Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

20 000 жени? Това прави по 1,2 на ден! Но за легендата със 100 точки в един мач това не е проблем

20 000 жени? Това прави по 1,2 на ден! Но за легендата със 100 точки в един мач това не е проблем Снимка: Getty Images

Уилт Чембърлейн е сред най-големите легенди на НБА, според някои дори най-великият, стъпвал някога на паркета.

Високият 216 см американец е единственият в историята, отбелязвал 100 точки в един мач в НБА - при победата на Филаделфия срещу Ню Йорк със 169:147 през 1962-ра.

Чембърлейн държи още редица рекорди - като този, според който вкарва средно по 40-50 точки на мач в рамките на един сезон.

Той и единственият, който може да се похвали със средно 30 точки и 20 борби на мач в рамките на една кампания в НБА.

Но за поп културата Чембърлейн остава най-популярен с признанието, че е преспал с 20 хиляди жени. Легендата сам цитира това число в книгата "View from Above", публикувана през 1991-ва. Тогава той е на 55 г.

В нея бившият център разказва за секс изкушенията, когато си световно известна звезда, и всички благини, които идват със славата. Книгата започва с думите: "Сексът ли управлява света? Мисля, че е точно така."

А числото се появява в този контекст:

"Винаги съм вярвал, че човек може да открие любовта с повече от един човек - пише Чембърлейн. - За мен страстта е по-нормалната част от нас от любовта, защото ни спохожда постоянно. Малко са хората сред нас, които успяват да задоволят всичките си мокри сънища. Аз съм един от тях.

Затова не се изненадвайте, когато ви кажа, че съм "бройкал" всяка, с която съм спал, или когато ви кажа, че съм преспал с 20 хиляди жени. Да, точно така - двадесет хиляди жени. Ако сметнете, ще се окаже, че ми се пада по 1,2 жени на ден всеки ден, откакто съм навършил 15 г.

Някои може и да не повярват, но не преувеличавам. Не завишавам цифрата, защото за мен това не е някакво постижение. Просто показва, че обичам да прекарвам времето си в компанията на жени. Знам, че хората се интересуват от сексуалния ми живот, но ще бъдат изумени колко жени са преминали през спалнята ми (и през различни хотелски стаи из цялата страна).

Не казвам всичко това, за да се хваля. Казвам го, защото е като в баскетбола - числата ми на паркета са наистина невероятно високи и някои смятат, че мамя. Но съм правил много неща, които са трудни за вярване. Това означава ли, че трябва да говоря за тях? Или да се притеснявам дали някой ще ми повярва? Мисля, че сами се досещате за отговора."

Ето - 20-те хиляди жени си имат обяснение. Приятел на Чембърлейн - Род Родевиг, го потвърждава, като разказва за една обща ваканция в Хонолулу в средата на 80-те.

"Там започна всичко - разказва той. - Уилт ме покани в пентхауса си в Хонолулу. Останахме там десет дни, а аз записвах всичко. Всеки път, в който вкараше ново момиче в спалнята, го отбелязвах. След десет дни видях, че съм отбелязал общо 23 жени. Това е средно по 2,3 на ден! Показах му сметките, той раздели 2,3 на две, за да уравновеси със "слабите" периоди. След това извади 15 години от възрастта си, умножи годините си по 1,2 жени на ден и така се стигна до тези "двайсет хиляди"."

Част от приятелския кръг на легендата обаче смята, че Чембърлейн е бил принуден да измисли това число от издателите на книгата, за да може тя да се продава възможно най-много.

"Уилт ми се обади, за да ми прочете абзац от книгата - разказва фотографът Джесика Бърнстайн. - Искаше да докаже на хората, че е много умен. Винаги е чувствал, че хората подценяват интелекта му. Тази цифра - 20 хиляди, се появи в книгата в последния момент. Опитах се да го вразумя; казах му, че това е грешка.

Първо, преувеличаваше с много. Веднъж се срещнахме във Виена, вървях по петите му в продължение на четири дни, но нищо не се случи. Второ, дори това число да има нещо общо с реалността, и критиците му, и читателите щяха да се концентрират върху сексуалния му живот, а всичко останало в книгата щеше да остане на заден план. И точно това се случи. Бях много притеснена. Използваха го, а го бях предупредила."

Големият проблем по онова време не е толкова самото число. Книгата излиза на пазара през 1991-ва, а по време на националното турне за представянето ѝ баскетболният свят е шокиран от новината, че Меджик Джонсън е заразен с ХИВ, който трябва и да обяснява надълго и нашироко за живота си извън паркета.

Джонсън имаше ХИВ и беше женен. Чембърлейн не бе болен от нищо и бе ерген. Но това няма значение - Чембърлейн е принуден да се оправдава за разгулния си начин на живот. Срещу легендарния център започват да валят обвинения - в неуважение към жените, в рекламиране на нездравословен начин на живот по време на голямата борба със СПИН и в липса на морал.

Но най-острият коментар идва от тенис легендата Артър Аш.

"От десетилетия насам афроамериканците се опитват да избягат от представата за примитивни създания, които живеят само за да се възпроизвеждат; да избягат от стереотипите, които ни приписват ще от първия ден на робството. И на фона на всичко това имаме двама чернокожи мъже, завършили колеж, богати и световни известни, които потвърждават тези стереотипи."

