Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Насилие, кръв и политика - историята на Касапницата от "Бомбонера"

"90 минути лов на хора", пише "Гадзета дело спорт". В Италия и Европа възмущението е огромно.
"90 минути лов на хора", пише "Гадзета дело спорт". В Италия и Европа възмущението е огромно.

Всичко това можеше да бъде предотвратено, ако бяха послушали великия Джок Стейн през 1967-а. С ужасния си дрезгав тембър и акцент, гъст като забравена снощна бира в пъб из покрайнините на Глазгоу, треньорът на Селтик се закле след мача с Расинг за Междукониненталната купа, че "кракът на моите играчи никога няма да стъпи на този континент, населяван с плъхове".

Плъхове, Джок? Страхотно сравнение и право в целта!

Играчите на Селтик бяха така наритани и удряни в двубоя от 1967-а, че година по-късно гледката на "Олд Трафорд" не изненада никого. Естудиантес, пак аржентински тим, дойде да брани преднината си от 1:0 срещу Манчестър Юнайтед, шампионите на Европа. Такива шутове през краката, лежане и въргаляне по терена и откровни провокации Англия не бе виждала. Да бяха питали стария Джок.

Но всичко това бяха дребни закачки и плесници зад врата на мач пред блока, в сравнение с Касапницата. Ако не сте чували за онзи ден на "Бомбонера", време е да променим това.

В Европа владетел е Милан на Джани Ривера, на Прати и треньора Нерео Роко. В Южна Америка - Естудиантес на Освалдо Субелдия, който е разбил две години по-рано за първи път в историята монопола на "големите пет" в аржентинския футбол. Това е тим, който никой в страната му не понася. Когато поема отбора през 1965-а, Субелдия, с типичния си циничен начин на изразяване, казва: "Ще ги превърна в млади убийци". Стряскащо, особено за отбор, който има славата на добър футбол, мек стил, който се харесва на феновете. В Аржентина ги наричат "професорите", до идването на Субелдия.

После стават Пинчаратас - хапещите плъхове.

Стилът им на игра може да бъде описан горе-долу така. Познават отлично съперниците и знаят кой е най-добрият им играч. Той не бива да има спокойствие на терена. Не бива - ако е възможно - и да остане цял мач там.

Статичните положения са много важни, а при тях има отборна работа. Един атакува топката, един прави заслон, вкарва някое коляно или лакът - какво толкова, ако съдията не види?

През 1968-а Боби Чарлтън ги нарича "срам за футбола", а в родината на Субелдия репутацията му е на човек, който обижда играта с подхода си.

На него не му пука. Освалдо е заклет комарджия, тип без никакви скрупули, когато става дума за две неща - пари и победата на отбора му.

Какви са били тези плъхове, ще попитате? Не може да е било толкова лошо, нали...?

Ами - може.

Алберто Хосе Полети пази вратата. Откритие на Субелдия, той му е верен до гроб. Три пъти е наказван за бой на терена, три пъти опрощаван. През 1970-а санкцията е доживотна, но пак го връщат 19 месеца по-късно. Едва на 25 години е, но славата му е такава, че на доста стадиони в Аржентина искат да го видят да се гърчи по терена контузен (най-малките пожелания).

Имената на защитниците Рамон Суарес и Оскар Малбернат говорят на всеки от по-старите фенове в Аржентина толкова, че да направят гримаса, все едно ги боли зъб.

В средата на терена играта се върти около Карлос Билардо (през 1986-а донесе световната титла на страната като селекционер), а в атака вилнее Вещицата - Хуан Рамон Верон. Сещате се кой е синът му.

Тези типове скандализират не един и два стадиона из Южна Америка в периода 1967-69 г., но и печелят трофеи - нечувано в историята на клуба дотогава. Титла на страната, Копа Либертадорес три пъти поред, както и Междуконтиненталната от 1968-а.

Година по-късно идва Милан и страхът, че сблъсъкът Европа - Южна Америка отново ще избуи в грозни сцени.


На 8 октомври в Милано, автобусът на Естудиантес е посрещнат с яйца и развалени плодове, а играчите са освирквани цял мач. Милан печели леко с 3:0, като един гол вкарва Нестор Комбин. Той е роден в Аржентина, но на 18 г. отива да търси щастието си в Европа, като става гражданин на Франция. Наричат го Звяра, защото е непримирим воин на терена, освен че е класен нападател.

Цял мач "плъховете" го псуват. Той е предател, ренегат, някакъв долен мръсник, загърбил родината си. Комбин отговаря с гол и запазва спокойствие някак.

