в един от мачовете играе дори местният свещеник. За целта в Грютвикен изграждат футболно игрище, което се ползва чак до 1966 г. от отборите от общо пет населени места. След това обаче почти цялото население напуска островите, и днес там стоят само руините на съоръжението. Не го ползва дори и пребивавалият там между 1982 и 2001 г. британски военен контингент.
Пустият стадион в Хамбърстоун

Обезлюденият миньорски град Хамбърстоун се намира в чилийската пустиня Атакама. Между 20-те и 40-те години той е процъфтяващо място, тъй като там се разработва огромно находище от селитра. Но с развитието на химическата промишленост добивът става все по-неизгоден. И понеже няма какво друго да се работи, жителите постепенно започват да напускат града. Така от 1961 г. в Хамбърстоун не живее никой. Опустява и местният стадион, на който са се провеждали футболни мачове и други спортни мероприятия. Днес стадионът, заедно с театъра, рушащите се сгради и мините, са обявени за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Стадионът в Припят, на който така и не се играе нито една футболна среща

През 1986 г. Швеция беше първата страна, която информира за катастрофата в ядрената електроцентрала в Чернобил. 33 години по-късно отново швед - Йохан Ренк, хвърли светлина върху трагедията чрез едноименния си сериал по НВО.

Днес в града призрак Припят, между отдавна зарязаните жилищни блокове и атракционния парк, се намира и стадион „Авангард". Построен през същата година, неговото откриване е трябвало да се състои на 1 май, само няколко дни след катастрофата. Но петхилядното съоръжение така и не приема нито един мач...

Това е футболната история на Припят - градът, затрит от ядрения взрив на 26 април 1986 г.

Когато през 70-те години СССР започва да развива атомната енергетика, първата централа в Украйна е именно тази в Чернобил, неголям град на 100 км от Киев. Тъй като съоръжението създава десетки хиляди работни места, не след дълго се появява и новият град Припят. В Съветския съюз тези населени места ги наричат „атомни градове". 50-хилядният Припят се числи именно към тях, а заради модерния си вид дори печели награда за архитектура.

Не след дълго в Припят сформират местния футболен отбор Строител. В началото там играят футболисти от съседното село Чистогаловка, което разполага с едни от най-добрите тимове в областта. Да ритат в Припят пристигат най-големите звезди на селския тим Виктор Пономарьов и братята Николай и Валентин Литвини.

С тях Строител печели регионалната купа в края на 70-те години, а почти всички играчи са зачислени на работа в атомната електроцентрала.

Голямата цел на Строител (Припят) в онези времена е да спечели шампионската титла в първенството на физкултурните колективи в Украйна, за да влезе във втора лига на СССР и да получи нещо като професионален статут.

Мечтата насмалко да се сбъдне през 1985 г., но в последния момент Строител изпуска първото място. В дербито на върха срещу Нефтяник (Ахтирка) гостите от Припят имат един гол аванс до последната минута, когато точно изпълнена дузпа води до изравняване на резултата и смяна на лидера в класирането...

В онези времена Строител играе на първия стадион в Припят, чиято трибуна обаче е съвсем малка. Затова градската управа започва строителството на новия футболен комплекс „Авангард". С 5000 места и козирка, стадионът вещае футболни успехи. А по план официалното му откриване трябва да се състои на 1 май 1986 г. с масови физкултурни съчетания, парад и речи на партийните големци от региона. Седмица по-късно там по програма ще се играе и двубоят между Строител и Шахтьор (Александрия). Но на „Аваград" нищо от това не му е било съдено...

След взрива на атомния реактор на 26 април 1986 г., още никой в Припят не предполага, че става въпрос за най-голямата ядрена авария в цялата история на човечеството. Обичайният живот в града си върви, а футболистите на Строител тренират за предстоящия мач срещу Машиностроител (Бородянка) за Купата на киевска област.

Двубоят е от полуфиналите, до които припятчани достигат след победа с 6:1 срещу съседите от Колос (Чернобил). Само че треньорът Валерий Анюхин получава нареждане в късния следобед да прекрати заниманието и да разпусне отбора...

По същото време, на 111 км в южна посока, съперниците от Бородянка също водят подготовка на своя стадион, когато от небето направо върху терена каца хеликоптер. От него излизат няколко души в специални облекла, отиват при слисания треньор Виктор Жилин и му съобщават, че мач в Припят няма да има.

В някои хроники е отбелязан и фактът, че на същия 26 април, когато става експлозията, в Припят е трябвало да се проведе юношески турнир по футбол. Само че мачовете са отменени, а часове по-късно почва и евакуацията на населението.

Така новият стадион „Авангард" в Припят си остава неоткрит и на него не се изиграва нито една футболна среща.

Футболният отбор на Строител е преместен в съседния Вишегород, а по-късно играе мачовете си в Славутич. Някои от футболистите, начело с капитана Валентин Литвин, участват като работници в ликвидирането на последствията от катастрофата в централата. През 1987 г. Строител участва в четвърта лига от първенството на Украйна, където заема трето място. На следващия сезон отборът финишира осми, а не след дълго е взето решение да бъде закрит и прекратява съществуването си.

Вижте в галерията съдбата на други футболни отбори от градове призраци.

 

Най-четените