Футболният свят тъгува за великия Свен-Йоран Ериксон.
Треньорът почина от рак на 76-годишна възраст, оставяйки след себе си велико наследство и незабравими спомени за милиони футболни привърженици.
След общо 18 трофея в треньорската му професия, неговото величие отдавна е вън от съмнение.
Но преди да стигне до Серия "А", вдигне купи с Рома и Лацио и да стане първият чуждестранен селекционер на Англия, той промени историята на шведския футбол с едно незабравимо постижение.
И именно него си припомняме днес.
Sven-Göran Eriksson gets a standing ovations in Gothenburg.
— Marcus Filipsson (@FilipssonMarcus) April 20, 2024
“Svennis” coached the club @IFKGoteborg to become UEFA Cup champions in 1982. pic.twitter.com/8E4WhMHKGr
Връщаме се към есента на 1980 г., когато ИФК Гьотеборг тъкмо е елиминиран от Твенте още в първия кръг на Купата на УЕФА.
Тогава ръководството на шведския гранд се обръща към младия старши треньор с въпроса какво е нужно за прогрес в европейските турнири. "Трябват ми трима нови играчи - вратар, ляв бек и нападател", отвръща 32-годишният Свен-Йоран Ериксон.
Клубът не може да си позволи такива трансфери, но вярата в Ериксон е толкова голяма, че няколко души от борда на директорите правят втора ипотека на къщите си, за да осигурят средства. Естествено, рискът е огромен.
Предната година все още напълно неизвестният Ериксон изненадващо е назначен начело на един от най-популярните клубове в Швеция и преодолява необичаен за себе си момент на притеснение.
Всъщност наставникът твърди, че е бил нервен само веднъж в 40-годишната си треньорска кариера и това е било преди първата му тренировка с Гьотеборг. Тогава играчите въобще не знаят кой е, а един от тях, легендарният Бьорн Нордквист, е с шест години по-възрастен от своя треньор.
Свен-Йоран Ериксон пристига в Гьотеборг със скромния опит от двата си сезона в третодивизионния Дегерфорс. На новото място даже не могат да му запомнят името и го наричат Свен-Ерик Йорансон.
"Гледахме го и се чудехме: "Това малко момче ли ще ни тренира?", спомня си нападателят Торбьорн Нилсон. "Носеше много голямо яке и в него изглеждаше толкова мъничък и блед".
"В Дегерфорс се чувствах у дома, но тук бях аутсайдер, провинциално момче, отишло във втория най-голям град на Швеция. Гледах играчите, звездите, как стоят пред мен на терена. Но тогава осъзнах - много от тях също бяха от провинцията. Нямаше от какво да се страхувам", пише самият Свен в автобиографичната си книга.
С малко опит, но с много талант, той запретва ръкави и започва да налага идеите си, а те са доста новаторски за тогавашния шведски футбол.
Акцент върху прагматичния футбол, формация 4-4-2 с висока преса и зоново покритие - на това държи Ериксон и до голяма степен е изпреварил времето си.
Но Гьотеборг се гордее с репутацията си на отбор, който играе красив футбол и затова стилът на треньора е считан за предателство към клубната история. Нищо чудно, че местната преса критикува "скучния" наставник.
Някои от футболистите веднага се адаптират към новите методи, останалите като Нордквист и Ралф Едстрьом набързо са продадени.
Макар че Ериксон е толкова млад тогава, той вече е срещнал хора, чието влияние става определящо за целия му живот.
Сред тези хора е Торд Грип. Бившият национал на Швеция любезно пита Ериксон дали би се отказал от посредствената си футболна кариера на десен бек във втора дивизия, за да започне да работи като треньор още на 27 години.
Свен се съгласява и става асистент на Грип в Дегерфорс, което е началото на дългогодишно сътрудничество и приятелство между двамата.
В два поредни сезона Дегерфорс достига до плейофите за влизане във втора дивизия като първи в класирането, но се разминава с промоцията, и тогава Ериксон прибягва до необичаен ход.
Той се обръща към норвежкия психолог Уили Райло, за да подобри психологическата настройка на играчите - нещо тотално новаторско във футбола и посрещнато от някои доста негативно.
Дали заради Райло или по други причини, следващата година Дегерфорс печели жадуваната промоция и влиза във втория ешелон.
А Ериксон налага изключително стриктен и структуриран стил на игра. Вратарят подава към някой от бековете, който има две опции: къс пас към нападателя, който се приближава към него, или дълга топка към другия нападател зад противниковата защита.
Халфовата линия пък е там предимно за да си върне кълбото, когато то бъде изгубено.
Методиката работи не само в Дегерфорс, но и в ИФК Гьотеборг.
Още в първия сезон с Ериксон, Гьотеборг е на точка от шампионската титла, после завършва трети. През 1981 г. началото е лошо с три поредни загуби и публиката скандира: "Пращайте негодника обратно в гората".
Свен постъпва достойно и предлага да напусне - първо пита шефовете, а после и футболистите, но и в двата случая получава твърд отказ. И това доверие към него се оказа ключовото в случая.
Елитната дивизия на Швеция се играе по системата пролет-есен, така че сезонът протича в рамките на една година. Кризата в онази кампания през 1981-ва е преодоляна и за следващата треньорът получава исканите три нови попълнения.
Феновете са скептични и в началото интересът им към отбора е нисък, но европейската кампания в Купата на УЕФА започва обнадеждаващо.
Отстранени са последователно финландците от Хака Валкеакоски, Щурм Грац и Динамо Букурещ.
Така Гьотеборг достига до четвъртфинал срещу Валенсия през март 1982 г. - два месеца преди изобщо да е започнал новият сезон в Швеция.
Посред финансова криза в клуба, възпитаниците на Ериксон побеждават испанския тим с общ резултат 4:2.
В полуфинала срещу Кайзерслаутерн нещата са още по-драматични и Стиг Фредриксон, един от взетите с допълнителните пари на шефовете, решава всичко с гол от дузпа в продължението на реванша.
Гьотеборг е на финал, а това е невероятно постижение, защото става въпрос за състав от полупрофесионалисти.
Точно така, всички играчи на тима, освен Торбьорн Нилсон, имат и други професии, като някои са водопроводчици, други - електротехници.
Съперник на финала е Хамбургер ШФ, съставен от рутинирани германски национали, които естествено са и изцяло професионални футболисти.
"Толкова бях изморен да ставам в 6 сутринта да ходя на работа и после на тренировка, че все заспивах по време на тактическите сесии на Свен", спомня си халфът Торд Холмгрен.
Но треньорът вдъхновява по такъв начин тима, че на терена шведите се чувстват неуязвими. "Никой не вярваше, че ще спечелим финала - освен ние самите", разказва Ериксон.
И победата наистина е завоювана, с 1:0 у дома и после с категорично 3:0 в реванша, за да бъде постигнат най-паметният успех в шведския клубен футбол.
Тази Купа на УЕФА е и първи такъв трофей в историята на Швеция.
Фурорът в Европа предизвиква голям интерес към Ериксон и през лятото на същата година той поема Бенфика.
Така кариерата му тръгва стремглаво нагоре, а през следващите славни години някои от методите му така и не се променят.
Той не губи и умението си да остава спокоен и уверен, каквото и да се случва.
Пътят му не минава без премеждия и наставникът плаща висока цена за постигнатото, като е признавал, че гладът му за победи се отразява на отношенията със семейството и приятелите.
Но Свен-Йоран Ериксон никога не е съжалявал за изборите, които е направил. И си отиде като категорично най-успешния шведски треньор в големия футбол.
