Някои футболни трансфери са толкова странни, че е трудно за вярване, че въобще са се случили.
Някъде на челните места в списъка с най-абсурдни трансфери през годините трябва да попадне този на Сол Кембъл в Нотс Каунти.
15 години по-късно историята около преминаването на бранителя в четвърта дивизия остава все толкова нелепа и същевременно култова.
Феновете на английския футбол помнят Сол Кембъл като същинска скала в центъра на защитата първо с екипа на Тотнъм, а после и с този на Арсенал.
С лондонските тимове националът спечели редица титли и купи, а после стана носител на ФА Къп и с Портсмут.
Беше участник и на три световни и три европейски първенства с "трите лъва".
Неговото ниво изглеждаше безкрайно далеч от това на Нотс Каунти - слабак от Втора лига, което е четвъртото ниво на местния футбол.
Нотс беше завършил на 19-о място предния сезон, а шест години по-рано едвам беше избегнал фалита. Как може да има сделка между такъв отбор и такъв футболист?
Нотс Каунти беше успял някак да оцелее през хаотичния период в началото на 2000-те, но не и да избегне пропадането до долната половина на Втора лига.
Изстрадалите фенове на тима получиха нова надежда през 2009 г., когато започна да се говори за възможно придобиване от обещаващи нови собственици.
Мистериозен конгломерат твърдеше, че е притежаван от заможни семейства от Близкия изток и успя да убеди тръста на привържениците да продаде клуба за малко над 1 млн. паунда.
Продажбата беше завършена през лятото и новите босове демонстрираха сериозните си намерения с назначаването на самия Свен-Йоран Ериксон за спортен директор.
Прочутият шведски треньор, който наскоро почина от рак, беше гаранция за високи амбиции и трябваше да задвижи проект, който да изкачи Нотс Каунти чак до Висшата лига.
Новите собственици от Munto Finance не тръгнаха да харчат някакви огромни суми, а с големи договори и обещания за бъдещето привличаха като свободни агенти футболисти от по-горните лиги.
Привлякоха дори Каспер Шмайхел, който дотогава беше собственост на Манчестър Сити. Пристигнаха и други играчи с опит в Чемпиъншип и Първа лига.
Най-високопрофилният трансфер обаче беше този на звездата Сол Кембъл.
Двукратният шампион на Англия с Арсенал и част от легендарния отбор на Непобедимите се съгласи да напусне елитния Портсмут и да подпише с Нотс.
Вярно е, че тогава бранителят вече беше на 34 години, но слизането му толкова рязко надолу в дивизиите беше трудно за обяснение - поне докато не станаха ясни подробностите в контракта му.
Кембъл подписа 5-годишен договор със заплата от порядъка на 40 хил. паунда седмично, невъобразима сума за играч от четвърта дивизия.
При такова предложение, ветеранът нямаше как да бъде изкушен от интереса на Астън Вила, Евертън и Хъл Сити. Дългосрочният договор, възможността да бъде част от исторически проект и присъствието на Ериксон бяха достатъчни, за да го убедят.
"Знам, че това сигурно ще означава край на кариерата ми в националния отбор, но трябва да го приема. Имах шанс да играя за Англия, ако бях останал във Висшата лига, но трябва да помисля и в по-дългосрочен план", обясни футболистът.
"Когато Свен ме потърси, помислих, че съм жертва на някой номер. Но дължината на договора беше от голяма важност", призна още Кембъл.
"Уверен съм, че в този клуб се създава нещо специално. Каква фантастична мечта е да печелим промоции и да върнем Нотс Каунти обратно във Висшата лига. Искам да съм част от това и съм развълнуван от целта, която клубът си е поставил", добави още той при обявяването на трансфера.
Throwback Thursday: We Had Sol But He's Not A Soldier: http://t.co/I4NFP9a3xk pic.twitter.com/a6CEFGxYfI
— Notts County FC (@Official_NCFC) February 26, 2015
Оказа се, че в Нотс наистина се случва нещо специално, но когато Кембъл е помислил, че му правят номер, не е бил далеч от истината.
