На 27 август 2012 г. Лука Модрич беше представен пред феновете на Реал Мадрид, след като осъществи трансфера, определил съдбата му.
Отдавна вече си беше проличало в мачовете му за Тотнъм и Хърватия, че халфът притежава способностите да играе за топ клуб и да се бори за най-големите европейски отличия.
Модрич блестеше за страната си, когато Хърватия изхвърли Англия в квалификациите за Евро 2008 и после изигра ключова роля за превръщането на Спърс в претендент за зона "Шампионска лига".
На 26 години и в разцвета на силите си, той беше готов за голям трансфер. Президентът на Тотнъм Даниел Леви се беше борил упорито, за да го задържи и беше отблъснал интереса на Челси, но накрая позволи на големия талант да отиде в друго първенство срещу внушителните тогава 30 млн. паунда.
Флорентино Перес и Жозе Моуриньо потриваха доволно ръце, знаейки с какъв футболист се сдобиват.
"Настоявах много пред Реал за привличането на Модрич, защото той притежаваше всичко, от което се нуждаехме в отбора - техника, визия, добро четене на играта, класа при взимането на решения, бърза мисъл. Можеше да играе с дълги или къси топки, да вкарва извън наказателното поле, знаеше как да пресира, пласираше се интелигентно, притежаваше интензивност. Всичко това ни трябваше в Реал Мадрид", разяснява години по-късно Моуриньо в интервю пред хърватска медия.
Изглеждаше, че пред Кралския клуб предстоят прекрасни времена.
Португалският супертреньор беше съборил от върха знаменитата Барселона на Пеп Гуардиола и беше спечелил лигата с рекордните 100 точки и 121 вкарани гола. Реал беше може би най-брутално ефективният контраатакуващ отбор, познат във футболната история.
Изтощеният Гуардиола напусна поста си и отлетя за Ню Йорк, за да си почине от треньорството. Барса загуби наставника, осигурил невероятните успехи през последните 4 години.
Точно тогава пък Испания успя да спечели безпрецедентния трети пореден голям турнир (Евро 2012) със състав, богат на мадридисти като Икер Касияс, Раул Албиол, Серхио Рамос, Алваро Арбелоа и Шаби Алонсо.
Реал беше отбор, пълен с победители и основната цел беше ясна - "Ла Десима" трябваше да бъде спечелена. Десетата купа от Шампионската лига се изплъзваше още от 2002-ра, а Моуриньо вече беше печелил турнира с Порто и Интер.
"Белия балет" запази състава си от предния сезон и добави към него Модрич, Майкъл Есиен и Диего Лопес, докато обещаващите младоци Алваро Мората и Начо Фернандес бяха взети в първия отбор.
Всичко започна по план и хърватинът дебютира в реванша за Суперкупата на Испания срещу Барселона, когато Реал грабна трофея.
Сезон 2012/13 започна с купа, но тя щеше да бъде единствената за "кралете" през цялата кампания.
Предстояха месеци, типични за отборите на Жозе Моуриньо, които по-късно виждахме неведнъж в Челси и Манчестър Юнайтед.
Жлъч, раздразнение, вътрешни войни и параноя тровеха атмосферата в Реал, а логичният резултат беше липсата на успехи на терена. Определено кошмарна среда за което и да е ново попълнение, желаещо да се наложи.
Шампионите на Испания взеха само 4 т. в първите 4 кръга и позволиха на Барса да започне да трупа преднина.
Каталунците играеха с нова енергия след като дясната ръка на Пеп Тито Виланова беше получил възможността да бъде старши треньор.
В първите 19 шампионатни мача Барселона загуби само две точки и победи всички останали в лигата, освен Реал (Ел Класико завърши при 2:2).
Лука Модрич игра малко по време на злополучното начало на сезона. Включи се от третия кръг, когато беше титуляр при победата с 3:0 над Гранада, а после влезе на почивката при поражението с 0:1 от Севиля.
Choose Luka Modrić's best assist in the Champions League this season.
— Ele (@EleModric) April 25, 2022
Level: IMPOSSIBLE 🎩pic.twitter.com/qGvF8zcv36
Полузащитникът започна да се интегрира в състава, когато формата на Реал се подобри и бяха взети 22 от 24 възможни точки в следващите мачове.
При 2:2 с Барса на "Камп Ноу" Модрич остана неизползвана резерва, а когато в други случаи беше на терена, не успяваше да блесне с някой ефектен гол според изискванията на публиката в Мадрид.
Новакът беше използван от Моуриньо най-често като №10 зад нападателя в схемата 4-2-3-1. На такъв пост се очаква конкретен принос за головете на тима като този на Месут Йозил, отчел се с фамозните 29 асистенции плюс 7 гола в същия сезон.
Всичко извън тези цифри правеше лошо впечатление, а до Коледа Модрич можеше да се похвали само с един гол и една асистенция. Моуриньо го закотви на скамейката, а същевременно Мадрид беше на шокиращите 18 точки зад Барса и се търсеха виновници.
