Когато Емил Валтер се завърна на мястото, където го наричаха футболен господ, малцина го разбраха. През 1950-а голямото германско списание "Spiegel" пишеше за шампиона по колоездене Густав Килиан, за новата система на Гройтер Фюрт и за Херберд Зандман, голям талант на Шалке.
По същото време на около 1500 километра югозападно - в Барселона, един футболист беше в прегръдките на хората. Едни плачеха от радост, други крещяха, трети се кланяха. Хиляди бяха по улиците. Полицията трябваше да блокира булеварди и кръстовища, за да може Емил Валтер да стигне до стадиона. Там, където го чакаха 40 000 фенове.
На стадион "Камп де Лес Кортс" Барселона трябваше да играе срещу градския съперник Еспаньол. Това беше почетният мач на Валтер, с който клубът трябваше да ознаменува завръщането му. От него, вече на 50 години, се очакваше да даде началото. На следващия ден в Каталуния вестниците написаха: "Испания посрещна един човек, както никой друг футболист от старата генерация досега не е бил приветстван - в нито един град, в нито един отбор, в нито една държава."
И до днес има хроникьори на историята на Барселона, които твърдят, че Емил Валтер е най-добрият играч, носил синьо-червената фланелка. В периода 1924-1933 година той изиграва стотици мачове за клуба. С него е и първата титла през 1929 г. Получава златния медал от крал Алфонс XIII на специална церемония. Валтер триумфира три пъти за Кралската купа, а в края на престоя си е капитан на отбора. Роденият в град Пфолцхайм футболист, който работи във фабрика за желязо, влиза в сърцата на каталунците.
В музея на Барселона неговите снимки стоят до тези на Йохан Кройф и Диего Марадона.
"Той беше идолът на 20-те години - разказва клубният историк Карлес Сантакана. - След войната събраха фонд да му се помогне. Клубът му изпращаше храна."
Футболна Германия почти не познава името Емил Валтер. Дори малцина го знаят в родния му град. Няма улица или стадион, кръстен на него. Няма бронзова статуя. Преди много години направиха един турнир за юноши "Емил Валтер". Това е. Но защо е така?
Март 2017-а. Архивът на Пфорцхайм. Герто Ото, бившият редактор във вестник "Пфорцхаймер Курир", си седи на бюрото и разглеждаше стари снимки и изрезки за Емил Валтер. Защо никой не познава този човек? "Не, не, причината е, че Пфорцхайм е известен с друго - че е градът на бижутата", казва Ото.
Всъщност и до днес 80 процента от износа на бижута от Германия е оттам. И "изнася" и чудесни футболни истории, които са останали само в архивите. Може да се научи нещо за първенството през 1906 година. За 11-те национални футболисти, които всички бяха от Пфорцхайм. Или за Бекир Рефет, който идва в отбора, след като е играл за Галатасарай и Фенербахче. Той е първият турчин в германския футбол. Също тук е мястото на Мариус Хилер, чиято история също е мит като на Емил Валтер. До днес той е най-младият голмайстор на Бундестима, който през 1913 година отива в Буенос Айрес, за да работи във фирма за часовници. Там игра за Нюелс Олд Бойс, а после преминава в Ривър Плейт.
Гернот Ото ги знае всички. Наскоро написа една глава в своя книга за Пфорцхайм. Но Валтер никога не е играл в националния отбор на Германия.
Преди 7 години Ото намерил в негови експонати в Щутгарт. Всички от чужбина. Фенове на Барселона от цял свят започнаха да се обаждат и да питат къде се намира.
Обади се и един напълно неизвестен човек Андреас Валтер с думите: "Благодаря, че сте написали материал за моя дядо! Истинска приказка е какво е направил с Барселона през 20-те и 30-те години на миналия век. Там дядо е прекарал най-хубавото си време. Щеше да остане там, ако не беше Гражданската война в Испания и после Втората световна война. Те и болестите го съсипаха."