Отне известно време на защитника да направи своя дебют, а без него тимът тръгна вихрено през новия сезон и вкара общо 9 гола на Брадфорд Сити и Макълсфийлд Таун.
След още две победи и две загуби, дойде редът и на ветерана да се появи на игрището.
Нещата обаче не протекоха по план, въпреки ентусиазма на феновете да го видят с екипа на Нотс. Срещу Моркам отборът допусна два гола от статични положения и отстъпи с 1:2.
По-странното беше, че дебютът на Сол Кембъл се оказа и негов бенефис - защото по-малко от седмица по-късно Нотс потвърди, че договорът му е прекратен "по взаимно съгласие".
"Той дойде да бъде част от дългосрочен проект с 5-годишен договор, но след пет седмици тук реши, че това не е за него", обясни президентът Питър Тремблинг.
"Понякога се взимат грешни решения, а Сол реши, че не е тук мястото, където иска да бъде. Няма да правим някакви сцени заради това. Щом иска да си тръгне, трябва да му позволим и искрено му пожелаваме всичко най-хубаво".
Разбира се, тогава феновете все още се надяваха, че злополучната сага с Кембъл е просто незначителна пречка по пътя, който клубът е поел.
Оставаше обаче въпросът какво накара звездата да избяга толкова бързо от новия си тим.
Скоро Кембъл започна отново да тренира с Арсенал и "артилеристите" подписаха с него през януари.
Така бранителят игра още половин сезон в Северен Лондон, където беше изкарал най-силните си години.
Но бедите тепърва започваха в клуба, който изостави. Медиите разкриха, че зад придобиването на Нотс Каунти от Munto Finance стои Ръсел Кинг - човек, осъден за застрахователна измама.
Същият Кинг беше договорил и контрактите на Сол Кембъл и Свен-Йоран Ериксон.
В същото време, маститият бизнесмен Анвар Шафи, който беше посочен от Нотс Каунти като главен инвеститор, отрече да има нещо общо с клуба.
"Бях шокиран. Научих за това от приятел, който го беше прочел в интернет четири дни по-късно", обясни Шафи.
Футболната лига уж беше установила, че новите собственици отговарят на нужните критерии, за да придобият клуба, но задвижи ново разследване и се оказа, че възникналите съмнения са обосновани.
Вратарят Шмайхел, син на легендарния Петер Шмайхел, призна, че не си е получил парите.
"Летяхме с частни самолети за мачовете. Но всички беше фарс, а бях подписал 5-годишен договор. Плановете, които Свен ми показа, бяха невероятни, но стана септември, а не ми бяха платили. Стигнахме до март или април и още не ми плащаха. Знаех, че нещо не е наред, но не ме интересуваше, защото просто исках да играя", разказа Каспер Шмайхел.
В крайна сметка, балонът се спука само за няколко месеца. Още през декември 2009 г. Munto Finance продаде Каунти на президента Тремблинг и в клуба настъпи нова финансова криза.
През февруари се намери друг желаещ, който да закупи клуба за едва един паунд. Ериксон напусна и му се дължаха милиони обезщетение, но той джентълменски подписа споразумение и се отказа от парите - защото не искаше заради него да фалира един от най-старите футболни клубове.
"Много съжалявам, защото харесвам клуба и всички там - те са много добри и искрени хора. Определено чувствах лична отговорност - знам, че някои от играчите бяха там заради мен. Останах на поста си възможно най-дълго заради играчите, треньорския екип и феновете", разясни шведът.
Въпреки хаоса зад кулисите и въпреки че някои хора не си бяха получили парите, Нотс Каунти успя да се пребори с несгодите и даже спечели титлата във Втора лига.
Така тимът се изкачи до трета дивизия и остана там няколко години, макар че после пак изпадна.
Днес перспективите пред клуба не са се променили особено и той продължава да бъде част от четвъртото ниво на английския футбол.
Липсват чудотворни инвестиции и гръмки трансфери като този на Сол Кембъл - но и няма измамни надежди за някакво невероятно бъдеще.
