Игор Росляков е един от най-добрите играчи в историята на съветската водна топка. Перспективите пред него са огромни, но неочаквано за всички, решава да прекрати кариерата си едва на 28 и става монах. Води тих и спокоен живот, далеч от хорските очи, когато го сполита ужасната трагедия. Точно на Великден Росляков е брутално убит след удар с меч от ръката на сатанист. Историята е сред най-зловещите в руския спорт.
Игор израства като обикновено московско момче. Роден е в края на 1960-а и е дългоочаквано дете. Към момента на раждането му родителите му са надхвърлили 40-те. Баща му участва във Втората световна война, а след нейния край става член на комунистическата партия. Лъжите и лицемерието обаче не са по вкуса му и бързо се отказва от партийната си книжка. Той е скромен, честен, внимателен и мълчалив човек - качества, които предава и на момчето си.
Като всяко дете, Игор има своите страхове, а най-големият ужас за него е водата. За да преодолее фобията си, го записват на плуване, а по-късно се ориентира към водната топка.
Прогресира бързо в спорта, а в същото време е и отличен ученик.
През 1980 г. Росляков постъпва в Икономическия факултет на Московския държавен университет, но по-късно се прехвърля във Факултета по журналистика. Въпреки сериозното следване, Игор продължава да се развива и във водната топка. Част е от университетския отбор на Московския държавен университет, който по онова време е един от най-добрите в Съюза. Бързо става негов капитан, след което го избират и за лидер на младежкия национален отбор на СССР.
Спортното бъдеще пред него се очертава да е блестящо, а специалистите в страната са единодушни, че рядко се ражда такъв талант. След участие на европейско първенство за младежи в Холандия обаче животът на Игор се променя много.
Там Росляков се влюбва в красиво момиче, което работи като преводачка, и я води със себе си в Москва.
Двамата млади влюбени живеят щастлив живот, но доносници съобщават на властите за връзката на ватерполиста с чужденка от западния свят, и му взимат международния паспорт, за да не може да пътува в чужбина.
Това удря силно по кариерата му и въпреки че забраната е отменена с началото на перестройката, годините са безвъзвратно загубени. Постепенно Росляков престава да се наслаждава на спорта и губи интерес към него. Става силно религиозен и започва да спазва стриктно всички пости, а по време на пътуванията с отбора чете Библията.
Съотборниците му са много изненадани от случващото се с Игор, но си мислят, че е някаква "временна лудост". Нещата обаче са сериозни. Росляков започва да страни от отбора и спира да посещава дори купоните след победите. През лятото на 1988 г. ръководството изпраща всички играчи на морски курорт, но Игор си избира друга дестинация - древния манастир в Печори, Псковска област.
Близкият му досег с монашеския живот окончателно го убеждава да се оттегли от спорта.
Вярва, че постоянният стремеж към победа внася объркване в човешката душа. През есента на същата година Росляков се завръща в манастира и остава там завинаги.
Майка му Анна Михайловна е категорично против и прави редица безуспешни опити да го откаже от монашеството. Тя не се противопоставя на религията като такава, но иска различен живот за сина си. Росляков обаче е непреклонен и на 28 години става отец Василий.
Трагедията се случва сутринта на 18 април 1993 г. - точно на Великден.
Психично болен мъж нахлува в манастира и първо убива двама послушници с удари с меч в гърба. Монасите са Ферапонт и Трофим. Първият е бивш войник от специалните части, а вторият е бивш моряк от военния флот. Но дори толкова силни мъже не успяват да се справят с лудия убиец, нападнати отзад.
В този момент те бият празничните великденски камбани, а когато звънът им изведнъж прекъсва, Росляков отива да провери дали всичко е наред. Едва пристъпил в камбанарията, вижда срещу себе си човек с войнишки шинел. "Братко, какво става?", пита отец Василий, но отговор не последва. Убиецът първоначално го подминава, но секунда по-късно се обръща и го посича с меча. На кървавото острие пише "Сатана 666".
Росляков се свлича на земята и малко по-късно умира.
Убиецът е заловен бързо. Оказва се бивш военен, сражавал се в Афганистан - Николай Аверин. Завръща се от войната със сериозно психично разстройство, но никой не му обръща внимание. Твърди, че през цялото време е следвал глас от небето, който му е повтарял, че е брат на Сатаната.
Тройният убиец е признат за невменяем и след лечение е освободен.