Сега Андреас Валтер, архитект по професия, събира всичко, каквото намери - снимки, пощенски картички, изрезки от вестници, дори възпоменателна марка с името Емил Валтер. "За мен е като търсене на съкровище - казва той. - Моят дядо може да е главен герой на роман.
Много въпроси би му задал. Как е отишъл в Аржентина през 1928 г.? Как са минавали мачовете срещу Еспаньол и Реал Мадрид? И защо, скъпи дядо, никой в Германия не се е интересувал от теб?
В таблица Андреас записва всичко намерено. Ако намери нещо по-ново, поправя. Дали Валтер има над 600 мача или са само 242? В някои текстове дори пише, че е играл за националния отбор на Испания. Другаде пък съобщават, че бил в каталунския неофициален тим. Трети автор пък твърди, че през 1940-а Валтер се е върнал като войник на Пиренеите и веднъж с военен мотор отишъл да види свой приятел на базата.
Но нека да опитаме да проследим историята.
Емил Валтер е роден на 7 април 1900 г. в Брьотцинген, селце до Пфорцхайм. Завършва училище, а след това продължава да учи за търговец. Още като дете играе футбол в Германия Брьотцитген. През 1922 година по средата на икономическата криза работодателят му го изпраща във Фигерас, град на 140 км от Барселона. Докато работи, Валтер започва да рита за Унио Еспортива. Позицията му е ляв бек.
Един ден Валтер играе приятелски мач срещу Барселона. Представя си добре и треньорът Джак Грийнуел го иска в състава. Повече от две десетилетия по-късно вестник "Пфорцхаймер Куриер" съобщава за тази история. Две години пък продължават преговорите между двата клуба. В Барса тогава има осем крайни защитници...
В документи на клуба оттогава пише: "Валтер беше голям, имаше руси коси, носът му бе вирнат, гръдният кош - огромен. Изключително бърз и неуморим."
През сезон 1924/25 германецът изиграва най-много мачове от всички.
Когато през 1926 г. Испания за първи път прави първенството професионално, Валтер и Рикардо Самора от Еспаньол се смятат за най-големите звезди.
Най-голямото му приключение датира от 1928-а. Няколко седмици Барселона пътува с кораб до Буенос Айрес, за да играе контроли срещу Бока Хуниорс и олимпийския шампион Уругвай. И тамошните фенове остават впечатлени от Валтер. Дни наред във вестниците публикуват снимка как Валтер се снима с млад уругвайски фен. Германецът пък непрекъснато пращал пощенски картички на семейството си.
Когато Емил си отива от този свят, дъщеря му Хелга е на 10, а Ханс-Вернер - на 6 години. За футбол двамата почти не говорят. "Беше много музикален - спомня си Хелга. - Обичаше да танцува, да свири на пиано и тамбурина. Краят на кариерата му дойде през 1933-та, когато скъса менискус след сблъсък с Гийермо Горостиса. Върна се в Пфорцхайм и тренира с Германия Брьотцинген, стана съакционер във фабрика за бижута и часовници. Когато излизахме на улицата, хората ни познаваха."
Но защо германските медии не му обръщаха никакво внимание?
Една от причините е догматичното поведение на футболния съюз. Не се позволява на местните отбори да играят с чужди, не се допускат и легионери.
Има една статия от списание "Kicker" за Валтер, който през 1929 г. участва в мач, с който се открива олимпийският стадион в Барселона. Отборът му разгромява английския Болтън с 4:0. "Най-добрият футболист на терена беше Емил Валтер от Брьотцинген - пише в материала. - Един прекрасен играч и човек."
Валтер умира на 1 март 1952 година от рак. Заради него всички знамена в Барселона са свалени наполовина, а по каталунското радио периодично се пуска траурна музика. По това време отборът вече има нов герой - Ласло Кубала.
Барселона има велики легенди, но първата и най-неизвестната от тях се нарича Емил Валтер. Загадачният майстор от Пфорцхайм.
