Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Скандалът Нойер-Тер Щеген ли? Не се шегувайте. Забравихте ли войната Кан-Леман?

Кан и Леман не обичаха да гледат в една посока.
Кан и Леман не обичаха да гледат в една посока.

Йокохама. 30 юни 2002-ра. 67-ата минута на финала на световното между Германия и Бразилия. Вратарят на Бундестима Оливер Кан не можа да се справи с удар на Ривалдо, след което Роналдо даде преднина на бразилците. Десетина минути по-късно Феномена вкара втори и короняса "селесео" като световен шампион за пети път в историята. След края на мача за най-добрия вратар на планетата пък не му остана нищо друго, освен да подпре гръб на страничната греда и да гледа с празен поглед към терена.

На следващия ден, когато тъгата бе поотшумяла, Йенс Леман с халба бира в ръка попита Кан за бъдещите му планове.

"Нямам идея. Ако бяхме спечелим, щях да прекратя кариерата си в националния отбор", отвърна Оли.

"Изглежда, че ще продължим до 2006-а", констатира пък Йенс. Те изглеждаха като приятели, но не, уверяваме ви, не бяха.

Леман и Кан се събраха в Бундестима още през 1998-а. През февруари същата година Йенс направи своя дебют в маншафта, а Кан вече имаше две големи първенства - Мондиал 94 и Евро 96 - като резерва. През лятото двамата попаднаха в групата за Световното първенство във Франция и гледаха от пейката как Анди Кьопке пуска три гола във вратата си срещу Хърватия на четвъртфиналите. Капитан на германците тогава беше Юрген Клинсман. Осем години по-късно именно Клинсман и Кьопке в ролите си на селекционер и треньор на вратарите, решиха кой ще е титуляр на домашния мондиал.

На следващите два големи турнира основният вратар беше Кан. Това беше времето на неговия разцвет в Байерн. В същото време Леман бе прекарал кошмарна половин година в Милан и се завърна в Бундеслигата, за да застане на вратата на Борусия Дортмунд.

Провалът на Бундестима на Евро 2000 беше шумен. Германците отпаднаха в група с Румъния, Португалия и Англия, печелейки само една точка.

През 2002-ра за Япония и Южна Корея тръгнаха с непроменен стату: Кан като титуляр, а Леман като втори избор.

Оли и Михаел Балак носеха националния отбор на раменете си през целия турнир, а стражът допусна само един гол до финала. Фаталната грешка в спора за трофея с Бразилия не попречи на Кан да бъде избран за играч на турнира и да получи наградата на името на Лев Яшин за най-добър вратар. Но футболистът не успя да сбъдне мечтата си. "Винаги е тъжно след загубен финал. Това е очевидно. Ще трябва да живея с тази грешка, която беше единствената ми в седем мача. Но така е десет пъти по-лошо. Все пак немският футбол отново намери своето място и успехът може да е основата за титлата през 2006-а", заяви Кан.

На следващото лято Леман премина от Дортмунд в лондонския Арсенал и още в първия си сезон в Лондон спечели титлата от Висшата лига. Отборът на Арсен Венгер, в който блестяха имена като Тиери Анри, Денис Бергкамп, Фреди Люнгберг и Патрик Виейра, не записа нито едно поражение в първенството. Йенс игра във всичките 38 мача и допусна само 26 гола - най-малко от всички останали в Премиършип.

Натрупал самочувствие от успеха, Леман започна да атакува Кан в пресата: "Не чувствам достатъчно уважение в Германия. Бедата ми е, че съм втори избор в националния отбор, въпреки че трябва да играя. В момента съм по-добър от Кан", каза той през август 2003-та. А през декември, след загубите у дома в приятелските мачове с Италия (0:1) и Франция (0:3), Йенс продължи: "Приема се за даденост, че съм резерва. Но загубихме мачове с големи отбори. Може би експертите трябва да преразгледат своите възгледи. Заслужавам да играя на Евро 2004."

Около година и половина преди първенството Кан се раздели със съпругата си Катарина след пет години брак и започна да се среща с Верена Керт, сервитьорка от Мюнхен. Леман веднага направи хаплив коментар: "Не се срещам с 24-годишни момичета, имам си семейство, деца и съвсем различен от неговия живот".

