Както щете го смятайте, но мачът тази вечер срещу Норвегия хич няма да е лесен.
Викингите, както са известни футболистите от скандинавската страна, напоследък ни бият където ни хванат. В кампанията за Евро 2016 първо спечелиха двубоя в Осло с 2:1, а след това ни победиха и в София с 1:0.
Последната ни победа срещу тях датира отпреди 35 години, а оттогава в четири поредни двубоя нямаме успех срещу тях. Един Господ знае какво ще става тази вечер на стадион „Васил Левски".
Е, днес норвежците не разполагат с онзи свой отбор от 90-те години, който играха на две Световни (1994, 1998) и едно Европейско първенство (2000). А техният Оле Гуняр Солскяр заби победния гол за Манчестър Юнайтед срещу Байерн в последната секунда на онзи луд финал в Шампионската лига от 1999 г. и донесе триумфа на тима на Сър Алекс Фъргюсън с 2:1.
Но ако погледнем в исторически план, балансът ни срещу тях не е съвсем обнадеждаващ - 6 победи за България, 4 за Норвегия и още толкова равенства.
Само че нашите успехи са от времената, когато скандинавската страна беше със статут на джудже във футбола.
За пръв път България и Норвегия излизат едни срещу други в квалификациите за Световното първенство през 1958 г. На стадион „Улеваал" в Осло бием 2:1 с два гола на Георги Димитров - Червения от военния ЦДНА.
Уж аутсайдери в групата, скандинавците месец след това сензационно побеждават фаворита Унгария с 2:1 на свой терен. Българският тим обаче не успява да се възползва от този подарък, като губи след това и двата двубоя с маджарите - 1:2 в София, 1:4 в Будапеща. Накрая си го изкарваме на норвежците с разгром 7:0 у дома, което е и най-голямата ни победа до днес в квалификации за големи финали. Хеттрик вкарва Христо Илиев - Патрата от Левски.
Следващият мач с Норвегия от европейските квалификации на 13 ноември 1966 г. в София остава в историята с историческото посещение на партийните и държавни ръководители на България и СССР Тодор Живков и Леонид Брежнев. Комунистическото величие от Кремъл е пристигнало по случай поредния конгрес на БКП. По програма двамата с Живков ще ходят на мача, за да покажат българо-съветската дружба не само в политиката, а и в спорта.
Половин час преди двубоя обаче шефът на футбола Недялко Донски си скубе косите пред стадион „Васил Левски" - няма ги обувките на футболистите!
Още предната вечер щатният ваксаджия на националите по прякор Талянката събира обувките да ги лъска. На другата сутрин отива в пивницата „Сивия кон" на пазара, вади чифтовете и ги подкарва с ваксата. „Тези са на Гунди, не ги пипайте! Тези са на Цанев, а онези - на Пената...", разяснява Талянката. Всичко живо в кръчмата се изрежда да докосне реликвите, а след това поръчват ракия след ракия на ваксаджията.
В наздравиците времето минава бързо и обущарят се усеща в последния момент, че закъснява. Хваща трамвай, който обаче закъсва в локвите. В последния момент, точно когато другарите Живков и Брежнев пристигат с правителствената лимузина на стадиона, откъм Орлов мост се появява и Талянката с обувките. Върви на зиг-заг от многото ракия.
В спомените си Донски свидетелства, че му обърсал два шамара, тъй като без обувките няма как мачът да почне и ще стане голям гаф. Бием Норвегия с 4:2 в чест на българо-съветската дружба, с по два гола на Петър Жеков и Никола Цанев.
Ответният двубой в Осло завършва 0:0, като норвежците дори вкарват гол, отменен от арбитъра от Северна Ирландия Джон Адеър. В българската преса е публикувана снимка, на която норвежкият нападател се радва, докато нашият вратар Симеон Симеонов му показва, че всъщност няма гол.
Срещу Норвегия е и един от най-тягостните мачове на България, игран през есента на 1970 г.