Някъде в този период мадридският вестник "Марка" проведе една анкета, която впоследствие неведнъж беше припомняна.
Изданието попита аудиторията си кой е най-големият трансферен провал на сезона и Модрич изникна начело с 32% от гласовете. Даже остави зад себе си напълно неизползваемия в Барселона Алекс Сонг. Така Лука се сдоби с етикета "трансферно недоразумение", колкото и да е трудно за вярване днес.
Десетилетие по-късно, когато Модрич отдавна вече е един от символите на Кралския клуб, е лесно да се засмеем пренебрежително на прибързаните оценки на пресата и феновете.
Но тогава халфът беше просто един от безбройните футболисти, преминали в топ отбор и оказващи се неспособни да оправдаят очакванията - поне в началото.
"Това е Реал Мадрид. Разбирам, че има голям натиск към новите попълнения да бъдат успешни тук", въздъхна Модрич.
"Не си търся извинения, не съм такъв човек, но е голямо предизвикателство да се адаптирам към живота в голям клуб като Мадрид. Изиграх някои добри мачове, макар че не всички са ми такива. Все пак вярвам, че ще докажа, че имам какво да предложа".
От дистанцията на времето логичният въпрос е дали той не успяваше да играе на най-доброто си ниво или просто оставаше неразбран и използван по грешния начин.
Работата е там, че Лука Модрич никога не е бил типичен №10. Той не е Йозил и няма как да бъде. Показателите му са средно по 5 асистенции и 2 гола на сезон през блестящото му десетилетие в испанския елит. При такива цифри по-честните сравнения биха били тези с Шави и Иниеста например.
Но просто отне време на всички в Мадрид да осъзнаят какъв футболист е Модрич и как да бъде интегриран.
Истинската му същност пролича в полуфиналите на Шампионската лига през онзи дебютен негов сезон в Реал.
Лука отново бе поставен като №10 в гостуването на Борусия Дортмунд, а мадридчани бяха разпилени с 4:1 с 4 гола на Роберт Левандовски.
Полузащитникът не можеше да се справи с интензивната преса на водения от Юрген Клоп съперник и Реал можеше да получи и още голове.
За реванша на "Бернабеу" Моуриньо трябваше да прави тактически промени, за да потърси друг развой. Затова разположи Модрич като дълбоко играещ плеймейкър редом до Шаби Алонсо и така хърватинът контролираше мача.
Лука завърши със 70 точни паса, над два пъти повече, отколкото в първия мач и много над всеки друг футболист на игрището. Реал победи с 2:0 и остана на гол от знаменит обрат.
Именно тогава видяхме онзи полузащитник, който щеше да се превърне в постоянна величина в халфовата линия на Реал за години напред. Това вече беше истинският Модрич.
После Карло Анчелоти замени Жозе Моуриньо, Йозил и Кака напуснаха. Още една година по-късно беше купен Тони Кроос, а Каземиро започна да пробива в състава.
Мадрид взе да се отдалечава от 4-2-3-1 и да укрепва системата 4-3-3. Модрич имаше възможността да дърпа конците в центъра в специфична роля, нещо между трекуартиста и реджиста, между атакуващия халф и дълбоко играещия плеймейкър.
В подобни роли се изявяваха Шави и Иниеста в различни етапи от общия си път в Барса.
Въпреки че началото на Модрич в Реал не беше най-доброто, Жозе Моуриньо не твърди, че някога е бил недоволен от адаптацията му.
"Той се приспособи много спокойно към живота в Реал Мадрид. Направи го, въпреки всички ежедневни изисквания и натиска от публиката. Лука е много балансиран човек и е уверен в себе си. Много бързо научи за какво става въпрос в Реал Мадрид, осъзна мащабите на клуба и какви трябва да бъдат целите", споделя Моуриньо.
Чувствата са взаимни, тъй като самият играч има да каже само хубави неща за португалеца.
"Фантастичен треньор, беше удоволствие да работя с него. Научи ме как да играя по-агресивно. Винаги опитва да извлече най-доброто от всеки. Ако даваш 100%, той иска от теб 110. Ако не си на върха на възможностите си, някой друг ще дойде да ти вземе мястото", обяснява Модрич.
Сезон 2012/13 беше период, в който Моу правеше скандали наляво и надясно, влизаше в конфликти с основни фигури като Икер Касияс, Серихо Рамос и Кристиано Роналдо, а накрая напусна след разочароващата развръзка и изгори мостовете си на "Бернабеу".
В такава среда попадна Модрич точно в най-лошата година на Моуриньо в Реал, но обстоятелствата явно не са попречили на отношенията между двамата.
Мениджърът даже беше опитал да издърпа Модрич в Челси, макар и безуспешно.
"Когато някои успее да направи история в своето поприще, той става безсмъртен. Лука Модрич спечели "Златната топка", той е отвъд всякакви сравнения", нарежда радостният Моуриньо и за да не изневери на себе си, не пропуска и да се самоизтъкне: "Толкова съм щастлив, че точно аз бях този, който го взе в Мадрид".