Реваншът е на "Ла Бомбонера" в Буенос Айрес, дома на Бока Хуниорс. Над 45 000 са изпълнили трибуните, но едва около половината от тях са фенове на Естудиантес. Доста от останалите дори не симпатизират на този тим, нищо че са негови сънародници.

В първи половин час искри има, но като цяло - всичко е спокойно. В 30-ата минута Ривера се откъсва и бележи, като преди това неговият съотборник Пиерино Прати е щастлив, че остава с два крака след зловещо влизане на Едуардо Манера. Топката отскача и отива в Ривера, който вкарва. За награда Полети го напада и му забива един лакът в лицето.

Прати остава на терена само още 7 минути. Следващото влизане е фатално. Изнасят го и го семня Ронони. И се започва...

Якият германец Шнелингер не се дава, а и Милан като цяло е отбор с корави момчета - все пак тук Роко разгръща идеята си за катеначото.

Но ударите и ритниците са твърде брутални. Два гола в края на полувремето правят обрат - 2:1, а това съвсем кара "пинчаратас" да освирепеят.

Трябват им още само два гола за трети двубой (тогава няма правило за попадения на чужд терен).

Второто полувреме праща този финал в историята на футбол. "Касапницата" от "Бомбонера".

Комбин е подложен на невиждан тормоз. Накрая успяват да го изкарат от строя, след като Полети му чупи скулата и обезобразява лицето му. Докато му оказват помощ, окървавен и напълно безпомощен, Ривера пита съдията от Чили Масаро как допуска всичко това. Получава тежък удар в тила с юмрук - насреща му се хили Рамон Суарес. Нещата са откровено извън футболните правилници, удари, ритници и кръв по игрището.

Суарес все пак е изгонен след поредния убийствен фаул срещу Лодети, а на излизане дразни публиката. В този момент 2/3 от нея открито ругаят и осиркват Естудиантес и симпатизират на Милан - насред Аржентина!

Последен сигнал. Всичко приключва, нали. Край на този терор, надяват се играчите на Милан.

Уви.

Полети притичва над 30 метра, за да изпрати с еленски скок и карате удар в главата Ривера. Късмет, че не успява да го уцели добре. Не така седят нещата с Лодети секунди по-късно, той лежи в безсъзнание на тъчлинията, уцелен в подобен стил. Агресията и ударите принуждават полицията да влезе в терена и да изведе играчите на Милан. В съблекалнята те просто искат да се преоблекат и да са на самолета, не празнуват купата. И забелязват, че не са в пълен състав... Комбин го няма.

"Предателят" е арестуван, още докато го внасят кървав към съблекалните. Лекарят му оказва помощ в ареста на квартала Ла Бока, където му е повдигнато обвинение, че е емигрирал, за да избяга от военна служба.

Милан отказва да излети без нападателя си. Остава в Буенос Айрес още един ден, а чак 12 часа след ареста, Комбин е пуснат. От Франция идва потвърждение, че е изкарал военна служба там. Когато се появява в хотела на отбора, Ривера едва не припада - лицето на аржентинеца е неузнаваемо. Но все пак е свободен и Милан се прибира у дома.

"90 минути лов на хора", пише "Гадзета дело спорт". В Италия и Европа възмущението е огромно.

"Най-черната страница в историята на аржентинския футбол", анализира "Ла Насион" в Буенос Айрес.

Президентът на страната Хуан Карлос Онгания нарежда разследване и иска сурови наказания. Според него Естудиантес е срам за Аржентина.

Суарес е наказан за година да не играе в клуба си и пет за националния отбор. Полети е изваден доживот (втори път в кариерата му). Но е реабилитиран.

Комбин и Милан показват купата от самолета в Милано, а нападателят изглежда като току-що върнал се от фронта боец. С огромен, подпухнал нос (счупен), с почти двойно като обем лице, отекло око, нещо като полуусмивка... Гледката остава също паметна в историята на италианския клуб и европейската игра.

Милан приканва към бойкот на Междуконтиненталната купа, като в следващото десетилетие се включват Аякс, Байерн и Ливърпул.

Думите на Джани Ривера пред кметството на Милано дни след мача, когато отборът получава специални ордени за успеха, остават най-доброто обобщение.

"Това бе майката на всички финали - казва Ривера. - Имахме късмет, че се върнахме живи. Те имат друга култура на футбол, а и на живот. Знаеха, че не могат да ни победят при нормални условия, затова създадоха ненормални. Не знам какво щеше да стане, ако бяхме отвърнали на всички провокации там. Може би щяха да убият някого?!".

 

Най-четените