Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Марадона опита да стане Бог и в Севиля: Забравеният сезон в кариерата на легендата

Дон Диего в Севиля - толкова надежди и накрая такова разочарование... Снимка: Getty Images
Дон Диего в Севиля - толкова надежди и накрая такова разочарование...

Архентинос Хуниорс, първият му клуб, кръсти стадион на него. 

В любимия му Бока Хуниорс, където изкара два периода като играч, все още скандират името му. В Европа е запомнен с рекордния си трансфер в Барселона и последвалите 7 години в Наполи, през които стана световен шампион и клубна легенда.

Но преди да се завърне в Аржентина, където да довърши кариерата си, Диего Армандо Марадона се впусна в едно последно европейско приключение.

То си остава неговият забравен сезон. Нещо като спонтанен уикенд, който преминава като един миг и после се изплъзва от съзнанието ти.

Това е историята на Марадона в Севиля.

Времето му в Андалусия обикновено се подминава без кой знае какви подробности, защото не донесе трофей и не доведе до друго историческо събитие. Но всъщност беше причина за толкова много надежда и за не по-малко разочарование.

С надежда беше изпълнен и самият Марадона, не само клубът и феновете. Защото още в самолета на път към града легендата пеел как Севиля ще вземе титлата. Това си беше просто фантазия, единствената титла на Севиля беше дошла преди близо 50 години, а тимът не беше влизал дори в топ 4 над 20 години.

Но и Наполи не беше ставал шампион на Италия, а Марадона донесе две титли на града, в който и до днес е считан за Бог.

Така че той просто отиваше в един друг южен град с цел още веднъж да промени естествения футболен ред.

Марадона се завръщаше във футбола след 15-месечно наказание за употреба на кокаин, но все още беше само на 31 г. Имаше време за нова славна глава от своята история, а и се събираше отново с Карлос Билардо - треньора, който водеше Аржентина по пътя към световната титла през 1986 г. 

В Андалусия нещата не се получиха и резултатът беше хаотичен сезон, в който Марадона спечели симпатиите на съотборниците си и вбеси шефовете.

Това е история колкото за футбол, толкова и за бикоборци, частни детективи, бясно шофиране и нощни купони. Както и за неповторимата магия на Марадона, макар и в откъслечни дози.

Как въобще се стигна до сензационния трансфер?

Билардо знаеше с какво се захваща, когато пое Севиля през лятото на 1992 г. Отборът беше завършил в долната половина на Примера дивисион, но лукавият треньор имаше план, който изглеждаше утопичен: да докара в Севиля самия Марадона, с който беше триумфирал в Мексико 6 години по-рано.

Дон Диего още изтърпяваше своето наказание и нямаше намерение да се връща в Наполи, но клубът му отказваше просто да го пусне. Говори се, че се наложило Билардо да постави директно въпроса: "Или Марадона идва, или аз си тръгвам", за да склони президентът на Севиля Луис Куервас да отпусне пари за сделката.

Наполи отхвърли първата оферта от 2.5 млн. паунда и сезонът започна без плеймейкъра. Намесиха се апаратчиците на ФИФА и по-специално Сеп Блатер - световната централа имаше интерес суперзвезда като Марадона да се завърне във футбола и да се подготви за САЩ '94. След 5-часова среща, организирана от ФИФА и с посредничеството на Блатер, трансферът стана факт.

Голяма част от трансферната сума от 4.5 млн. щеше да бъде поета от италианската медийна компания на Силвио Берлускони с гаранцията, че Севиля с Марадона в редиците си ще изиграе серия доходоносни приятелски мачове в различни точки от света.

Така през септември 1992 Диего Марадона стана футболист на Севиля.

Снимка: Getty Images

Малцина помнеха, че 4 години по-рано, когато беше пристигнал в града да играе с екипа на Аржентина, Марадона беше подхвърлил, че предпочита феновете на местния враг Бетис пред тези на Севиля. Такива неща вече нямаха значение.

Броени дни след появата на Диего, клубните членове на Севиля се увеличиха от 26 000 на 40 000. Клубът изкара и 2.2 млн. паунда от продажби на билети. 

В една знакова среща с останалите играчи, Карлос Билардо обяснил простичко ситуацията в стил: "Момчета, ние с вас вече сме на заден план. Това е шоуто на Марадона, но ако повярвате в гения му, цялото лудо пътуване може да ни отведе на специално място".

Никой не се възпротивил. За всички било чест да имат за съотборник Диего, смятан за най-великия, който въобще някога е ритал топка. Затова и Маноло Хименес веднага му отстъпи капитанската лента. По думите на защитника Хуан Мартагон, никой не можел да си представи Марадона без лента. 

Тренировките били преместени и вместо сутрин се провеждали следобед. Решението било на Билардо, а за причината не е трудно да се досетим.

Марадона скоро щеше да навърши 32 г. и беше късно да променя навиците си относно нощния живот. Футболистът отишъл в Севиля със значително обкръжение от свои близки и още докато живеел в един от хотелите в града, ударил Мерцедеса си в 2 през нощта.

Скоро се преместил във вилата на Хуан Антонио Руис Роман, най-известния тореадор в света, подвизаващ се с прозвището Спартак.