Кан и Леман спряха да си говорят, а наставникът на германския национален отбор Руди Фьолер отлетя спешно към Лондон, за да успокои ситуацията.

"Йенс, не можеш да нападаш Оливер по този начин", каза му Фьолер, а Леман не можеше да повярва колко насериозно са взети думите му.

"С цялото ми уважение, Руди, не исках да кажа нищо лошо", оправда се той.

Опитвайки се да извлечете максимума от посещението на наставника на британска зечя, Леман добави: "Руди, искам да си изясним ситуацията. Правя невероятен сезон, а Кан - не. Искам да играя."

В крайна сметка Йенс отново се оказа резерва на Кан на европейското. Поне не бе за дълго. В началото на Евро 2004 Германия направи равен с Холандия, допускайки късен гол за 1:1. Последва ново, доста по-сензационно равенство, с дебютанта Латвия във втория рунд, а в третия Бундестимът загуби от Чехия с 1:2, когато се нуждаеше от задължителна победа, и стегна куфарите за вкъщи.

На сутринта преди полета от Португалия, Фьолер обяви, че подава оставка и помоли отбора "да не вади на показ мръсното си бельо" пред обществото. Руди пожела късмет на Леман и се опита да му поднесе извинение, че не му е дал шанс. Вратарят на Арсенал не го прие.

Въпреки оставката на селекционера, Йенс не хранеше големи надежди за титуляр. Отмар Хитцфелд беше смятан за основен претендент за нов треньор и всички знаеха колко близък е с Кан, с когото в Байерн достигнаха до два финала в Шампионската лига. Леман се надяваше да бъде назначен Гуус Хидинк. Но в крайна смета бе избран Юрген Клинсман, който взе в екипа си за помощници Йоахим Льов и Андреас Кьопке.

Всички в Германия смятаха, че Клинси е по-близък с Леман, отколкото с Кан, въпреки че вратарят на Арсенал се опита да обясни, че това не е така. Но първото решение на Юрген в Бундестима бе показателно и шокира всички. Селекционерът свали капитанската лента от ръката на Оли и я връчи на Михаел Балак.

В първия приятелски мач с новия наставник на 18 август 2004-та германците победиха Австрия с 3:1 във Виена. Кан и Леман играха по едно полувремето, а голът допусна първият.

Няколко дни преди мача с австрийците, Клинсман уведоми двамата, че вече няма титуляр и втори избор за вратарския пост, а конкурентите ще получават еднакви шансове за изява през следващите две години. Но на следващия ден Клинсман неочаквано се обади на Леман за личен разговор: "Чуй ме сега - Ули Хьонес ми звънна и каза, че решението да взема лентата на Кан не е чак толкова лошо, но ако му бях казал, че Оливер вече не е и твърд титуляр, това щеше да го убие. Не можем да си позволим да си развалим отношенията с Байерн. Затова на пресконференцията ще кажа, че Кан е основният вратар, а ти си втори избор. Но да знаеш, че двамата сте с един и същ статут."

Така започна същинската част на битката между двамата и лобистите от двете страни запретнаха ръкави за работа. Старият приятел на Йенс Леман и германска легенда Тони Шумахер - със 76 мача за националния отбор - излезе на сцената, но не точно с такова мнение, каквото се очакваше.

"Когато отидох в Арсенал, Тони поиска да му уредя стаж при Арсен Венгер. Веднага се заех с този въпрос, защото с Шумахер имахме добри отношения още от времето в Шалке. Уредихме всичко и Тони се настани в къщата ми в Лондон. Сутрин ходехме заедно на тренировка, а през деня се мотаеше вкъщи и дори не излизаше, за да види града. Кони (съпругата на Леман) му правеше кафе. А след назначаването на Клинсман Шумахер заяви, че би оставил Кан титулярен вратар. Мислех, че е полудял. Той живееше у нас допреди по-малко от две години. Дори да вярваше в думите си, от уважение и благоприличие, трябваше да държи устата си затворена. Очевидно благоприличието не е неговият добродетел."

В началото на 2005-а пътищата на Кан и Леман се преплетоха на 1/8-финалите в Шампионската лига.

