Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той беше по-техничен от Марадона, но любовта му към купоните, пиячката и жените беше по-голяма дори от тази на Дон Диего

Той беше по-техничен от Марадона, но любовта му към купоните, пиячката и жените беше по-голяма дори от тази на Дон Диего

Ел Салвадор не се слави като един от футболните гиганти.

Всъщност, единственото, с което страната може да се похвали, че е допринесла за световната футболна история, е трагедия - участието във "Футболната война" срещу Хондурас. Известна още като 100-часовата война, кървавият конфликт избухва по време на световна квалификация между двете страни.

И все пак, държавата от Централна Америка може да се похвали като родина на един незабравим талант, за качествата на които свидетелства самият Диего Армандо Марадона.

Хорхе Гонсалес се превърна в култова фигура не само заради изключителните си качества, които му носят и прякора Ел Магико, но и заради неглижирането на тренировките и, общо взето, почти всичко футболно, с изключение на самите мачове.

Гонсалес вече е звезда в родината си Ел Салвадор, когато е на 24, а Мондиал 1982 му дава шанса да блесне и на международната сцена пред очите на целия свят.

Шансовете на малката страна за нещо повече от просто участие в Испания са почти нулеви. Държавата изпраща едва 20 футболисти за мондиала в опит да минимизира разходите, а преди първия им мач срещу Унгария играчите изобщо не успяват да тренират, тъй като някой краде топките, предназначени за това.

Унгария е безмилостна и мачка противника с 10:1 и така записва рекорда за най-голяма победа в историята на световните първенства, който не е подобрен до днес. Следващите съперници на Ел Салвадор са по-пестеливи - Белгия бие с 1:0, а защитаващият титлата си Аржентина - с 2:0.

Въпреки трите загуби, Ел Магико показва достатъчно от колекцията си от трикове и изящната си техника, за да си спечели нови обожатели и да хване окото на Атлетико Мадрид, Пари Сен Жермен и Лос Анджелис Ацтекс. ПСЖ го иска още преди това и поставя сериозна оферта на масата, впечатлен от бързите му крака в една контрола преди Световното първенство. Парижани обаче остават разочаровани, когато Гонсалес изобщо не се появява, за да подпише договора.

И така, победител за така желания подпис на Гонсалес се оказва Кадис, който след един сезон в елита отново се е завърнал в Сегунда. Именно там пламва любовна афера, която ще продължи почти цяло десетилетие.

Ел Магико отбеляза 15 гола, за да помогне на андалусийския тим отново да се изкачи в Примера, и веднага се превърна в абсолютен любимец на феновете. Марковото му движение носи името "culebrita macheteada" - предшественикът на перфектното еластико на Роналдиньо, което оставяше също толкова поразени защитниците в Испания.

Талантът му не остава незабелязан и от Барселона, който през 1984-та кани салвадореца да се присъедини към предсезонната подготовка на каталунците в САЩ. Самата идея Ел Магико и Марадона да се съберат в един отбор праща феновете на Барса в небесата, но след турнето в Щатите нищо такова не последва.

Барса веднага разбира за буйния нрав на Гонсалес. Една вечер в хотела им в Лос Анджелис Дон Диего включва противоположната аларма на шега, а единственият, който не излиза от стаята си е именно Ел Магико. Защо? Защото тъкмо е вкарал нелегално момиче в апартамента.

"Бях разбрал за номера на Марадона и затова не исках да слизам. Казах им, че не съм имал момиче в стаята си. Но накрая те ме принудиха, защото там охраната беше много стриктна", спомня си Хорхе в интервю за "El Pais".

Не че трябва да ви изненадва, но един от най-големите му почитатели в тима на Барса е именно Марадона. Кой по-добре да разбере фриволното поведение на салвадореца от него?

Когато опитният журналист Бруно Пасарели придружава Марадона за предсезонната подготовка с Наполи през лятото след триумфа му на Мондиал 1986, където феновете го посрещат с крясъци: "Марона е по-добър от Пеле", разбира и колко, наистина, аржентинецът е бил впечатлен от Ел Магико.

"Чувате ли ги? - легендарната десетка пита Пасарели. - Тези фенове са прекрасни, но това, което не знаят, е, че съществува играч, който е по-добър и от мен, и от Пеле. Казва се Хорхе Гонсалес-Ел Магико. Все още играе в Кадис, но е феноменален."

Когато репортерът признава, че никога не е чувал за тази митична фигура, Марадона му се сопнал, преди да отпраши за тренировката: "Тогава отивай и го намери, лаик такъв!"

"Технически, той бе по-добър от Марадона", съгласява се Давид Видал, който в продължение на осем години приема Гонсалес под крилото си, когато е асистент и треньор на първия отбор в Кадис меду 1982 и 1990 г.

Проблемът при него е друг - професионализмът на Ел Магико отсъствал тотално. Цялото му внимание било насочено към нощния живот, който прави преживяванията на Дон Диего да изглеждат като детска забава.

Отказва безброй оферти от по-големи европейски отбори само и само за да остане в Кадис и под крилото на Видал, който е може би единственият в света, който би търпял поведението му.

"Имахме много лична връзка, а след сутрешната тренировка винаги ме питаше: "Какво ще правим следобед?" - разказва треньорът пред "Марка".

Ако му кажех, че ще тренираме във фитнеса, той изобщо не се появяваше. Не обичаше да тренира без топка, казваше само: "Няма да дойда, това не е за мен."

Неведнъж Видал е трябвало да издирва Гонсалес по нощните клубове на Кадис в ранните часове на нощта в опит да го накара да си легне, за да може поне да се занесе до тренировката на следващия ден. Но Ел Магико притежавал "магически" способности не само на терена, но и извън него, като измислял невероятни начини да се крие от треньора - веднъж дори залегнал зад пулта на диджейя само и само да остане и да си допие.

"Обичам да живея по моя начин. Направих, каквото можах, стигнах, докъдето успях - казва още той пред "El Pais" - Не се получи не само защото не исках, но и понякога се прибирах малко по-късничко.

Често ме спипваха да излизам в неподходящо време. Това ми се отрази негативно като футболист, защото бях чужденец, а и защото нарушенията ми не бяха едно и две.

Аз идвам от аматьорския футбол и понякога не разбирах защо ме натискат толкова много."

Гонсалес прекарва общо осем сезона в Кадис, преди да се завърне в Ел Салвадор през 1992-ра. Периодът му там съвпада и с най-успешните времена в историята на клуба, който прекарва няколко години комфортно в средата на таблицата на Ла Лига и дори достига до финал за Купата на краля.

Във визитката му фигурира още период с екипа на Виляреал, където отива след третия си сезон в Испания, но той не завършва добре и Гонсалес изчезва за период от година и половина.

"Прекарах това време в Тихуана. Бях като отвързан. Изхарчих всичките си пари и някак си се озовах в Лос Анджелис... Бях ненормален, но ми харесваше", признава той пред "La Grafica".

Гонслаес така и не играе за друг отбор в Европа, като записва над 200 мача за Кадис. А може би, ако можеше да избягва напоителните купони и баровете, щеше да се нареди до Марадона, защо не и по-високо от него във футболния Пантеон.

Но пък тогава може би нямаше да бъде Ел Магико, щеше да изгуби тази искра, която го превърна в такъв идол в Кадис, където му опрощаваха всяко залитане. Може би нямаше да се превърне в тази култова фигура, която помним и до днес.

"Не обичам да се отнасям към футбола като към работа. Ако го правех, нямаше да съм аз. Аз обичам да играя просто за забавление", казва Гонсалес пред местно издание в Кадис в пика си през 80-те години.

Най-четените