Обнинск е име, което малцина са чували, макар че там се творяла историята на "мирния атом". Там е първата в света атомна електроцентрала, която е включена към електропреносната мрежа. Годината е 1954-а и единственият реактор на централата е кръстен красноречиво - АМ-1.
Името на реактора на Обнинск идва от "Атом мирный" - мирният атом.
По официални данни АЕЦ Обнинск е твърде слаб, за да произвежда електроенергия за домакинствата, но пък захранва с гореща вода парното в града.
Водата идва от втория и третия цикъл на охлаждане на реактора и не е опасна за хората. Също по официални данни няма нито една ядрена авария в централата.
Последното, разбира се, е поредната съветска лъжа.
За "Уошингтън поуст" Жорес Медведев, който израства в града, там е царяла напрегната обстановка на непрекъснат страх. Това все пак е първата атомна електроцентрала на СССР и експертите са неуверени в действията си, а и опасностите от радиацията все още не са твърде добре проучени.
Първият признак, че централата може би не работи съвсем безопасно, идва, след като на бреговете на река Протва са сложени знаци, забраняващи къпането.
Още повече, че подобни знаци са сложени само в Обнинск, по-надолу по устието на реката жителите продължават да използват водите ѝ. Така и не става ясно дали и колко ядрен отпадък е попаднал в Протва и малкото налични документи са строго засекретени от СССР.
Когато обаче в отделението по токсикология в местната болница са донесени човешки тъкани за изследване, в града се разчува, че има жертва на АЕЦ-а.
Радиографската оценка показва, че служител е загинал от вдишване на радиоактивен прах, довел до тежка лъчева болест. В болницата, която има впечатляващите 500 легла, веднага е сформирано секретно отделение, което да се занимава с работниците на АЕЦ Обнинск.
Там специалистите са толкова добре подготвени, че по-късно част от пострадалите от Кищимската катастрофа са пренасочени към Обнинск.
Във въпросното отделение освен това е забранено да работят жени, защото има опасения, че репродуктивните им способности ще пострадат необратимо. Че нещо обезпокоително се случва в централата става ясно още веднъж, когато в болницата са донесени 10 човешки бели дроба за изследвания.
Медведев си припомня, че малко след това смъртността в града скача сериозно.
Общината на Обнинск, който се намира на около 110 километра от Москва, се опасява да задава въпроси на Кремъл.
Едва след инцидента в Три Майл Айлънд в САЩ се заговаря сериозно за опасността от инциденти в атомните електроцентрали. Дотогава нито течовете в Обнинск, нито Кищимската катастрофа са официално оповестени от Съветския съюз.
Тогава дори в престижното списание "Комунист" се появяват критики, че реактори като този в Обнинск се намират прекалено близо до жилищните сгради.
Съветски учени признават, че инциденти като този в Америка могат да се случат всеки момент и в СССР.
За съжаление те се оказват лоши пророци, защото през 1986 г. благодарение на редица човешки грешки става и аварията в Чернобил, след която мощностите на редица съветски АЕЦ са сериозно намалени.
Обнинск не прави изключение, макар че продължава да работи до 2002 г.
Тогава реакторът е изключен окончателно, а какво е причинил на града - най-вероятно никога няма да се разбере със сигурност.