Байерн на Феликс Магат уверено водеше на Арсенал с 3:0 у дома, но пусна гол в самия край, който запази интригата за реванша. В Лондон Анри вкара в 66-ата минута, но германците удържаха и продължиха напред. Така Кан спечели един от рундовете на лютата битка.

На Купата на конфедерациите, на която Германия беше домакин година преди Световното първенство, играха и тримата вратари на Бундестима. Кан пусна шест гола в два мача (и двата пъти германците спечелиха с 4:3 в групата с Австралия и в мача за третото място с Мексико). Леман запази суха мрежа в групата срещу Тунис, но допусна три попадения от Бразилия на полуфиналите (2:3). В последния двубой от груповата фаза (равенство с Аржентина 2:2) на вратата беше Тимо Хилдебранд от Щутгарт.

Клинсман остана верен на ротацията и Кан и Леман се редуваха в приятелските мачове.

Всичко беше спокойно до мача срещу Италия на 1 март 2006 г.

До домашния мондиал оставаха само три месеца и страстите бяха нажежени. Кан трябваше да бъде титуляр в този мач, но се контузи и Леман зае мястото му. Само след седем минути "адзурите" водеха с 2:0, а крайният резултат бе 4:1 за тях. Чуха се призиви за оставката на Клинсман, а селекционерът наля още масло в огъня, след като пропусна семинара на ФИФА в Дюселдорф и отлетя за дома си в Калифорния.

Три седмици по-късно маншафтът приемаше САЩ в Дортмунд и при нов провал напрежението щеше да ескалира. Кан заяви пред Bild: "Аз съм титулярният номер едно", добавяйки, че Клинсман го е уверил в това. Разбира се, Леман веднага потърси селекционера, който му каза, че от устата му не е излизало подобно нещо.

Къде се криеше истината - никой не знаеше, но Оливер и Йенс вече окончателно не можеха да се понасят.

Срещу янките Клинсман пусна Кан и всичко вървеше перфектно за стража на Байерн до 86-ата минута. След дълъг пас към наказателното му поле, той излезе, за да избие топката с глава, но тя го прехвърли и влезе във вратата му. При тази ситуация Оли се сблъска с нападател на американците и твърдеше, че е бил фаулиран. Анализирайки случилото се обаче, един експерт заяви по националната телевизия, че грешката е изцяло на вратаря. Името му бе Франц Бекенбауер.

Между мачовете на германския национален отбор срещу Италия и Съединените щати, Арсенал и Байерн Мюнхен играеха с различен успех на 1/8-финалите в Шампионската лига. Баварците отпаднаха от Милан, докато Арсенал отстрани Реал Мадрид.

1 април 2006-а. Байерн играеше у дома срещу Кьолн. В 12-ата минута Кан направи грешка и "козлите" поведоха. След още 24 минути топката влетя в мрежата му за втори път след абсолютно безобиден удар. На почивката Оли поиска смяна и напусна стадиона. В същия ден Арсенал разби Астън Вила с 5:0 във Висшата лига.

От Байерн търсеха оправдание и поискаха "веднага да се изясни ситуацията около вратарския пост в националния отбор", защото неизвестността вредяла на Кан.

На 5 април Арсенал достигна до полуфиналите на Шампионската лига, след като Леман не бе преодолян нито веднъж в четирите мача с Реал Мадрид и Ювентус.

В петък, 7 април, треньорът на вратарите на Бундестима Анди Кьопке се обади на звездата на лондончани, за да му съобщи нещо важно: "Йенс, трябваше да вземем решение. Оказа се много трудно и го откарахме до 3 ч. през нощта. Избрахме теб."

"24 години, след като бях решил, че искам да стана професионален футболист, седнал на дивана в дома ни в Есен, мечтата ми се сбъдна. Аз бях номер едно на националния отбор на Германия", спомня си какво е изпитал Леман.

"Това беше най-трудното решение в краткотрайната ми треньорска кариера - каза пък Клинсман след развръзката на двугодишния спор. - Взехме под внимание представянето им през последните две години по десет различни критерии и Леман се оказа малко по-добър. Преди близо година, през август 2005 г., Оливер водеше, но Йенс играе страхотно от началото на този сезон. Вярваме, че той ще поведе младия ни отбор към успехите. Първоначално искахме да вземем решение през май, но ръководството на Байерн настоя да го направим веднага, за да престанат спекулациите в пресата."

