На 29 март Красимир Балъков празнува 60-годишния си юбилей и с носталгия си спомняме за времената, в които той беше моторът на националния ни отбор и една от легитимациите на футбола ни извън граница.
Халфът започна да впечатлява още в края на 80-те като част от отбора на Етър, който си остава и единственият отбор у нас, за който е играл.
В началото на 90-те Краси блести за португалския Спортинг, след което се превръща в легенда на германския Щутгарт.
С невероятната си техника, футболен интелект и отдаденост - Балъков беше и си остава еталон за класа в играта.
На фона на голямото признание, което получи през кариериата си, навръх неговия юбилей припомняме идеалните XI, които той излъчи в интервю за списание Kicker през 1998 година:
Петер Шмайхел (Манчестър Юнайтед)
През 1998 г. датският гигант е в пика на силите си на "Олд Трафорд". Това е предпоследният му сезон за Юнайтед преди историческия требъл през 1999 г. На Мондиал 98 той достига до четвъртфинал с Дания, където скандинавците след епичен мач Бразилия (2:3).
Марсел Десаи (Милан/Челси)
Това е неговата златна година. Печели световното първенство с Франция, въпреки че е изгонен на финала срещу Бразилия. Клубната му кариера претърпява обрат и след пет успешни години в Милан, през лятото на 1998 г. той преминава в Челси, където се превръща в лидер на защитата на лондончани.
Роберто Карлош (Реал Мадрид)
През май 1998 г. той вдига трофея от Шампионската лига с Реал Мадрид (победа над Ювентус). С Бразилия достига до финала на световното, където остава със среброто. По това време той вече е признат за най-добрия ляв бек в света заради невероятната си скорост, нюха към атаката и майсторството при преките свободни удари.
Юрген Колер (Борусия Дортмунд)
Железният германски защитник играе за Борусия Дортмунд, с който година по-рано е спечелил Шампионската лига. На световното през 1998 г. той е част от ветераните в защитата на Германия, но това е последното му голямо първенство с Бундестима (отпада на четвъртфинал от Хърватия).
Звонимир Солдо (Щутгарт)
През 1998 г. Солдо е несменяем титуляр в германския Щутгарт, където е съотборник на Краси Балъков. Годината е историческа за него, тъй като е основна фигура в халфовата линия на Хърватия, която поднася голямата сензация на мондиала, печелейки бронзовите медали.
Франко Барези (Пенсиониран)
През 1998 г. Барези вече е сложил край на славната си кариера (пенсионира се през лятото на 1997 г.). По това време той вече е заел административен пост в Милан, а клубът официално е извадил от употреба неговия номер 6.
Луиш Фиго (Барселона)
Фиго е голямата звезда на Барселона и любимец на "Камп Ноу" (две години преди скандалния трансфер в Реал). През 1998 г. печели титлата и Купата на Испания. За съжаление, Португалия не се класира за световното във Франция, така че той пропуска форума.
Томас Хеслер (Карлсруе/Борусия Дортмунд)
През 1998 г. техничният халф изживява труден момент на клубно ниво, тъй като неговият Карлсруе изпада от Бундеслигата. Въпреки това той е част от състава на Германия на Световното. След турнира преминава в Борусия Дортмунд.
Марко ван Бастен (Пенсиониран)
През 1998 г. Ван Бастен е извън футбола вече от три години. Той е принуден да се откаже официално през 1995 г. заради хроничната си контузия в глезена. През 1998-а той все още стои далеч от треньорството, наслаждавайки се на свободното си време (главно играейки голф).
Диего Марадона (Пенсиониран)
Божията ръка окончателно спира с футбола на 30 октомври 1997 г. (на своя рожден ден) като играч на Бока Хуниорс. През 1998 г. той е в центъра на медийни скандали, бори се със здравословни проблеми и често се появява като гост-анализатор или на трибуните, за да подкрепя Аржентина.
Роналдо-Феномена (Интер)
1998-а е годината на неговия възход и трагедия. Той е най-добрият футболист в света, играещ за Интер (печели Купата на УЕФА същата пролет). На iветовното е обявен за играч на турнира, но мистериозният му припадък в деня на финала и загубата от Франция остават един от най-големите мистерии в историята на футбола.