Заради сексскандала Чембърлейн губи много от спонсорските си договори. През 90-те години чак до смъртта си през 1999-а (на 63 г.) легендата търси прошка за цялата ситуация и умолява феновете да прочетат цялата книга. А за числото 20 хиляди коментира, че е закръглено и не бива да се приема буквално.

Дори в книгата си Чембърлейн пише: "Мъжете си мислят, че да преспиш с хиляда различни жени е някакво геройство. Но самият аз стигнах до извода, че много по-голямо постижение е да правиш любов с една жена хиляда пъти."

Но този цитат не добива същата популярност. Чембърлейн остава в историята със стоте точки в един мач и като човека прелъстил 20 хиляди жени.

"Лейкърс имаха гостуване и аз седях в стаята му - разказва авторът Дейвид Шоу, с помощта на когото Чембърлейн пише първата си книга. - Около 11 вечерта му звънна една жена, искаше да се качи при него. Уилт ѝ каза: "Виж сега, вече съм спал с теб, защо ми е да се виждаме пак? Може да ми звъннеш, ако намериш някоя твоя приятелка."

Малко по-късно му се обади друга жена, която също искаше да дойде. "Добре, но сега съм в среща. Ела около 12", каза ѝ той. След това първата жена звънна отново. Беше намерила приятелка, а той ѝ отговори: "Добре, но имам уговорка за 12, така че мини към 3."

Няколко минути преди 12 Чембърлейн ме изпрати. Слизайки в лобито, видях красиво момиче да натиска копчето с етажа на Уилт. Седнах долу и започнах да чакам. В 3 дойдоха още две, а първото момиче още не си бе тръгнало. Те също натиснаха копчето за етажа на Уилт.

Към 5 сутринта телефонът ми звънна. Беше Уилт, който каза: "Ей, приятел, и трите са все още тук, ела, че ми трябва помощ." А аз му отговорих: "Уилт, още в началото ти обещах, че няма да нося куфарите ти и няма да спя с жените ти."

"Той беше невероятен - разказва бизнесменът Трейси Сандлан, който се запознава с Чембърлейн през 70-те. - Дори да отидеше в тоалетната, докато вечеряхме в някой ресторант, се връщаше с парчета тоалетна хартия с десетина телефонни номера. Никога не е бил някакъв коцкар, който да притеснява жените. Обаждаше се на всяка, правеше им комплименти. Ако вържеше, супер, ако ли не - минаваше на следващата."

Чембърлейн се откроява от останалите заради огромния си ръст. Не остава незабелязан никъде не само заради 216-те си сантиметра, но и заради тумбите жени около себе си.

"Беше заобиколен от жени навсякъде - спомня си д-р Стан Лорбър. - Отидохме в Милано през 1982-ра, Уилт вече беше на 46 г. Около масата веднага се завъртяха 50-100 жени. Всяка искаше да пийне с него, да потанцуват. Лепяха му се като мухи на мед. Никога не съм виждал нещо подобно."

Самият Чембърлейн също обича да се хвали. И го прави на няколко места в книгата си.

"Нищо не може да се сравни с един рожден ден, на който бях поканен, в Сан Франциско - пише в книгата си Уилт. - Аз бях единственият мъж с още 15 дами... Преспах с всички, освен с една - нямах достатъчно сили за рожденичката, но на нея ѝ изпях "Честит рожден ден". Това може би обяснява защо така и никога не се ожених. Би трябвало да сложи край и на слуховете, които от време на време се появяват, че всеки в Лос Анджелис, който живее сам, е гей. Не, аз не съм."

Но тези легенди не се приемат от всички.

"20 хиляди е ужасно преувеличение - казва журналистът Дъг Крикориан. - Няколко пъти съм бил на вечеря с Уилт. Никога не съм виждал по-дървено отношение към жените. Тези истории трябва да спрат. Повярвайте ми. Виждал съм го със собствените си очи. Да, сигурно е имал много жени. Но бройката им дори не е близо до това надуто число."

Снимка: Getty Images

Заради лошата слава, която започва да има книгата, и болестта на Меджик Джонсън Чембърлейн е принуден да признае истината.

"Съжалявам, че хората са го разбрали така - обяснява той. - Ако кажете, че сте гледали "Казабланка" хиляда пъти, това означава просто, че сте го гледали много пъти, нали? И аз използвах така числото 20 хиляди. Ако трябваше да се хваля, щях просто да започна да ги изброявам по имена.

Бях шокиран, когато разбрах за Меджик. Не исках да повярвам, защото двамата се познаваме много добре. Не разбирам защо хората изведнъж се загрижиха за проблема със СПИН, сякаш до вчера не се знаеше нищо по темата. Не, СПИН убива хора почти цяло десетилетие. Докато всички смятаха, че само нежеланите елементи от обществото - наркомани, гейове и хора от малцинствата, страдат от това заболяване, нямаше проблем. Трябваше част от героите ни да се разболеят, за да разберем колко сериозна е тази болест.

Съжалявам, ако съм обидил част от приятелките ми. Винаги съм се отнасял към жените с нужното уважение. Израснал съм с шест сестри. Никога не бих казал нищо лошо срещу жените. Всичко, което се е случвало между мен и жените, е било по взаимно съгласие.

Всички знаят, че 20 хиляди е измислено число - число, което използвах, за да привлека вниманието на хората. Но и разбирам какво се случи след това. Всички си казаха: "Това все пак е Уилт, може и да е вярно.".

 

Най-четените