Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да те обикне Марадона, да вдигнеш световната купа и да се застреляш погрешка

Кучуфо изживя своите велики моменти на Мондиал 1986, но после житейският му път приключи внезапно
Кучуфо изживя своите велики моменти на Мондиал 1986, но после житейският му път приключи внезапно

Това е абсурдно трагичен начин да умреш.

Хосе Луис Кучуфо кара Шевролет Блейзър в южната част на провинция Буенос Айрес, на около 600 км югозападно от столицата. Тръгнал е със свои приятели да ловува типичните за региона гризачи, когато колата му минава през дупка и той губи контрол над нея.

Тогава 22-калибрената пушка, която Хосе държи под краката си с дулото нагоре, произвежда изстрел, куршумът влиза през корема на Кучуфо, разрушава черния му дроб и рикошира непростимо, преди да се забие в аортата му. Въпреки намесата на приятелите, футболистът умира на път към най-близката болница. Загубата на кръв се оказва твърде голяма.

Така в онази декемврийска вечер през 2004 г. се стига до смъртта на Кучуфо едва на 43-годишна възраст.

Той се превръща в първия световен шампион по футбол с Аржентина (измежду героите и от двете световни купи от 1978-а и 1986-а), чийто жизнен път приключва.

В началото фаталният инцидент е разследван като убийство и един от приятелите му е задържан и разпитан от полицията. Заредената пушка се оказва застрахована и на разследващите остава задачата да установят как е възможно тя да произведе изстрел при описаните обстоятелства.

Хосе Луис Кучуфо е роден в Кордоба през 1961 г. и 19-годишен заиграва в Талерес, един от двата най-големи клуба в града. Още в дебютния си сезон той записва 43 мача и си печели репутация на изключителен централен защитник. Велес Сарсфийлд печели битката за подписа му и го привлича през 1982 г., за да го превърне в основна част от тима си.

Тогава Велес не е тим с много успехи в историята си, но с Кучуфо като лидер на защитата прави невероятен сезон през 1985-а и остава на крачка от титлата, след като губи финалния сблъсък срещу Архентинос Хуниорс. 

Именно тази силна кампания на домашната сцена за Хосе Луис Кучуфо хваща окото на националния селекционер Карлос Билардо.

Година по-късно защитникът е сред избраниците да представят Аржентина на Мондиал 1986 в Мексико, където предстои големият триумф на неговия живот.

"Един страхотен играч от Кордоба" - така е описан по-късно Кучуфо от самия Диего Марадона, безспорната звезда на онзи триумфален за аржентинците турнир. Кучу, както е наричан накратко Кучуфо, не започва Световното първенство като сигурен титуляр и всъщност остава на скамейката за първия мач на тима си - победата с 3:1 над Южна Корея.

После "гаучосите" са изправени пред далеч по-сериозно предизвикателство в лицето на действащите световни шампиони от Италия. Кучу е избран да започне мача, за да се справи с Джузепе Галдеризи, който след турнира преминава в Милан. Нисичкият и пъргав нападател е способен да създаде доста проблеми, но Кучуфо успява да го неутрализира и мачът завършва 1:1.

Последният двубой от груповата фаза е срещу българския национален тим, воден от селекционера Иван Вуцов.

Именно срещу нашите Хосе Луис Кучуфо (който, макар че е бранител, носи №9 на гърба си) се развихря и още в 4-ата минута асистира за откриващия гол. Той наказва грешка на Александър Марков, отнема топката на десния фланг и центрира за Хорхе Валдано, който разстрелва с глава Боби Михайлов.

След почивката Хорхе Буручага оформя крайното 2:0 също с глава, а добрите изяви на Кучуфо в срещата бетонират мястото му в състава. Бранителят окончателно печели доверието и на треньора Билардо, и на капитана Марадона.

На осминафинала Аржентина се изправя срещу Уругвай и пред Кучу стои тежкото изпитание да пази един от най-опасните нападатели тогава - Енцо Франческоли.

Месеци преди Световното, Франческоли вкарва 25 гола в 32 мача и извежда Ривър Плейт до титлата в Аржентина, но Кучуфо успява да опази и него.

"Гаучосите" печелят с 1:0 и походът им в Мексико продължава.

Следва прочутата победа над Англия с 2:1 с двата гола на Марадона - първият е вкаран с "Божията ръка", а вторият е изблик на гениалност, при който Диего дриблира през петима англичани преди да отбележи. За тази среща Карлос Билардо променя схемата и поставя трима в защита, а Хосе Луис Кучуфо е преместен като централен защитник от лявата страна.

Това се оказва и схемата, която носи победите на аржентинците до края на първенството. На полуфинала Марадона пак понася отбора на гръб и бележи нови два гола за крайното 2:0.

Атаката за втория гол е подхваната от Кучуфо, който пробива към центъра, подава на Марадона и продължава включването си към пеналта.

Вместо капитанът да му върне топката обаче, той прави един от своите спиращи дъха самостоятелни пробиви и пронизва за втори път вратата на Белгия.

По-късно в своите мемоари за Мондиал 1986, Дон Диего не пести хвалбите за своя съотборник, нарича го "смелчага" и изтъква приноса му за отвличане на вниманието на белгийската защита.

"Затова казвам, че спечелих този мач с помощта на съотборниците си (в крайна сметка, всяко отвличане на вниманието е от полза)", пише Марадона.

Хосе Луис Кучуфо изиграва 90 минути и във финала, в който Аржентина надделява с 3:2 над Западна Германия. Без да стане звездата на турнира, Кучу се доказва като ключова фигура в отбора световен шампион. "Оказа се чудовищен играч, още една от изненадите на световната купа", пише Диего Марадона. "Не очакваше да играе много, но накрая пазеше нападателите като Бекенбауер и подаваше като Зико".

Доста хора в света на футбола знаят колко трудно е да се харесаш на Марадона, но с уверената си игра Кучуфо наистина няма как да не се понрави на своя капитан.

Година след триумфа с Аржентина, бранителят преминава в Бока Хуниорс, но уцелва кризисен период за клуба и не успява да стане шампион в трите си сезона в Бока. После се пробва в Европа с екипа на френския Ним и за малко е съотборник с огнения Ерик Кантона. След трите години във Франция, Кучу се завръща в родния си град и довършва кариерата си в местния Белграно.

Внезапната му смърт кара редица значими фигури в аржентинския футбол (включително Карлос Билардо) да пътуват до Кордоба за неговото погребение.

А 12 години по-късно, негов бюст е поставен на детската площадка, където е прекарал ранните си години и където за пръв път е ритал футболна топка. Мащабната церемония по откриването на паметника е повод за голяма гордост за семейството на Хосе и особено за дъщеря му Агостина, която е смаяна от уважението на целия град към нейния баща.

Диего Марадона вярва, че отборът на Аржентина, който триумфира през 1986-а в Мексико, е бил "докоснат от Бог". Но Бог дава и Бог взима, както се оказва в странната история на Хосе Луис Кучуфо. Първият аржентински световен шампион, който срещна смъртта си, не постигна големи неща на клубно ниво и не стана световна звезда.

Но на точното място в точния момент, той беше именно това, от което страната и националният му отбор се нуждаеха.

Най-четените