На терена всичко започна със звездна шоу контрола срещу Байерн Мюнхен, в която Диего беше представен на публиката и новият му тим победи с 3:1. Шоу мачовете продължиха и през ноември съперник беше Лацио с Пол Гаскойн. Именно Газа се разписа за равенството 1:1. Марадона показа част от арсенала си и за малко да вкара със задна ножица, а в края удари гредата от пряк свободен удар.

Имаше и приятелски срещи със Сао Пауло и Порто, после с Галатасарай в Истанбул, където тълпата полудя само от присъствието на Марадона.

Най-паметно беше завръщането на звездата в Буенос Айрес, където Севиля се изправи срещу бившия му отбор Бока Хуниорс.

"Не знаех какво е фанатизъм, докато не видях това", призна по-късно един от футболистите на Севиля Хосе Мигел Прието.

Марадона обаче искаше да прави шоу не само в контролите, но и в официалните мачове в Примера. Той се разписа победно от дузпа още в домакинския си дебют срещу Сарагоса, но по-запомнящо се беше жонглирането му на корнера с някакво сгънато на топка станиолче от сандвич, което му беше подхвърлено.

Това беше типичният Марадона: виртуоз и шоумен, винаги готов да забавлява. Негови съотборници в Севиля разказват, че жонглирал и на тренировки, например с лимон, който намирал отнякъде. После и други опитвали да последват примера му, но им изглеждало невъзможно това, което геният правел.

Останалите играчи много харесвали общителния и щедър Диего. 

Аржентинецът видял фалшивия "Ролекс" на ръката на вратаря Мончи (който след години стана спортен директор на Севиля) и му купил истински. Играчите се изреждали да покарат някоя от многото бързи коли на новия си капитан, не липсвали партита и късни общи вечери.

"Беше забава и голямо щастие", разказва Диего Симеоне, който тогава беше млад полузащитник, получил невероятния шанс да играе със своя сънародник в клубния си тим.

Е, съотборниците му отбелязват и очевидния факт, че Диего пристигна в Севиля с наднормено тегло и играеше с около 30% от възможностите си. Но и в такава кондиция Марадона не можеше да бъде спрян от доста от съперниците.

Лека-полека Диего подобри формата си и изигра няколко силни мача, включително при победата с 2:0 над Реал Мадрид през декември. Той даже беше инструктирал фризьора си да изкопира прическата му от Мексико 1986, а в онези ранни месеци наистина имаше моменти, в които се доближаваше до най-силните си години.

В Севиля заедно с Марадона играеше и Давор Шукер, който по-късно спечели Шампионската лига с Реал Мадрид и стана голмайстор на Мондиал 1998.

Хърватинът разказва, че чакал със затаен дъх да получи някакви съвети от Марадона, но когато аржентинецът най-сетне го повикал, просто му казал: "Не искам да тичаш по фланговете или нещо такова. Просто дръж главата надолу и тичай към вратаря, аз ще ти подавам там".

До един момент всичко вървеше обнадеждаващо, Севиля се движеше в горната половина на таблицата и се надяваше да се класира за евротурнирите. Тогава дойде големият проблем.

По ирония на съдбата, причина стана точно онова, заради което ФИФА и Блатер толкова искаха трансферът да се случи. Марадона беше повикан обратно в националния отбор.

Селекционерът Алфио Базиле повече нямаше как да го пренебрегва и след 2-годишна пауза легендата отново стана национал. Макар повиквателната да беше само за няколко контроли, Диего очаквано прие новината с изключителен ентусиазъм.

В Севиля обаче въобще не гледаха с добро око на повиквателната. Мачовете в Испания си продължаваха, а Марадона беше нужен в двубой срещу Логронес. В типичния си стил, той отпраши към Аржентина без разрешението на клуба. И връзката между него и шефовете се разпадна завинаги.

Оскърбен и гневен, Марадона просто загуби желание да играе за Севиля. Говори се, че рядко посещавал тренировките, а беше очевидно и че отново напълня, докато клубът вече е планирал как да го изгони.

Според слуховете, бил нает частен детектив, който да следи издънките му, за да успеят от Севиля да скъсат неговия договор без да му плащат неустойка. Е, полицията го залови да кара своето Порше с превишена скорост из града и вече беше очевидно, че периодът му в Андалусия ще си остане просто кратка афера.

В последния му домакински мач срещу Бургос, Диего Марадона беше заменен рано след почивката. Повече не облече екипа на Севиля, а тимът завърши на разочароващото седмо място и не се класира за евротурнирите. 

Дон Диего напусна града на 23 юни 1993 г., а последното му действие беше да внесе жалба, защото смяташе, че трябва да си получи дължимото по договор.

Така се стигна до тъжен край на авантюрата, станала причина за много оптимизъм, но завършила с едва 26 мача и 5 гола на сметката на Марадона.

Той все пак беше част от Аржентина на Световното първенство през 1994 г., но игра само в първите два мача и беше хванат с допинг преди паметния двубой срещу България. Поредната издънка сложи край на кариерата му в националния отбор.

Престоят на Марадона в Севиля не след дълго изчезна от съзнанието на повечето футболни фенове, но пък винаги ще бъде помнен от съотборниците на гения в този период.

Както отбелязва халфът Рафа Паз, тогава Севиля не взе трофей, но чувството да играеш заедно със самия Диего Марадона е било равносилно на спечелването на купа.

Най-четените