Гойо Карисо бе един от най-добрите играчи в тима на Архентинос до 10 години. Това бяха деца, които бяха учени от треньора им Франсис Корнехо да си подават топката, но най-вече - да дриблират и да се забавляват.
След една тренировка Гойо каза на треньора: "Мистер, да доведа утре един мой приятел? Той е по-добър от мен."
Седмици по-рано Архентинос е публикувал в няколко вестника обява, че търси деца от 8 до 14 години за школата си. Но във Виа Фиорита вестници няма, никой не дава пари за това. Просто хората нямат пари в тази бедна махала.
"Казват, че човек вижда с очите си чудо поне веднъж в живота, просто понякога не го осъзнава - пише в автобиографията си Корнехо години по-късно. Само да добавим, че тя е озаглавена "Cebollita Maradona". - Аз видях моето чудо в една майска, дъждовна сутрин през 1969-а. Едно хлапе на 8 години се появи за първи път, като ни показа на първата си тренировка неща, които понякога виждахме от националните футболисти на Аржентина. Никога не бях виждал такова нещо и никога не съм виждал след това."
Това е Диего Армандо Марадона. Довел го е приятелят му Гойо.
Архентинос е нещо като Аякс в Аржентина. Две неща са централни във философията на клуба: Топката трябва да се обича, а на младите играчи - да се посвещава цялото време и внимание в клуба. Само да вметнем тук, че Архентинос този сезон записа своя 1668-и пореден мач, в който за първия тим игра поне един възпитаник на собствената академия. От 1979-а това не е нарушавано. Аякс, за сравнение, навъртя 1753 двубоя (от 1982-ра) със същото постижение. Паралелите са очевидни.
Та, за онзи осемгодишния от Виа Фиорито. Диего идва от място, където "на четири къщи имаше една тоалетна", както самият той неведнъж е припомнял. И отива в аржентинската Базилика за млади играчи.
Архентинос е от квартала Ла Патернал, а в радиус от 45 км наоколо са Ривер, Бока, Расинг, Индепендиенте, Сан Лоренсо, Уракан, Велес, Феро Карил, Ланус, Банфийлд, Платенсе и Чакарита. Добре де - и още десетина клуба, които се борят за всяко обещаващо дете в Буенос Айрес.
Само в Архентинос обаче се дава пълна свобода на децата. Те се учат на това, че талантът ти трябва да те води, а любовта към топката да го наглежда по пътя.
Стадионът на Архентинос е видял не един велик играч, обикновено в младежките му години. Просто тук ги произвеждат. На това място, което днес носи името "Диего Армандо Марадона", са правили първите си стъпки Хуан Сорин, Фернандо Редондо, Хуан Роман Рикелме, Естебан Камбиасо, Фабрисио Колочини... Днес капитанът на отбора на Аржентина до 20 г. Нехуен Перес е отново момче на Архентинос.
Та през 1969-а той се появи там, изуми всички. На 10 за него вече се говореше из цялата страна. Даде интервю, което днес се върти из документалните филми за Марадона. Как иска да стане най-добър в света и да спечели Мондиала за Аржентина. Направи го.
7 години след онази тренировка, за която пише Корнехо, идва друг велик момент. Това вече е официалното начало. За онова, което споменахме по-горе, знаят само в Архентинос, само около храмовете и музеите на Марадонизма, които в Буенос Айрес никак не са малко. Светът знае друга история за началото.
На 20 октомври 1976-а дърво и камък се пукат от жега в столицата на Аржентина. В 10 сутринта вече трудно се диша в претъпкания влак, който стига до сърцето на Ла Патернал.
15-годишният Диего е сложил единствените си панталони - кадифени. "Нямах други, направо умирах от жега", казва години по-късно в интервюта.
Диего пристига на стадиона на Архентинос, защото знае, че следобед ще е в групата за мач на мъжкия отбор за първи път. Треньорът Хуан Карлос Монтес го плесва зад врата и му казва да се преоблича за двубоя с Тайерес.
Няма много хора - към 7700 зрители, тъй като Архентинос не е Ривер или Бока. Домакините губят с 0:1 след първото полувреме и хлапето с изумително здрави за възрастта му бедра, къси крака, буйна коса, слабичко телце и леко изплашена физиономия пристъпва край тъчлинията.
"Хайде, момче! Направи им една две "тръбички", е призивът от трибуните. Хорат там гледат и детските отбори на Архентинос. Виждали са прочутия удар от разстояние, който Диего прави - топката сякаш не пада към земята по нормалните закони на гравитацията, а изведнъж се снишава чак, като мине над вратарите. 15-годишният младеж с номер 16 на гърба - Диего Армандо Марадона, дебютира в професионалния футбол. На стадиона, който днес носи името му.
"След 2-3 минути получих топката и я прекарах през краката на Хуан Доминго Кабрера, национал - хили се Диего със спомена за онзи ден. - Стадионът избухна в мощно "Олеее" и оттам нямаше какво да ме спре. Имах усещането, че светът е в ръцете ми. Можех да направя всичко."
Архентинос губи онзи мач с 0:1, а във вестниците няма и дума за появата на Диего, освен в каретата със съставите. И то - дори не пише минутата на смяната, а просто "през второто полувреме Марадона сменя Рубен Джакобети".
Вестник "Кларин" дори му обърква името - Диего Карадона, изписано пак само в карето със съставите. Повод за шеги и до днес, като една от тях е на приятеля Каниджа години по-късно: "Не ти знаеха името, пишеха само, че си къдрокоско".
"Кларин" обаче не спи и поправя грешката - дни след дебюта пуска малка статийка, вече с правилно изписана фамилия на таланта, в която разказва как Диего забавлява феновете на Архентинос от пет години, като жонглира с топката по време на почивките на мачовете. Така е. Хлапето играе за децата, за юношите, понякога по три пъти на уикенд, а за двубоя на първия тим е на линия да покаже техника на почивките. Дните му минават на стадиона.
В материала си "Кларин" припомня и за видеото с онези му думи за Мондиала...
Три седмици по-късно идва първия гол. Жертвата е Сан Лоренсо, а талантът вече е с номер 10 на гърба. И е титуляр! На 16 години и 9 дни! След първия му договор, клубът му дава малък апартамент в Ла Патернал, който днес е превърнат в музей със снимки на гения.
Марадона вкарва 116 гола в 166 мача за Архентинос. Изкарва пет сезона там, преди Бока Хуниорс да плати за него убийствените 4 милиона долара през 1981-ва.
Нататък историята е известна. Знаем за Бока, за Барселона, Наполи и наркотиците. Знаем за световното през 1986-а. Знаем и за Божията ръка. Не знаехме обаче как изумен се е прибрал у дома треньорът Франсин Корнехо в онзи дъждовен майски ден, след като е зърнал за първи път Марадона.
Човекът е усетил, че това е нещо различно.
Днес, 50 години по-късно, всички сме наясно, че е така.