Анди Кьопке добави, че Кан, въпреки разочарованието си, е реагирал много спокойно и професионално на ситуацията. "Щеше да е по-лесно, ако ни се беше разкрещял", каза той.

Оливер, естествено, не беше доволен, но не нападна конкурента си в пресата. "Много съм изненадан и разстроен от това решение и ще помисля за бъдещето си в националния отбор през следващите няколко седмици", заяви Кан.

През май 2008-а, дни преди да приключи професионалния си път, в интервю за Spiegel Кан открито намекна за нечестна борба:

"Спомняте ли си какво почувствахте в деня, в който Клинсман реши двугодишния спор?", беше въпросът на репортера, на който получи следния отговор: "Това беше истински шамар в лицето, въпреки че не бях толкова наивен, че да не разбирам какво ще стане. Клинсман и Леман близки ли са? Леман и мениджърът Оливер Бирхоф приятели ли са от деца? Случайно ли е, че съпругите им са най-добри приятелки?".

Три седмици след като научи най-важната новина в кариерата си, Йенс Леман хвана дузпа на Рикелме в последната минута на полуфинала срещу Виляреал и изведе Арсенал до първия в историята му финал в Шампионската лига. В битката за купата обаче германецът се превърна в антигерой, след като бе изгонен още в 18-ата минута и трофеят отиде в ръцете на Барселона.

Байерн от своя страна се поздрави с домашен дубъл - титлата от Бундеслигата и Купата на Германия.

Световното започна шокиращо за Леман: "Никога няма да забравя звука, който чух от левия си глезен. О, Боже, до мача на откриването оставаше минута, а аз едва стъпвах на тревата. В първата се удала възможност нашият физиотерапевт Клаус Едер използва половин бутилка, за да ми замрази глезена и това беше достатъчно да изкарам до почивката. На полувремето кракът ми бе стегнат с бинт."

Леман успя да доиграе мача, а контузията не се оказа сериозна.

Германците маршируваха уверено и след победата на старта над Коста Рика (4:2), Йенс не допусна гол в следващите три мача - срещу Полша (1:0) и Еквадор (3:0) в групата и на 1/8-финалите срещу Швеция (2:0).

На 1/4-финалите дойде време за голям мач. Съперник на Германия бе Аржентина. Рикелме (който през май бе пропуснал дузпа очи в очи с Леман с екипа на Виляреал), Креспо и 19-годишният Меси в групата. Мачът премина през продължения, а след това се стигна и до дузпи. И тогава се случи легендарно събитие. Кан отиде до Леман, за да подкрепи колегата си. "Това е твоят момент, човече. Ще се справиш." За Леман, както и за целия футболен свят, това беше приятна изненада.

След това се появи и легендарната бележка от Андреас Кьопке, в която се посочваше къде обикновено бият аржентинците. Германия продължи, но на полуфиналите отстъпи на бъдещия шампион Италия, а в двубоя за третото място на вратата застана Кан.

Две години по-късно Леман игра на финала на Евро 2008, но така и не успя да вдигне титла от голямо първенство след 0:1 срещу Испания.

В следващото десетилетие безспорен номер едно на Бундестима стана Мануел Нойер, който през 2014-а прегърна световната купа.

А историята се повтаря пред очите ни. Стражът на Барселона Марк-Андре Тер Щеген попадна в тройката на най-добрите вратари на церемонията по връчването на наградите на ФИФА The Best и мнозина в Германия искат той да е титуляр в Бундестима. Това обаче не се хареса на Ули Хьонес и предизвика неадекватна реакция от страна на боса на Байерн. Позволи си да заплаши, че баварците няма да пускат националите си, ако Нойер стане резерва.

Изглежда сякаш, че се заформя голям скандал. Но както се казва - феновете в страната този мач вече са го гледали. И каквото и да се случи, едва ли ще повтори свирепата битка Кан-Леман.

Най-коментирани

Най-четените