След провала на Световното първенство в Мексико народът съвсем се отчайва. Тодор Живков публикува във вестник „Работническо дело" прочутата си статия за недъзите в българския футбол. Точно тогава трябва да играем с норвежците в кампанията за финалите на Евро-72.
В състава ни липсват ред наказани след Световното играчи начело с Георги Аспарухов - Гунди. Все пак повеждаме с гол на Цветан Атанасов от ЦСКА, но към края Тор Фугълсет изравнява. Българската публика се вбесява, започва да освирква отбора ни. Всичко живо скандира „Мексико, Мексико!", като припомня за резила на Световното. Победата ни в Осло с 4:1 в ответния мач не топли никого.
След това си разменяме две победи с по 1:0 в приятелски мачове - те ни бият в Осло през 1980 г., а ние си го връщаме година по-късно в Плевен с гол на бъдещия левскар Пламен Цветков, по онова време играч на Академик (Сф).
Доста по-ожесточено минават двата двубоя от квалификациите за Евро-84. Първият в София се оказва дебют за новия национален селекционер Иван Вуцов.
Повеждаме с гол на Бойчо Величков от Локомотив (Сф), но малко след това Георги Илиев - Майкъла се проявява с най-глупавата дузпа в цялата история на националния отбор.
Играчът на ЦСКА хваща топката с ръце в наказателното поле без никаква причина. Дори и предразположеният с щедри подаръци към българската кауза арбитър Васарас от Гърция няма как да не посочи бялата точка, а капитанът Торесен изравнява. Голямата драма настава след почивката, когато Йокланд ни вкарва втори гол. Добре, че бързо проведена атака на България завършва с попадение на Пламен Николов за крайния резултат 2:2.
Следващият двубой в Осло се оказва много важен за България, тъй като евентуална победа ще ни остави в играта за участие на Европейското първенство. Треньорът Вуцов включва в състава неколцина млади и зелени левскари - 20-годишният вратар Борислав Михайлов, Наско Сираков и Божидар Искренов - Гибона. Цяла България сяда пред телевизорите да гледа предаването от стадион „Улеваал".
Само че след първите два гола на Яге Херейде и Стойчо Младенов токът на половината територия на страната ни угасва! По онова време има режим на електрозахранването, и точно в онази есенна вечер се налага да го спрат. Нищо, че е 7 септември 1983 г. и другарят Тодор Живков има рожден ден.
Находчиви нашенци обаче изнасят руски портативни телевизори „Юность" на дворовете и ги включват към акумулаторите на автомобилите си.
В 51-ата минута всичко живо хвърля шапки от радост, когато Сираков вкарва първия си гол с екипа на България и носи победата с 2:1. Три месеца по-късно обаче губим от Югославия с 2:3 в Сплит и се прощаваме с шансовете да играем на Европейското първенство.
Това всъщност е последната ни победа срещу Норвегия. През лятото на 1988 г. играем срещу скандинавците на приятелски начала в Осло, а Христо Стоичков ни спасява от загуба с едва втория си гол за националния тим при равенството 1:1.
Доста по-зле се развива контролата на „Улеваал" през 2001 г., когато губим с 1:2. Макар и да повеждаме чрез Мариян Христов още при първата атака, Ойвинд Леонардсен от Тотнъм ни вкарва два през последния четвърт час.
А в квалификациите за Евро 2016 се провалихме два пъти срещу Норвегия. На скандинавска земя паднахме с 1:2, точен за България беше Николай Бодуров. В София Вегард Форен ни наказа с един гол за норвежката победа.
С една дума - налице са съвсем скорошни сметки за разчистване с норвежците. Тимът на Петър Хубчев тръгна с отлична победа 2:1 над Словения в Любляна и при още един успех тази вечер ще оглави класирането в групата на новия турнир Лига на нациите.
Едно време ги биехме, дали ще успеем и сега? Стискайте палци, пък каквото стане...
