Когато стане въпрос за футболната купа „Zenith Data System”, покойният бивш мениджър на Евертън Хауърд Кендъл приживе дори не може да се сети за точното име на турнира. „Зенит нещо си, какво всъщност беше това? Във всеки случай, не днешната Шампионска лига…”
Начело на Евертън Кендъл е печелил два пъти титлата в Англия, веднъж националната купа и дори турнира на Купата на носителите на купи. Но също така той е участвал с отбора си в един по-непрестижен финал: този за купата „Zenith Data Systems” през 1991 г.
Въпросното състезание се пръква след кървавата драма на „Хейзел”, когато английските отбори са изхвърлени за пет години напред от всички турнири на УЕФА.
Всъщност „Zenith Data Systems” се явява последната версия на купа, първоначално наречена „Full Members”.
Създава я още през 1985 г. управителното тяло на футболната лига, председателствана от боса на Челси Кен Бейтс. Покана да участват в този нов турнир получават всички клубове от първите две дивизии. Идеята е „Full Members” да запълни празнината, която остава след изваждането на англичаните от континенталните състезания.
По онова време футболната топка вече е станала символ на национален срам в Англия. Трагедията на „Хейзел” всъщност е финалният епизод на дълъг сериал от побоища, от инциденти като пожара на стадион „Валей Парейд” в Брадфорд (56 загинали)… Стига се дотам, че телевизиите отказват исканите 17 милиона паунда за тв-права.
„Те считаха, че снукърът събира по-голяма аудитория”, припомня Греъм Кели, тогавашен секретар на футболната лига. Заради пазарлъците чак до януари 1986 г. не е излъчен нито един мач по телевизията. Зрителите на стадионите също намаляват. За сезон 1985-86 публиката с билети за целия сезон е едва 16.5 милиона, срещу 41.3 милиона в годините след Втората световна война.
„Беше ужасен период. Извикаха ме на „Даунинг стрийт” №10 по нареждане на премиера Маргарет Тачър, за да давам обяснения. Когато Кен Бейтс предложи идеята за нов турнир, бях скептичен. Поначало винаги съм смятал, че в Англия играем прекалено много мачове. Дори искахме да намалим броя на отборите в Първа дивизия. Но Кен ни убеди, че феновете искат да гледат повече двубои на своя отбор”, продължава Греъм Кели.
Бейтс намира подкрепа в лицето на президента на Кристъл Палас Рон Ноудс. Според последния, тази идея допада най-вече на клубовете от средната класа в английския елит, и те наистина посрещат проекта с ентусиазъм. В първата кампания участват общо 21 отбора, но само пет от Първа дивизия – Челси, Ковънтри, Манчестър Сити, Оксфорд и Уест Бромич. Ливърпул, Евъртън, Тотнъм и Манчестър Юнайтед отказват категорично. Усилията на Бейтс и Ноудс да привлекат поне Арсенал, също удрят на камък. „Не дадоха никакво разумно обяснение. Мисля, че като останалите големи клубове, те също смятаха, че този турнир е под тяхното ниво”, разказва Кен Бейтс.
Публиката също се разцепва на две – едните са снобарите, които гледат пренебрежително на новия турнир, а другите са настроени по-оптимистично.
И наистина, отначало всичко тръгва зле. На стадион „Мейн Роуд” например идват едва 4029 фенове за мача на Манчестър Сити. Година по-късно Чарлтън събира само 817 свои привърженици. Кен Бейтс обаче има повод за радост, когато през сезон 1989-90 дербито между двата отбора от Шефилд събира 30 500 фенове на стадион „Хилсбъро”, и така за пръв път средната посещаемост преминава границата от 10 000 зрители на мач.
Първият финал на „Full Members” противопоставя Челси и Манчестър Сити, а хората на Кен Бейтс излизат като крайни победители с 5:4. Абсурдното е, че само 24 часа по-рано и двата отбора са имали мачове от първенството на Англия. „Това въобще не ни смути. Просто обичахме да играем футбол”, спомня си шотландското крило на Челси Пат Невин.
Пак по идея на Кен Бейтс, през есента на 1985 г. е създадена и Суперкупата на Англия.
В нея участват шестте отбора, които са се класирали за турнирите на УЕФА, но няма как да играят там заради ембаргото. Ливърпул, Евъртън, Тотнъм, Манчестър Юнайтед, Саутхемптън и Норич са разпределени в две групи от по три отбора. Първо играят всеки срещу всеки, после полуфинали и финал. Но заради останалите мачове от календара на Първа дивизия, тези за Суперкупата се провеждат когато се намери свободно време. Например Ливърпул и Норич играят първия полуфинал през февруари, а реваншът е след три месеца. А финалът между градските съперници Ливърпул и Евертън се провежда чак през октомври. Той е в две срещи, които Ливърпул печели – първо на „Анфийлд” с 3:1, а след това и на „Гудисън Парк” с 4:1.
Тази купа обаче изчезва само минути, след като е връчена на победителите. Нападателят на Ливърпул Йън Ръш свидетелства: „Когато получихме трофея на терена на „Гудисън Парк”, отидохме до сектора с нашите привърженици. Изведнъж някакъв тип се пресегна през оградата. Измъкна купата от ръцете ми, скри я под шлифера си и изчезна в тълпата!”
Втори турнир за Суперкупата на Англия така и не се провежда. За сметка на това отборите играят за купата „Full Members”. Първоначално неин спонсор е производителят на спортни обувки Simod. В нея участват повече отбори от Първа дивизия – 14 за сезон 1986-87 и цели 17 през 1987-88.
Някои по-скромни клубове дочакват звездния си час именно в този турнир. Така става с Рединг, който през 1988 г. играе на финала срещу Лутън на „Уембли” пред повече от 60 000 зрители. Снимките от историческата победа с 4:1 и до днес могат да се видят по коридорите на клубния стадион „Маджески”.
„Когато говоря за този велик момент, все още ме побиват тръпки. Около 40 000 наши привърженици бяха дошли, за да ни подкрепят. Злите езици казваха, че сме спечелили купа „Мики Маус”, но радостта няма как да ни я отнемат”, казва капитанът на Рединг от този финал Мартин Хикс.
Същото изпитват и футболистите на Кристъл Палас няколко години по-късно, когато бият на финала Евертън с 4:1 след продължения. Тогава вече купата се казва „Zenith Data Systems”.
Приживе Рон Ноудс обича да си спомня за този момент: „Пазя снимките от историческия ден. Бях изключително щастлив да видя моите смелчаци с купата на „Уембли”. Вярно е, че най-големите клубове не участваха, а стадионите понякога оставаха полупразни. Но питайте тези, които стъпиха за пръв и единствен път в живота си на „Уембли”. Те ще ви кажат, че това е огромно постижение. И наистина е така!”
Най-големият успех на този турнир е финалът през 1990 г., когато Челси и Мидълзбро играят пред 76 369 зрители, а голът на Тони Дориго носи трофея за синия отбор на Кен Бейтс. Всичко обаче приключва със създаването на Висшата лига, когато повече няма място за купи като тази. През 1992 г. Нотингам Форест печели историческия последен финал срещу Саутхемптън в спираща дъха битка на „Уембли” с победа 3:2 след продължения. Днес този турнир тъне в забрава. Но въпреки това е направил доста хора щастливи...
